Решение № 2650 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2019 г.

Решение № 2650 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на главния архитект на район "Красно село" - Столична община против решение № 2415/08.04.2019 г., постановено по адм. дело № 11135/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен негов отказ за издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо, рег. № РКС 18-ГРОО-13/1/18.09.2018 г. и преписката му е изпратена за ново произнасяне по заявление РКС 18-ГРОО-13/24.08.2018 г. на Х. Андонова при съобразяване на мотивите на решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът Х. Андонова оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспореният отказ е незаконосъобразен и не са налице основанията, изложени в мотивите му-необходимост от изработване на ПУП по чл. 110, ал. 4 ЗУТ - ПРЗ за преструктуриране жилищния комплекс в обхват най-малко на територията на кв. 322 а, м. "Борово", гр. София. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил установявания по правнозначимите факти е и обосновал верни правни изводи. По определението на чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Отказът да се издаде виза за проектиране представлява отказ да се издаде документ от значение за признаване, упражняване на права и е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, подлежащ на съдебен контрол по оспорване от заявителя, чието искане не е удовлетворено. Визата за проектиране е предпоставка за инвестиционното проектиране и отразява предвижданията на действащия ПУП. При издаване на визата не се преценява съответствието на инвестиционния проект с ПУП. Визата трябва точно, вярно и пълно да отрази действащия ПУП, а издаването й не зависи от бъдещи изменения в териториалноустройствения статут на УПИ. Затова въведеното условие да се изработи план по чл. 110, ал. 4 ЗУТ преди издаване на визата за проектиране е незаконосъобразно и правилно е отменен отказът, мотивиран по този начин. Установено е, че за посочения в заявлението УПИ има действащ ПУП и визата следва да отрази неговите предвиждания. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото, разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника, по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,