Решение № 14163 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4464/2009 г.

Решение № 14163 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4464/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП срещу решение № 1250 от 29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 6180 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отменен PA № 140800207 от 01.08.2008 г., издаден от данъчния орган при ТДД - Перник, потвърден с решение № 1410 от 24.09.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП, с който на "Унико 99" ЕООД гр. Перник са определени задължения за внасяне на данък по ЗОДФЛ (отм.) в общ размер на 50780.54 лв. за ревизираните 2002, 2003 и 2004 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаещи извода на съда, че по предмет и обем осъществяваната от посочените в ПИС лица дейност е търговска, който извод според касатора е неправилен, тъй като няма доказателства за осъществяване на търговска дейност от страна на физическите лица, предавали метални отпадъци, се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата. Ответната страна - "Унико 99" ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административния съд - София-град, е бил PA № 140800207 от 1.08.2008 г., издаден от данъчния орган при ТДД - Перник, потвърден с решение № 1410 от 24.09.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП, с който на "Унико 99" ЕООД гр. Перник са определени задължения за внасяне на данък по ЗОДФЛ (отм.) в общ размер на 50780.54 лв. за ревизираните 2002, 2003 и 2004 г. За да постанови обжалваното решение, с което е отменен актът, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП в кръга на определените му правомощия, в предвидената форма, но при определянето на данъчните задължения е нарушен материалният закон - чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.). Съдът е посочил, че по делото няма спор от фактическа страна, като е установил, че през ревизирания период ревизираното дружество е извършвало дейност по изкупуване от физически лица на метални отпадъци, като сумите са изплатени в месеца, в който са осчетоводени като разход, и са отразени в дневника за покупки по ЗДДС (отм.). Съдът е посочил, че спорът е правен по същество и се свежда до това как следва да бъдат определени доходите на физическите лица, от които са придобивани металните отпадъци - като доходи от нерегулярни случайни сделки по чл. 26, т. 7 ЗОДФЛ, така както се поддържа от данъчните органи, или като приходи от търговска дейност, осъществявана от описаните в покупно-изплащателните разписки физически лица, в който смисъл е било поддържаното становище на ревизирания субект в съдебното производство. Изхождайки от основната дейност на ревизирания субект - търговия с метали, и с оглед разпоредбата на чл. 286, ал. 2 и 3 от ТЗ, според която търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват, и от това, че при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие, съдът е приел, че се касае до "търговски сделки". Съдът е посочил, че законодателят изрично е определил, че за да бъде налице задължение за облагане при платеца, то доходите следва съгласно чл. 26, ал. 7 ЗОДФЛ (отм.) да са от случайни сделки и от всички други източници които не са изрично посочени в чл. 12, а по силата на чл. 12, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗОДФЛ (отм.) не подлежат на облагане доходите от продажба или замяна на движимо имущество с изключение на доходите по б. "в" и по чл. 10, т. 8 и 9, независимо от времето на придобиването. Предвид това съдът е направил извод, че доходите от продажба на метални отпадъци са доходи от продажба на движимо имущество които не са изключени от обхвата на необлагаемите доходи по чл. 12, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.). По тези съображения, като е отчел, че доходите, които са реализирани от лицата по покупно-изплащателните сметки, са такива от "търговска дейност" и следователно не попадат в обхвата на чл. 26, т. 7 ЗОДФЛ (отм.), което от своя страна обуславя извода, че данъчното задължение е определено от органа по приходите в нарушение на материалния закон, съдът е отменил акта. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и с приложимите материалноправни норми и се споделят от настоящия състав. Неправилни са правните констатации на органа по приходите, че осъществените сделки за покупко-продажбата на метални отпадъци, за които са издадени съответните разписки, са такива със случаен характер и следва да бъдат обложени с окончателен данък по реда на чл. 40 вр. с чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ. Правилно съдът е направил извода, че в случая при решаване на спорния въпрос относно характера на извършваните сделки следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 286 и 287 от ТЗ, като е отчел и обема на тези сделки. Съгласно разпоредбата на чл. 286 търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, а в ал. 2 е указано, че търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Според чл. 287 не от същия закон разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. След като е безспорно в случая, че за ревизирания субект сделката е "търговска" - предвид неговото качество на търговец и извършваната от него дейност, следва, че и за другата страна сделката следва да се счита за "търговска", а не със случаен характер. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно липсата на декларации в съответствие с изискването на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, които е следвало да бъдат отбелязани в кл. 8 на водения от дружеството-жалбоподател регистър за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали. Неспазването на тези изисквания не променя характера на сделката, тъй като тези обстоятелства биха имали значение при заангажиране на административно - наказателната отговорност за виновните лица. Ето защо, като е достигнал до този извода, че обжалвания РА е незаконосъобразен съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,