Решение № 5088 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2973/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). С решение № 2343 от 09.12.2025 г. по адм. дело № 483/2025 г. Административен съд – Кърджали по жалба на „Хлебопроизводство – Кърджали“ ООД, ЕИК 201374519, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „Беломорски“, № 68, представлявано от управителя Б. В. П., е отменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. № АУЗ-59050385/ 25.04.2025 г., издаден от старши експерт в отдел „Местни приходи“ гр. Кърджали, потвърден с Решение № МП-03/07.07.2025 г. на началник отдел „Местни приходи“ в община Кърджали, в частта, с която е установен размер на такса битови отпадъци (ТБО) за 2025 г. спрямо „Хлебопроизводство-Кърджали“ ООД за разликата над 11 826,47 лв. до 116 709,87 лв., както и в частта на установения данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2025 г. в размер на 9 778,15 лв. и данък върху превозните средства за 2025 г. в размер на 579,80 лв. Със същия съдебен акт община Кърджали е осъдена да заплати в полза на „Хлебопроизводство – Кърджали“ ООД разноски в размер на 650 лв., и е оставено без уважение искането на дружеството за присъждане на адвокатско възнаграждение. Срещу съдебния акт, в частта, с която е отменен АУЗД с рег. № АУЗ-59050385/ 25.04.2025 г., издаден от старши експерт в отдел „Местни приходи“ гр. Кърджали е подадена касационна жалба от Е. И. Б., в качеството й на началник отдел „Местни приходи“ в община Кърджали, чрез ст. юрисконсулт Иванов. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението в посочената част, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди АУЗД. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В проведено съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът се представлява от ст. юрисконсулт Иванов, който поддържа жалбата. Ответната страна по касационната жалба – „Хлебопроизводство Кърджали“ ООД, ЕИК201374519, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „Беломорски“, № 68, представлявано от управителя Б. В. П., чрез адв. Дикова от САК и адв. Тагарева от БлАК, изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор от 04.02.2026 г. В проведено съдебно заседание пред настоящата инстанция страната се представлява от адв. Дикова, която оспорва жалбата. С определение № 187 от 28.01.2026 г. по същото дело административният съд е отхвърлил молбата на „Хлебопроизводство - Кърджали“ ООД за изменение на постановеното по делото решение № 2343 от 09.12.2025 г., в частта за разноските. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от „Хлебопроизводство - Кърджали“ ООД, ЕИК201374519, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, бул. „Беломорски“, № 68, представлявано от управителя Б. В. П., чрез адв. Дикова от САК. В същата се прави оплакване, че определението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснато нарушение на закона. В частната жаба се излагат конкретни доводи. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени оспореното определение на Административен съд – Кърджали и да измени първоинстанционното решение в частта му за разноските, като присъди разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 4 764,22 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие № 167719/23.10.2025 г. и договор за правна защита и съдействие № 167710/08.05.2025 г. В проведено открито съдебна заседание адв. Дикова поддържа жалбата. Ответникът по частната жална - Е. И. Б., в качеството й на началник отдел „Местни приходи“ в община Кърджали, чрез ст. юрисконсулт Иванов, оспорва нейната основателност в писмен отговор и в проведено открито съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: По касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e основателна по следните съображения: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд – Кърджали е бил АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. № АУЗ-59050385/25.04.2025 г., издаден от старши експерт в отдел „Местни приходи“ в община Кърджали, с който на „Хлебопроизводство - Кърджали“ ООД са установени: I. Задължения за ТБО за 2025 г. за собствените на „Хлебопроизводство - Кърджали“ ООД, Кърджали: земя и сграда с партиден № 201374519008, намираща се на бул.“Беломорски“ № 68 (бул. „Ленин“) в размер на 107 663, 54 лв.; сграда с парт.№ 201374519009, намираща се на бул.“Беломорски“ № 68 – в размер на 5 385,60 лв.; сграда с парт.№ М_11_01022011, намираща се на бул.“Тракия“ № 2 – в размер на 800,45 лв.; сграда (магазин „Бреза“) с парт.№ M12_01022011 в размер на 2860,28 лв. Общ размер на ТБО – 116 709,87 лв. II. Данък върху недвижимите имоти, определен за всеки от посочените по-горе имоти, който е в общ размер на 9 778,15 лв. и III. Данък върху МПС с рег. № К1204АТ – 163,94 лв., К2539ВВ – 143,73 лв., К3308АХ – 106,19 лв., К8389АТ – 163,94 лв., общ размер на данъка върху ПС – 579,80 лв. В хода на съдебното производство е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда. По делото са разпитани, като свидетели лицата М. И. И. и М. М. М.. На първо място, съдът е изложил мотиви, че процесния АУЗД е издаден от компетентен орган – старши експерт в отдел „Местни приходи“ в община Кърджали, съгласно Решение № 38 от проведено заседание на 21.02.2025 г. на Общински съвет - Кърджали, с което е отменено Решение № 17/12.12.2023 г. на Общински съвет - Кърджали и е одобрена общата численост и структура на общинска администрация и кметствата в община Кърджали, съгласно Приложение № 1, считано от 01.04.2025 г. и Заповед № 465/ 01.04.2025 г. на кмета на община Кърджали. Прието е и, че решението на горестоящия административен орган също е издадено от компетентен административен орган – началник на отдел „Местни приходи“ в община Кърджали. Административен съд – Кърджали е приел за безспорно установено, че дружеството жалбоподател е собственик на земя и сгради, както и на МПС, описани в АУЗ. Първоинстанционният съд е определил, като спорен въпрос по делото, начинът на изчисляване на ТБО и установените задължения за ДНИ и данък за превозни средства, собственост на жалбоподателя. За да постанови отмяна на оспорения акт, в частта на определените задължения за ТБО, административният съд е посочил, че същите са установени по реда на чл.25, ал.6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали (Наредбата). Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установено, че търговското дружество не е подало заявление за определяне на ТБО съобразно количество отпадъци в предвидения срок съгласно нормата на чл.25, ал.6 от Наредбата. Установено е също, че имотите на „Хлебопроизводство - Кърджали“ ООД попадат в територията, за която община Кърджали организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Отбелязано е, че в АУЗД е определена ТБО относно трите компонента. Въз основа на доказателствата и от свидетелските показания е прието за доказано действителното предоставяне от община Кърджали на услугите по чл. 62, т.1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ за 2025 г. Първоинстанционният съд е установил, че план-сметка за дейностите по управление на отпадъците е приета с Решение № 21 по Протокол № 4 от проведено на 23.12.2019 г. заседание на Общински съвет - Кърджали, която действа и към настоящия момент. Направен е извод, че прилагането на тази план-сметка не представлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на оспорения акт, предвид разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗМДТ, съгласно която когато в срока по чл. 66, ал. 3, т. 2 общинският съвет не е одобрил план-сметката, размерът на таксата за годината се определя, като разходите за сметка на такса битови отпадъци за предходната година се коригират по реда на чл. 66, ал. 13 и се разпределят в съответствие с последно одобрените видове основи по чл. 67, ал. 8. Разходите за обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците се включват в съответстващия им за текущата година размер. Административният съд е обосновал извод, че при доказаност на предоставянето на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, с процесният АУЗД незаконосъобразно в нарушение на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ са определени задълженията за ТБО за имотите земя и сграда с партиден № 201374519008, намираща се на бул.“Беломорски“ № 68 (бул. „Ленин“) в размер на 107 663, 54 лв., както и за сграда с партиден № 201374519009, намираща се на бул.“Беломорски“ № 68 – в размер на 5 385,60 лв. Въз основа на посоченото в писмо с изх. № 11-03-1473/ 28.07.2025 г. на община Кърджали (л.4 д.), представляващо справка за вида и броя на съдовете за събиране на битови отпадъци, с които са снабдени имотите на „Хлебопроизводство - Кърджали“ ООД към 28.07.2025 г., първоинстанционният съд е приел за установено, че производствена и административна сграда с адрес – бул. „Беломорски“ № 68 разполага с 1 бр. контейнер с вместимост 1100 л., съответно – сватбен салон, намиращ се на адрес: бул.“Беломорски“ № 68 разполага с 1 бр. контейнер с вместимост 1100 л. Съдът се е позовал на констатациите на вещото лице по ССчЕ, съгласно които след оглед на посочените в писмото имоти е установено, че имот с партиден №201374519-008 производствена и административна сграда и имот с партиден №201374519-009 се намират в един двор и общо са снабдени с 2 бр. контейнера тип ’’Бобър" 1100 л. и 1 бр. пластмасова кофа 120 л. Предвид тези фактически установявания е направен извод, че размерът на ТБО за имот с партиден №201374519-008 и имот с партиден №201374519-009, незаконосъобразно е определен на база разгъната застроена площ, а не според количеството битови отпадъци, което е водещо при определяне на ТБО съгласно чл.67, ал.4 от ЗМДТ. Съдът е изложил, че само по изключение, и когато обективно не може да се установи количеството битови отпадъци, размерът на таксата следва да се определя в левове на друга основа. За да може количеството на битови отпадъци, генерирани от определен недвижим имот, да бъде изчислено съгласно законовата разпоредба, същият следва да е снабден с индивидуални съдове за събиране и съхраняване и/или данъчнозадълженото лице да е подало декларация по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ за вида на ползваните съдове. Според административният съд в случая за двата имота е установено, че ползват индивидуални съдове за събиране на битови отпадъци. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на вещото лице по т.4 от вариант III на ССчЕ, където са направени изчисления за действително ползваните съдове. Прието е, че за имот с партиден № 201374519008, ТБО за всяка от услугите по чл.62 от ЗМДТ следва да се определи в размер на 5836,14 лв., а за имот с партиден № 201374519009, ТБО за всяка от услугите по чл.62 от ЗМДТ следва да се определи в размер на 2329,60 лв. За да отмени процесния административен акт, в частта относно определените с него задължения за ДНИ и данък върху превозни средства административният съд е приел за установено, че дружеството е поискало издаване на АУЗД само относно ТБО. Според съда до административния орган не е отправено искане за издаване на АУЗД по отношение на ДНИ и данък върху превозните средства. