Решение № 8768 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15794/2008 г.

Решение № 8768 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15794/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е образувано по частна жалба на директора на дирекция "Миграция" - МВР - София, против определение, постановено по адм. дело № 4028 от 2008 г. по описа на Административния съд - София - град, в частта с която е отменено разпореждане за допуснато предварително изпълнение на негова заповед № ЗДМ-565/19.05.2008 г. Желае се отмяна на определението като неправилно. Същата страна оспорва с касационна жалба и решение № 807/31.10.2008 г., постановено по същото дело, с което оспорената от Володомир Филипенко заповед е отменена като незаконосъобразна. Ответната страна Володимир Филипенко, гражданин на Украйна, не взема становище. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, намира същите за допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството пред АС е инициирано по жалба на Володимир Филипенко срещу сочената по-горе заповед на директора на дирекция "Миграция", с която му е наложена принудителна административна мярка - отнемане на правото на постоянно пребиваване в Р България и е определен 14 дневен срок за напускане на страната. В жалбата се съдържа и искане, съдът да спре допуснато с отказа предварително изпълнение. С определение от 23.07.2008 г. АС - София-град, приемайки, че административният орган не е мотивирал твърдяното от него обстоятелство, че предварителното изпълнение е наложимо в защита на държавен интерес, отменил разпореждането. С решение от 31.10.2008 г., съдът отменил и заповедта, приемайки, че същата е издадена при неправилно прилагане и тълкуване на материалния закон, поради което е отменена. И двата съдебни акта са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Както не веднъж Върховният административен съд в свои актове сочи, правомощието на административния орган за допускане на предварително изпълнение на издаваните от него актове е уредено с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Съгласно същата- възможността за постановяване на включено в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, е: това да се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се предотвратят загуби за народното стопанство или да се защитят други важни държавни или обществени интереси, както и при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта; или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Общият критерий по чл. 60, ал. 1 от АПК за допустимостта на предварителното изпълнение е защитата на визираните ценности и интереси да е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда. Ако такава зависимост не съществува, предварителното изпълнение е недопустимо, дори и самият акт да е издаден за осигуряване на ценност или интерес по чл. 60, ал. 1 от АПК. Защита на интерес, включително и държавен, е необходима, когато същият по някакъв начин може да бъде накърнен. Принципно пребиваването на чужденци в страната ни не застрашава интересите й; заплахата от чужденци не може да бъде абстрактна, а следва да изхожда от конкретни техни действия. От приложените към преписката доказателства е установимо, че украинският гражданин пребивава в страната ни от дълго време, има сключен граждански брак с български гражданин, както и установен адрес на живеене в град Варна. За да отнеме правото на постоянно пребиване в РБ, административният орган е изходил от фактът, че Филипенко е пребивавал през 2007 г. в страната ни 107 дни, период по кратък от нормативно определеният в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ - шест месеца и един ден, поради което е издадена принудителната мярка. Анализирайки законовата разпоредба, съдържаща се в националното ни законодателство (чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в РБ) и нормата на чл. 9, ал. 1, б. "в" от Директива 2003/109 ЕО на Съвета-сочеща, че дългосрочно пребиваващият гражданин губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ при отсъствие от територията на Общността за период от 12 последователни месеца, съдът е направил изводът, че е налице колизия между законът и директивата, поради което приел, че следва директно да приложи последната. Също така съдът е отчел и фактът, че Филипенко, през периодите - 11.12.2006 до 26.05.2007 и 21.09.2007 до 3.03.2008 г. е работил на кораби, плаващи под английски флаг, т. е. не е налице напускане на Общността, поради което не се обосновава заключението на административният орган, че чужденецът се е дезинтересирал от закрилата на държавата, в която е получил статут на постоянно пребиваващ - РБ. Правилни изводи на съда. Не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че административният орган е обвързан от императива на нормата в националното ни законодателство и не е обвързан от правото на Общността и в частност от Директива 2003/109 ЕО на Съвета. Както правилно сочи първоинстанционният съд - директивата, като акт на общностното право има приоритет пред вътрешното законодателство и разпоредбите й са задължителни не само за съда, но и за всички държавни органи. Воден от горното, Върховният административен съд - трето отделение,