Решение № 12901 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Комисия по чл.23, ал.1 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/, назначена със заповед РД-57/23.03.2022 г. на Кмета на община Мирково, чрез процесуален представител адв.М.Стамов, против решение 22/09.01.2024 г., постановено по адм. дело 1168/2023 г. по описа на Административен съд София област /АССО/. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че при приемане на оспореното решение са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като липсата на изложение и анализ на релевантните факти за дейността на отделните читалища по предварително определението от Комисията критерии, не съставлява липса на фактическо основание на решението и не сочи на произволност при разпределянето на държавната субсидия. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Народно читалище Христо Ботев-1884, с.Мирково, Софийска област, представлявано от Председателя Д. И., с писмени бележки, оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа на изводите на АССО. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски. Ответниците по касационната жалба Народно читалища Светлина 1905, с.Буново, община Мирково, Народно читалище Отец Паисий 1901, с.Смолско, община Мирково, Народно читалище Любен Каравелов-1927, с.Каменица, община Мирково и Народно читалище Културен подем 2020 с.Мирково, община Мирково не се представляват по делото и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Народно читалище Христо Ботев-1884, с.Мирково, Софийска област, Решение на Комисията по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/, назначена със заповед РД-57/23.03.2022 г. на Кмета на община Мирково, с което е прието разпределение на средствата от държавната субсидия за дейността на читалищата на територията на община Мирково за 2022 г., материализирано в Протокол от 08.09.2023 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че предмет на разпределение са били 7 субсидирани бройки за 5 читалища. Счел е, че оспореното решение е прието от компетентен орган, съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, материализирано е в протокол, подписан от всичките й членове, при наличие на кворум и мнозинство за приемане на решение от колективен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията за законосъобразна форма. Посочил е, че липсата на изложение и анализ на релевантните факти за дейността на читалищата по предварително определените от Комисията критерии, съставлява липса на фактическо основание на оспореното решение и пряко сочи на произволност при разпределението на държавната субсидия. Пояснил е, че Комисията е приела разпределението при пълна неяснота и липса на мотиви как са били определени субсидиите за всяко конкретно читалище. В заключение е формиран извода за процесуална и формална незаконосъобразност на оспореното решение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото от фактическа страна е установено, че със заповед РД-199 от 05.09.2023 г., Кметът на община Мирково е назначил Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ. На проведеното на 08.09.2023 г. заседание, Комисията е констатирала, че субсидираните бройки за читалищата на територията на община Мирково са 7, приела е вътрешни правила за работата си в четири точки, сред които и критерии за разпределяне на субсидията, както следва: 1. Реална дейност през предходната календарна година; 2. Изяви през предходната календарна година; 3. Съпоставка между големина на населеното място, респ. броя на жителите му и реализираната дейност. Правилно и обосновано съдът е приел, че обжалваното решение е прието от компетентен орган, съгласно чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, но не съответства на предвидената за него мотивирана писмена форма, съгласно общото правило на чл. 59, ал. 2 АПК и липсват фактически основания, въз основа на които да се извърши преценка за материалната му законосъобразност и съответствието му с целта на закона. Основателен е извода на съда, че независимо от формално приетите критерии за разпределяне на субсидията, непровеждането на конкретни обсъждания за всяко едно читалище и анализ на релевантните факти за дейността на читалищата по определените критерии, съставлява липса на фактическо основание на постановеното решение. По делото няма яснота използвала ли е Комисията някакъв механизъм /коефициенти, точки, математически формули или алгоритъм/ за превръщане на данните за дейността на читалищата в съответни субсидирани бройки. Към административната преписка не се съдържат и данни за всяко читалище по приетите критерии за разпределение, за да се извърши тяхното сравняване, степенуване и сравнително оценяване. Отсъствието на ясен и точен анализ на дейността на читалищата във връзка с критерии за разпределяне на субсидията води до неяснота как същата е била разпределена между петте читалища и били ли са спазени приетите от Комисията вътрешни правила. С обжалвания акт е разрешен финансов въпрос при неяснота относно взетото решение, поради което правният извод, че административния акт е немотивиран, се явява обоснован и правилен. Липсата на фактически основания в оспореното решение на Комисията води и до невъзможност да се извърши преценка за материалната му законосъобразност и съответствието му с целта на закона. Предвид изложените съображения, обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд, след като е отменил обжалвания акт не е отчел, че в случая е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК и не е изпратил преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поради това съдът следва да постанови диспозитив, с който да върне преписката на органа. По делото няма доказателства за направените от ответната страна - Народно читалище Христо Ботев-1884, с.Мирково, Софийска област разноски по делото, поради което такива не се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение