Решение № 4545 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10367/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. А., чрез адв. К. Кирилова като процесуален представител, против решение 12090 от 17.07.2024г., постановено по адм. дело 176/2024 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за незаконност на строежа с твърдения, че същият е изграден въз основа на издадено разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект в периода преди отмяната им със заповед на началника на РДНСК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за отмяна на оспорената заповед. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си гл. експерт Г. Ненкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на М. А. А. срещу заповед САГ23-РА-30-588/18.10.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията, на жалбоподателката и на още седем лица, е наредено премахване на незаконен строеж: "преустройство на тавански етаж и реконструкция на покрив в сграда с идентификатор по КККР 68134.409.87.1, находяща се в ПИ с идентификатор по КККР 68134.409.87, УПИ V-80, кв.122, местност [заличен текст] , район [заличен текст]. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на документите към преписката и заключението на вещото лице по СТЕ, е обосновал извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата, а във връзка с вида и квалификацията му че представлява преустройство на тавански етаж и реконструкция на покрив на средноетажна сграда, т.е. строеж от четвърта категория по чл.137, ал.1, т.4, б. д ЗУТ. По отношение законността на строежа, съдът е установил, че издаденото за него разрешение за строеж 117/08.10.2009г. и одобреният инвестиционен проект са отменени със заповед ДК-10-ЮЗР-129/06.10.2010 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с оглед на което е направен извод, че строежът-предмет на премахване е извършен без строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Счетени са за неприложими режимите за търпимост по §16, ал.1-3 ДР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ, предвид периода на процесното строителство. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, включително на заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Противно на изложените от жалбоподателката твърдения, недопускането от съда на доказателствата гласни и СТЕ, поискани от нея, не е нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като същите целят установяване на обстоятелства, които са неотносими за спора по делото. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея е направено точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на местонахождение и параметри, потвърдени и от вещото лице, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Следва да се посочи, че горните обстоятелствата са установени и от данните в съставения по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ от служители от общинската администрация, Констативен акт РОБ23-ТК00-17/12.06.2023 г. Същият е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на строеж, представляващ преустройство на тавански етаж и реконструкция на покрив на съществуваща жилищна сграда, а от доказателствата към административната преписка и по делото, както и от заключението на вещото лице се установява, че строителните дейности включват реконструкция на покрив с промяна на вида и наклоните на покривната конструкция от четирискатен в мансарден покрив, както и преустройство на тавански етаж, при което тавански складови помещение и обслужващи тавански коридори са променени като са оформени две ателиета. При тези установявания от фактическа страна, правилно органът и съдът са квалифицирали извършеното строителство като преустройство и реконструкция. Горното съответства на легалната дефиниция в § 5, т.44 ДР ЗУТ и не се оспорва от жалбоподателката. Основният спор по делото е относно законността на строежа в контекста на основанието по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Оплакването в касационната жалба е, че административният съд не е съобразил наличието на строителни книжа разрешение за строеж 117/08.10.2009г. на главния архитект на район Оборище СО и инвестиционен проект, като твърденията са, че строежът е изграден в период, в който строителните книжа са били в сила, т.е. преди отмяната им със заповед ДК-10-ЮЗР-129/06.10.2010г. на началника на РДНСК Югозападен район. Настоящият състав на касационната инстанция счита изложените доводи за неоснователни и споделя изцяло мотивите, изложени от административния съд. От данните по делото се установява, че в съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ в относимата й редакция /ДВ, бр. 17/2009г./, издаденото разрешение за строеж за преустройство на тавански етаж и реконструкция на покрива на процесната сграда, е съобщено на етажните собственици в качеството им на заинтересовани лица по чл.149, ал.2 вр. с чл.185, ал.2 вр. с ал.1 ЗУТ, като на основание чл. 156 от ЗУТ /ред. ДВ, бр. 65/2003г./ по жалба на собственик на магазин, на идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, същото е отменено със заповедта на началника на РДНСК-Югозападен район поради неспазване на изискванията на чл. 185, ал. 2 и ал.3 от ЗУТ. Поради това не може да се приеме, че разрешението за строеж е влязло в сила, без да е било съобщено на всички лица по чл. 149 от ЗУТ и преди да е изтекъл срокът за неговото обжалване, както неоснователно твърди оспорващата. От друга страна, по делото е безспорно, че заповедта за отмяна на разрешението за строеж е влязла в сила и в настоящото производство не следва да се обсъждат наведените оплаквания във връзка с приложението на чл. 156 ЗУТ, вкл. дали административният орган е имал или не правото да отмени разрешението за строеж. За жалбоподателката е съществувала възможност да оспори отменителния за разрешението акт, но същата няма правна възможност да иска преценка за законосъобразността му в настоящето производство, което е последващо и с различен предмет. При отмяна на разрешението за строеж и инвестиционния проект, независимо дали преди или след завършване на строежа, са налице предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Процесната заповед, с която е наредено премахването на строежа като незаконен на посоченото основание, се явява законосъобразна. В отговор на доводите в жалбата, следва да се посочи, че липсва правна норма, която да допуска изключение на приложението на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, вкл. в случаите ако строежът е бил завършен, затова и административният орган не може да избира дали да издаде заповед за премахване или не. Тълкуването на посочената разпоредба в обжалваното решение е правилно. Дали са били издавани строителни книжа и в последствие са отменени, или въобще не са били издавани такива, законодателят не е разграничил, а последиците са едни и същи - липсата на строителни книжа прави строежът незаконен по смисъла на закона. Без значение с оглед приложеното материално правно основание за незаконност на строежа е и обстоятелството дали последният е изграден в съответствие с издадените строителни книжа, респ. дали са налице отклонения от същите, поради което правилно административният съд е отказал да ги преценява по същество. При тези факти съдът обосновано приема, че описаният в заповедта строеж е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежи на премахване. Тази последица не може да се преодолее в случая, тъй като не са налице изискванията за неговата търпимост в никоя от хипотезите по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, предвид периода на процесното строителство, датиран най-рано към 2009г. С оглед на изложеното, като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля предявената срещу нея жалба, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по делото, жалбоподателката дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. в полза на ответника, определено съгласно чл.143, ал.3 АПК вр. с чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,