Решение № 9403 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2012 г.

Решение № 9403 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Иванка Иванова Маркова от гр. Свищов против решение № 557 от 20.12.2011 г. по адм. дело № 300/2009 г. на Административен съд-Велико Търново, с което е отменена заповед № РД-18-10/12.02.2009 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на КК и КР за землището на гр. Свищов, в частта относно границата между недвижими имоти с идентификатори 65766.702.1305 и 65766.702.1308 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответникът Огнян Петров Караджов оспорва жалбата. Другите ответници Надка Николаева Караджова, Росица Иванова Семова и изп. директор на АГКК не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената част от заповедта за незаконосъобразна, доколкото не отразява действителните и актуални данни за местонахождението и границите на имот с идентификатор 65766.702.1305. Решението е валидно, допустимо и правилно. Границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от специално означеното с регламентирани трайни знаци местоположение върху терена, съществуващите на място материализирани граници, кадастралните планове, регулационни планове, карти, планове и друга документация - чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР /в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед/, вр. чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР. При несъвпадение между съществуващите на място материализирани граници и тези по предходни планове предимство имат винаги първите. Изхожда се от предназначението на кадастралната карта да отрази действителното фактическо положение на имотите за местоположение, граници и размери /чл. 2, ал. 1 ЗКИР/. Кадастралната карта само констатира действителното фактическо положение и не създава, респ. отнема права. В случая в кадастъра е отразена незаконосъобразно граница между съседните имоти съгласно предходната кадастрална карта, одобрена със заповед № 2 от 05.05.2005 г. на началника на СГКК-В. Търново, отменена с решение на ВАС по адм. дело № 2/2010 г., а не според съществуващото фактическо положение - по материализираните на място имотни граници /къщата на Караджов съществува от 1967 г. и към момента на издаване на заповедта представлява трайно материализиран кадастрален обект/. Противно на твърденията на жалбоподателката при определяне на спорната граница следва да се съобрази и влязлото в сила съдебно решение по гр. д. 653/2001 г. на Районен съд-Свищов, с което е разрешен спора за собственост на придаваемото място и за границата между имотите. Като е достигнал до верни правни изводи, обосновани от събраните по делото доказателства, вкл. и неоспорено от страните заключение на вещо лице, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,