Решение № 384 от 13.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1892/2011 г.

Решение № 384 от 13.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1892/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение на Софийски апелативен съд № 145/21.04.2011 г., постановено по в н о х д № 178/2011 г.. В протеста са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК - за допуснати съществени процесуални нарушения довели до неправилно приложение на материалния закон, чрез оправдаването на подсъдимия А. Г. по обвинението му за престъпление по чл. 354а ал. 1, пр. 4 от НК. В протеста се твърди, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НПК, тъй като е основал тезата си за оправдаване на подсъдимия в разрез с принципа за изграждане на вътрешното убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Прокурорът от ВКП не поддържа протеста и прави искане въззивното решение на САС да бъде оставено в сила. Пред касационната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява. Представлява го служебно назначеният защитник адвокат Д. Д. от САК, която пледира протестът да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Протестът е неоснователен. С решение № 49/24.02.2011 г. по н д № 680/2010 г., състав на ВКС, I н. о. е отменил нова присъда № 47/3.11.2010 г. постановена по в н о х д № 409/2010 г., с която подсъдимия А. Г. е бил признат за виновен в престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия на съдебното заседание. В това решение са дадени задължителни указания на въззивния съд, при новото разглеждане да отстрани констатираните допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 303, ал. 2 и чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като са били приети за достоверни показанията на свидетел, дадени да досъдебното производство, без да е била извършена съвкупна оценка на това доказателство с останалите доказателствени източници. При новото разглеждане на делото с протестираното решение е потвърдена присъда № 2 на СГС, 27-ми състав от 8.01.2010 г. по н о х д № 2027/2009 г., с която подсъдимият Г. е признат за невиновен и оправдан по обвинението, че на 21.06.2008 г. в [населено място] на [улица], в безистен, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 2,09 гр. марихуана на обща стойност 12,54 лева. При проверката по делото, по въведеното касационно основание за допуснати съществени процесуални нарушения, описани по-горе, се установи, че същите са неоснователни. Преди всичко, при новото разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, като е отстранил констатираното от предходния състав на ВКС допуснато нарушение на процесуалните правила. При това изрично е обсъдил показанията на св. К., който в съдебно заседание пред първоинстанционния съд е заявил нещо различно от казаното в разпита му пред съдия във фазата на досъдебното производство, относно това, че имал уговорка с подсъдимия да се срещнат в безистена за да си закупи марихуана. Свидетелят е обяснил същественото противоречие в показанията му, като отрекъл пред съда целта на срещата с подсъдимия, и го обяснил с полицейския натиск, който бил упражнен върху него от органите на МВР. Същият, в разпита си пред новия въззивен състав е допълнил обяснението си за упражнен натиск, като направил уточнението в какво се е изразил - в момента в който свидетелят бил изведен от безистена единият полицейски служител му заявил, че другият задържан - подсъдимият Г. твърдял, че намерената марихуана е на този свидетел. С това бил подтикнат да заеме защитна позиция и да "прехвърли" отговорността "за разпространение" на Г.. Освен това, от проверявания съд са обсъдени и показанията на св. Х., който е бил в безистена и видял, че полицаите са намерили в безистена, а не у подсъдимия пликче с неясно за него съдържание. Въз основа на установените факти и при анализа на доказателствата, разгледани в своята съвкупност и последователност, въззивният съд достигнал до правилния извод, че те не обуславят съставомерното участие на подсъдимия Г. в "държането" на наркотично вещество, тъй като намирането от полицейските органи на подсъдимия в същия безистен, в който са намерени забранените за държане наркотични вещества не означава, че същите вещества са държани от Г.. Правилно е прието, че "държането" на наркотични вещества, като една от формите на изпълнително деяние на престъплението по чл. 354а ал. 1 НК се изразява в установяване на фактическа власт върху тях, каквато не е била доказана по делото, по отношение на обвинения в това престъпление Г.. Не било установено и това, подсъдимият да е знаел нещо за намерените на посоченото и общодостъпно за всеки гражданин място наркотични вещества. Направената дактилоскопна експертиза не е установила пръстови отпечатъци върху намереното пакетче, а при направения личен обиск на подсъдимия Г. и свидетелите К. и Х., не са намерени наркотични вещества. Поради изложеното, настоящия състав на ВКС намира, че решението на предишната инстанция, с което е потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд и е отхвърлена тезата на обвинението, че деянието е извършено именно от подсъдимия А. Г., е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение и в изпълнение на задълженията по чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение