Решение № 11159 от 18.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15324/2010 г.

Решение № 11159 от 18.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15324/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Фреш студио" ЕООД против решение № 3151/17.10.2010 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 6761/08 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 20005832/5.06.08 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-София, в частта му потвърден с решение № 1345/3.09.08 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 58310,40 лева за данъчни периоди м. 04-м. 09.2003 г., м. 12.03 г., м. 01, 02, 06.2004 г., м. 10 и м. 11. 2005 г., м. 02, 03, 05, 10 и 11.2006 г. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата срещу частта от РА, отменена с решение № 1345/3.09.08 г. на директора на дирекция "ОУИ" в ЦУ на НАП. Също така с обжалваното решение "Фреш студио" ЕООД е осъдено да заплати в полза на НАП разноски по делото в размер на 1616, 20 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост на решението. Иска се отмяната му, като в частта по ЗКПО се иска връщане на делото за разглеждането му по същество, а в частта по ЗДДС, или връщане на делото, или постановяване на решение по съществото на спора, с което се отмени РА в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство директорът на дирекция "ОУИ"-София чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Становището е, че директорът на дирекция ОУИ"-София се е произнесъл в рамките на законния срок, отменяйки частично РА и връщайки в тази част преписката за нова ревизия, поради което не е налице право на жалба до съда срещу тази част от РА. Изразено е становище, че жалбоподателят не е представил пред съда убедителни доказателства, касаещи реалността на доставките по спорните фактури, както и не са налице такива за начисляване на ДДС в счетоводствата на доставчиците по спорните фактури. При тези данни по делото, съдът правилно е приложил закона, отказвайки да признае наличието на право на данъчен кредит за жалбоподателя по спорните фактури. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Административният съд е оставил без разглеждане жалбата в една част. Преценил е, че е налице недопустима жалба, тъй като РА в тази част е отменен с решението на директора на ДОУИ-София. По този въпрос, жалбоподателят е поддържал, че решението на ДОУИ-София е нищожно като постановено след изтичане на преклузивния за това срок. Съдът е отхвърлил това възражение, приемайки, че директорът се е произнесъл с решение след изтичането на 45-дневния срок за това, но в рамките на срока по чл. 156, ал. 6 от ДОПК, приемайки, че 7 дневният срок за комплектоване и изпращане на преписката до съда започва да тече от момента на постъпване на жалбата. Решението на първоинстанционния съд в тази част, имащо характер на определение е правилно. Настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, като в допълнение следва да се посочи, че с оглед граматическото тълкуване на чл. 156, ал. 6 от ЗДДС следва, че решаващият орган може валидно да се произнесе с решение във всеки един момент до изтичане на срока за изпращане на преписката в съда, т. е. в това число и в деня, в който жалбата до съда е подадена чрез решаващия орган. Съдът е отхвърлил жалбата срещу РА в частта, в която за жалбоподателя са установени задължения за ДДС във връзка с отказа на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Брут консулт" ЕООД и "Гото БГ" ЕООД. Мотивите на съда са, че жалбоподателят не е доказал наличието на всички законоустановени предпоставки за възникване на правото му на данъчен кредит по тези фактури и най-вече реалността на доставките по тях. Съдът е отбелязал, че това обстоятелство е останало недоказано, както в хода на ревизионното производство, така и при съдебното обжалване. Посочено е също така, че не са налице данни и за начисляване на ДДС по фактурите в счетоводствата на доставчиците. Съдът е обсъдил представените по делото РА, издадени на тези доставчици, но не ги е кредитирал, тъй като те установяват, че субектите не са открити на декларираните от тях данъчни адреси и не са представили първични счетоводни документи. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Основополагаща за правото на данъчен кредит е извършването на облагаема доставка между данъчнозадължени лица. В конкретния случай фактурите от процесните доставчици са с предмет на стопанската операция- интернет услуги, хостинг пакет. Не е спорно, че доставчиците не са открити при насрещните проверки, не са представили и документи, поискани им от органа по приходите. По делото е допусната експертиза, заключението по която е дадено от вещото лице Христо Йорданов. От това заключение се установява, че терминът "хостване" означава ползване на ресурсите на мощен компютър (сървър), а "уеб хостинг" е срочен абонамент за ресурсите на даден сървър, който има директен достъп към Интернет, където различни лица, могат да разположат своите уеб сайтове, а "хостинг пакет" означава няколко различни вида уеб услуги. От същото заключение се установява, че сървърите, които представляват мощни компютри имат своите уникални номера, по които се различават и които се наричат IР адреси. Следователно, за да могат да се предоставят интернет услуги, фирмата, която ги предоставя трябва да има сървърно пространство, което от своя страна предполага достъп до сървър. В конкретния случай в хода на ревизията не е установено доставчиците -"Брут консулт" ЕООД и "Гото. БГ" ЕООД да са имали достъп до сървър. В хода на съдебното обжалване, чрез изслушаното заключение на в. л. Йорданов се установява, че фирма Гото. БГ на сайта си предлага наети сървъри за клиенти, както и че фирма "Фреш студио" ООД е поставила на сървър свой уеб сайт с дата на публикуване 11.08.03 г. По делото липсват данни обаче, че този уеб сайт е поставен именно поради предоставено сървърно пространство от "Гото. Бг" ЕООД. При насрещните проверки тези доставчици не са открити от органа по приходите, респективно те не са представили договори за наети от тяхна страна сървъри или други документи, от които да се направи извод, че те реално са имали достъп до сървър или сървъри. При липса на доказателства за материална и функционална обезпеченост на доставчиците за извършването на доставките обосновано и правилно е прието, че такива не са извършени, макар и да са фактурирани. Издадените фактури са без основание в това число и начисления ДДС в тях, респективно правото на данъчен кредит не е възникнало за получателя по тези фактури. Като е стигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е тълкувал правилно материалния закон, който е и приложил правилно отхвърляйки жалбата срещу обжалваната част от РА. Решението е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд