Решение № 1491 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14468/2017 г.

Решение № 1491 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14468/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, район Триадица против решение № 5514/02.10.2017 г. по адм. д. № 6230/2017 г. на Административния съд София-град (АССГ). Наведените в касационната жалба основания за неправилност на решението са допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът – С. Ч. чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата и иска потвърждаване на съдебното решение по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Заинтересованата страна – Етажна собственост/ЕТС 550/2010 не изразява становище по делото. Заинтересованата страна – Д. С. не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна – Н. В. чрез своя пълномощник по делото изразява становище за основателност на касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор и в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита решението за необосновано, тъй като по делото не е събрана съдебно-техническа експертиза, която да установи обективното състояние на обекта. Според прокурора след отмяната на решението, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за това от страна по делото. По основателността й приема следното: С обжалваното решение е отменена заповед № РТР17-РД56-100/18.04.2017 г., издадена от кмета на район Триадица при Столична община и Столична община е осъдена да заплати на С. Ч. разноски, направени по делото в размер на 510 лева, като за разликата до пълния претендиран размер 730 лева искането е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът е приел следното: счел е, че жалбоподателят – С. Ч. има правен интерес от оспорването на заповедта, тъй като той е нейн адресат и с нея му е разпоредено изпълнението й. За установено съдът е приел, че между собствениците на апартамент № 1 (този на жалбоподателя) и апартамент № 3 (този на заинтересованата страна В.) е възникнал спор по преминаване на канализационно отклонение, обслужващо единствено апартамент 3, като той е възникнал в резултат на ремонт – подмяна на канализационни съединения в ап. 3, отвеждащи отпадните води към сградната канализационна инсталация. Установено е също така, че е открито административно производство, назначена е комисия, която след извършен оглед е констатирала, че ВиК инсталацията на сградата на ЕС не е ремонтирана от 1939/40 г. и е в лошо техническо състояние. Кредитирайки Констативен протокол, съставен от извършената проверка на място, съдът е приел за установено, че в ап. № 3 е извършен цялостен ремонт на канализационната инсталация в тоалетната с подмяна с ПВЦ тръби, а в банята е частично изпълнен до свързване с канализацията, преминаваща през ап. 1. Въз основа на установеното, съдът е формирал следните изводи: не е доказана необходимостта от неотложен ремонт, възникнал от авария, материално износване, природно бедствие, което да налага ремонтни дейности за сметка на ЕС и при намеса на общинската администрация. Съдът е приел също така, че разпореденият ремонт не засяга общи части, обслужващи цялата ЕС, така че да е застрашено здравето и живота на някой от етажните собственици. Прието е, че в случая се касае не за "неотложен ремонт" по смисъла на Закона за управление на етажната собственост, а за "необходим ремонт" по смисъла на същия закон. Съдът е посочил като недопустимо за регулирането на частноправни отношения да се използва ангажирането на управленски ресурс по административноправен ред. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че при постановяване на решението си административният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени и които са довели до необоснованост на изводите на съда. На първо място, по делото не е събрана цялата административна преписка, за което съдът е следвало да укаже на ответника. В оспорената заповед е посочен номера на административната преписка, който е № РТР 16-ГР94-208-(1)/26.01.2016 г. Под този номер е заведена молбата на О. В. за преразглеждане на решение № 94-И-157/21.01.2016 г. В самата молба е поискано на основание чл. 91, ал. 1 АПК преразглеждане на решението, неговото изменение и разпореждане на конкретно техническо решение. Решение № 94-И-157/21.01.2016 г. не се намира в преписката. Това решение е от значение за спора, както с оглед съдържанието му, така и за преценката, доколко оспорваната заповед е трябвало или не да се издаде по реда на чл. 91 АПК, в коя от предвидените хипотези и спазен ли е този ред в случай, че именно той е бил приложимият. Въз основа на документите, съдържащи се в преписката, съдът е установил липсата на констатации за наличие на теч или разлив на опасни води от ВиК инсталацията, във връзка с което е приел, че се касае за необходим, а не за неотложен ремонт. Съдът е направил този извод, без обаче да притежава необходимите познания за това. За преценката по този въпрос, който е от значение за изхода на спора, съдът е следвало на осн. чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на ответника, чиято е доказателствената тежест, необходимостта от ангажиране на съдебно-техническа експертиза, която въз основа на писмените документи и евентуален оглед на място да провери обективността на направените констатации от административния орган и верността на извода му, че се касае за случай на неотложен ремонт или на осн. чл. 171, ал. 2, изречение второ, да назначи служебно такава. Като не е процедирал по указания начин, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, с което е оставил спора неизяснен от фактическа страна. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на административния съд следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за новото му разглеждане. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд