Решение № 14131 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2019 г.

Решение № 14131 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Пътнически превози – Перник" ЕООД, ЕИК: 823073093, подадена чрез адвокат А. Асенова и адвокат К. Букарска, против Решение № 438/21.12.2018 г., постановено по административно дело № 306/2017 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 554, обективирано в протокол № 9/18.07.2013 г. на Общински съвет – Перник за одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и план за застрояване на част от кв. 155, кв. 162, кв. 163, кв. 164 и кв. 165 по регулационния план на гр. Перник, кв. "Твърди ливади", и кв. 162 б и кв. 242 по регулационния план на гр. Перник - ЦГЧ. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се уважи жалбата като се прогласи нищожността на процесното решение на общинския съвет. Ответната страна – Общински съвет – Перник, чрез адвокат М. Евтимова изразява становище в писмен отговор, с което оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в настоящото съдебно производство разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред съда по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с доводи за нищожност, е решение на Общински съвет – Перник, прието на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ, с което е одобрен Подробен устройствен план – план за регулация и план за застрояване на част от кв. 155, кв. 162, кв. 163, кв. 164 и кв. 165 по регулационния план на гр. Перник, кв. "Твърди ливади", и кв. 162 б и кв. 242 по регулационния план на гр. Перник - ЦГЧ. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспореното решение. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и са изслушани заключения по съдебно-технически експертизи, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил валидността на процесния акт на всички основания по чл. 146 ЯАПК, като възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Решението, с което е одобрено изменението на плана е постановено от компетентен орган – Общински съвет – Перник, изрично овластен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ЗУТ, тъй като се касае за изменение на подробен устройствен план в обхват от няколко квартала. Решението е взето и при необходимия кворум и мнозинство и след проведено поименно гласуване. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени правните основания за издаването на акта, а фактическите такива се съдържат и в документите, предхождащи издаването му. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на решението. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В случая, правилни са съжденията на съда за отсъствие но допуснати нарушения на материалния закон, в това число и на сочените от жалбоподателя нарушения на чл. 17 от Конституцията на Република България и на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Обстоятелството, че част от имота на дружеството – жалбоподател е предмет на процесното изменение, само по себе си не обуславя нарушение на сочените разпоредби, още повече, че в закона е предвидена нарочна процедура за равностойно обезщетяване на собственика на имота, в случаите когато се налага неговото отчуждаване. Както правилно е отбелязал съдът, в случая не следва да бъде даван превес на личния интерес на оспорващия, спрямо обществения интерес, който се преследва с процесното изменение на плана, тъй като същият е с по-висок интензитет и задоволява нужди от обществено значение. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на пълномощника на Общински съвет - Перник за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство, е основателна, тъй като същата е своевременно заявена и в доказан размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,