Решение № 13447 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5007/2017 г.

Решение № 13447 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5007/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 1057 от 22.02.2017 г., постановено по административно дело № 4922/2016 г. на Административен съд София – град (АССГ) в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати на М. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), причинени от бездействията и действията на администрацията на Затвора– София, Затворническо общежитие- Кремиковци и Затворническо общежитие- Казичане за периода от 2001 г. до 2016 г. Касационният жалбоподател ГДИН счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон за обезвреда на неимуществените вреди. Намира, че по делото не са доказани реално претърпени неимуществени вреди за лицето, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН. Смята, че първоинстанционният съд неправилно е оценил събраните по делото доказателства и напълно необосновано е приел за доказан факта на причинени неимуществени вреди, с което неправилно е приложил разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е приел, че са налице всички елементи от състава на отговорността. Иска отмяна на решението в осъдителната част и да се отхвърли претенцията на ищеца. По делото е постъпила и касационна жалба на М. М. срещу Решение № 1057 от 22.02.2017 г., постановено по административно дело № 4922/2016 г. на Административен съд София–град, в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска над уважения размер от 2 500 лв. до пълния размер от 100 000 лева, за неимуществени вреди, причинени от бездействията и действията на администрацията на Затвора– Затвора в София, Затворническо общежитие- Кремиковци и Затворническо общежитие- Казичане, както и по отношение на иска за претърпени вреди, настъпили от действията на началника на ЗО Казичане. В жалбата се изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение. В писмен отговор, депозиран от юрисконсулт Дойчинова- процесуален представител на ГДИН се изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба на М. М. и се иска същата да бъде отхвърлена. Мотиви в същата насока и аналогично искане са изразени в писменото становище на ГДИН. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на М. М. и основателност на касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията". Намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства по делото се установява незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация за процесния период. Смята, че решението на съда следва да бъде отменено, а претенцията на М. за претърпени неимуществени вреди да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са допустими, като жалбата на М. М. е неоснователна, а жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по съображения различни от изложените в същата. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на М. М. срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, изразяващи се психическо разстройство в следствие на условията в Затвора в София, Затвора Кремиковци и Затворническо общежитие Казичане, както и от действията на началника на ЗО "Казичане". Размерът на иска първоначално е 10 000 лева, а по време на проведеното на 15.02.2017 г. съдебно заседание същият е увеличен на 100 000 лева. С обжалвания съдебен акт- Решение № 1057 от 22.02.2017 г., постановено по административно дело № 4922/2016 г. на Административен съд София– град е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на М. М. сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в тревога, психическо разстройство и стрес от лошите условия, както в предварителния арест от момента на задържането му през 2001 г., така и в последствие по време на излежаването на наказанието "Лишаване от свобода" в Затвора в София, Затвора в Кремиковци и Затворническо общежитие Казичане, като е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата част на претенцията до пълния ? размер от 100 000 лева, както и по отношение на иска за претърпени неимуществени вреди, настъпили от действията на Началника на ЗО Казичане. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че от изслушаните в хода на производството свидетелски показания, може да се направи извод, че ищецът наистина е претърпял сочените от него вреди. Смята, за частично доказана претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от лошите условия в местата за лишаване от свобода, където М. е бил задържан първоначално, а в последствие е следвало да изтърпява наказанието си. Поради това, че ищецът е изпитал физически и психически дискомфорт и стрес и между тези вреди и бездействието на затворническата администрация в системата на ГДИН има причинно-следствена връзка адм. съд намира, че искът е доказан и следователно основателен. По отношение на размера на обезщетението, съобразявайки характера на вредите и времето, през което те са били търпени– от 2001 г. до 2016 г., приема, че обезщетение от 2500 лева се явява адекватно и отговарящо на установения в практика на ЕСПЧ критерий за справедливост, приет по подобни дела. Решаващият съд намира за недоказани твърденията за претърпени вреди от действията на Началника на Затворническо общежитие в Казичане. Счита, че не може в рамките на настоящето производство да изследва законосъобразността на този отказ за предсрочното условно освобождаване ЗО Казичане. Приема, че искът в тази му част следва да бъде отхвърлен. Касационната жалба на М. М. е НЕОСНОВАТЕЛНА е тази на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ГДИН за процесния период от 21.08.2001 г. до 07.04.2016 г. Неоснователни са твърденията на ГДИН за липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията, което обуславя и неоснователност на претенцията на ищеца за целия период. С оглед наличните данни по делото за периода от 01.06.2009 г., до 07.04.2016 г. се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно адм. съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на затворническите помещения, където е пребивавало лицето, съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на достатъчна жилищна площ в Затвора Кремиковци. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ- чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС. На лишения от свобода не е осигурена възможност за добро хигиенно поддържане– чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Не е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода - чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно ГДИН счита, че не са налице реално претърпени вреди. Споделят се изводите на решаващия съд, че липсата на постоянно течаща студена вода, наличието на топла вода само през минимален период от време на денонощие, наличието на насекоми в храната и по дюшеците, би предизвикало у всеки душевен и физически дискомфорт, стрес и депресия. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено. От друга страна ОСНОВАТЕЛНИ са доводите развити в касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по отношение на размера на присъденото обезщетение, което обуславя неговото намаляване. Съобразно чл. 52 от ЗЗД, приложим по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се отчете, увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и продължителността на престоя на ищеца. Преценката следва да съобрази и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.). Настоящият съдебен състав, макар да възприема анализа на адм. съд, относно интензитета и отражението на негативните преживявания върху лицето, счита, че обезщетението е дължимо само за част от процесния период от 01.06.2009 г., до 07.04.2016 г. Неправилно исковете, предявени срещу ГДИН са уважени за периода 21.08.2001 г. - 01.06.2009 г., тъй като за същия период Министерство на правосъдието, а не ГДИН, е органът осъществяващ прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Министерство на правосъдието е било юридическото лице по смисъла на чл. 205 от АПК, към което се числят служителите, от затворите на територията на РБ, до влизане в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ бр. 25 от 03.04.2009 г. - в сила от 01.06.2009 г.). До тази дата е действал Законът за изпълнение на наказанията (отм. ДВ бр. 25 от 03.04.2009 г.), съгласно разпоредбите на който единствено Министерство на правосъдието е юридическото лице, към което се включват всички служители на всяка една затворническа администрация. С влизане в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, считано от 01.06.2009 г., прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка (чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС). Затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС). ГДИН, срещу която е предявен иска не е пасивно легитимирано да отговаря по него в частта му за периода 21.08.2001 г. - 01.06.2009 г., с който се претендира обезщетение от незаконосъобразна административна дейност на служители на MП. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен определя неоснователност на претенцията. По отношение на иска за същия период 21.08.2001 г. - 01.06.2009 г., е изтекла и погасителна давност. Вземането на ищеца за главница е било покрито с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 2500 лв. на 1100 лв., за периода от 01.06.2009 г., до 07.04.2016 г., като за разликата над 1100 лв до 2500 лв за периода 21.08.2001 г. - 01.06.2009 г., искът следва да бъде отхвърлен. В останалата осъдителна част за присъдения размер от 1100 лева за периода от 01.06.2009 г., до 07.04.2016 г., както и в отхвърлителната му част за размера над 2500 до 100 000 лева решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,