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и е приел, че в оспорения АУЗД липсват мотиви за прилагането й. Направен е извод, че липсват и доказателства, обосноваващи приложението на посочената норма. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, въз основа на което е приел, че задълженията за ДНИ и данък върху превозните средства не се били изискуеми, тъй като към датата на издаване на процесния АУЗД не е бил настъпил крайният срок за внасяне на посочените видове местни данъци, предвид което не е съществувало и основанието по чл.107, ал.3, изр. 4-то от ДОПК. Решението е неправилно в обжалваната част. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение единствено по отношение на частта му, с която е отменен оспореният АУЗД за задълженията за ТБО. Тъй като, в касационната жалба се сочи, че се обжалва цялото решение и се иска неговата отмяна, то следва да бъде обсъдено и в частта, относно определения ДНИ и данък върху превозните средства. По делото е безспорно установено, че „Хлебопроизводство – Кърджали“ ООД е собственик на описаните в процесния АУЗД имоти и превозни средства. Между страните не се оспорва обстоятелството, че дружеството не е подало в срок заявление за определяне на ТБО по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Тази разпоредба в случая е нарушена. В частта на първоинстанционното решение, с която АУЗД е отменен по отношение на определените с него задължения за ТБО за 2025 г. за разликата над 11 826,47 лв. до 116 709,87 лв. за имотите с партиден №201374519-008 производствена и административна сграда и имот с партиден №201374519-009, спорът се концентрира върху основата за определяне на ТБО за 2025 г., съответно до законосъобразността на приложения от административния орган ред за определяне на задълженията по чл. 25, ал. 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Кърджали. Принципно правилно е прието от Административен съд – Кърджали, че общият принцип за определяне на ТБО се съдържа в чл. 67 ал. 4 от ЗМДТ, съгласно който количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Съгласно чл. 67, ал. 5 от ЗМДТ Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й. В настоящият случай с АУЗД при изчисляване размерът на задълженията за ТБО на дружеството е приложен редът по чл. 67, ал. 5 от ЗМДТ, макар това да не е изрично посочено. Таксата е определена по чл. 25, ал. 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Кърджали. Пристъпването към този ред за изчисляване се налага в случаите, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по чл. 67 ал. 4 от ЗМДТ. Следователно водещото правило на ЗМДТ е ТБО да се определя според количеството на битовите отпадъци. Само по изключение, и когато обективно не може да се установи тяхното количество, размерът на таксата следва да се определя в левове на друга основа. Административният съд не е изложил мотиви във връзка с наличието или липсата на приложени по делото доказателства от административният орган относно обективната невъзможност да се определи количеството отпадъци, което да води до определянето им по вторичния начин предвиден в чл. 67, ал. 5 от ЗМДТ чрез прилагане на чл. 25, ал. 6 от Наредбата. Видно от мотивите на съда, за да отмени акта в частта на определените с него задължения за 2025 г. ТБО за имотите с партиден №201374519-008 производствена и административна сграда и имот с партиден №201374519-009 решаващият състав се е позовал изцяло на констатациите в т.4 от вариант III от изслушаната по делото ССчЕ, която след извършени изчисления е достигнала до извод, че размерът на дължимите данъци за имот с партиден № 201374519008, ТБО за всяка от услугите по чл.62 от ЗМДТ следва да се определи в размер на 5836,14 лв., а за имот с партиден № 201374519009, ТБО за всяка от услугите по чл.62 от ЗМДТ следва да се определи в размер на 2329,60 лв. Първоинстанционното решение в тази му част е неправилно и необосновано, доколкото не отговоря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК. При постановяване на решението в тази му част съд съдът не изложил мотиви защо възприема за правилни изчисленията на експерта именно в тази им част, а безкритично се е позовал на експертизата. От изводите на решаващия състав не се установява въз основа на какви доказателства и фактически обстоятелства е прието, че следва да се кредитира заключението в тази му част и как точно е изчислен размерът на задълженията от вещото лице за трите услуги по чл. 62, т.1, т.2 и т. 3 от ЗМДТ. Липсва обсъждане на становищата и тезите на страните по този въпрос. Административният съд не е обсъдил защо не следва да бъдат съобразявани изчисленията на вещото лице в останалата им част, като липсва подробна обосновка относно възприетите изводи. Единствено лаконичното посочване, че следва да се съобразят изчисленията в експертизата по т.4 от вариант III на ССчЕ не представлява изпълнение на изискването предвидено в чл. 172а, ал. 2 от АПК. Горните обстоятелства изобщо не са обсъдени при постановяване на съдебния акт. Фактът, че задължението на дружеството е определено по искане на дружеството, не отменя необходимостта, същото да бъде определено при спазване на законовата регламентация в чл. 67, ал.4 от ЗМДТ, като следва да се обсъди причината за прилагането на чл. 67, ал. 5 от ЗМДТ и наличието на доказателства в тази връзка, като се съобрази, че при действието на чл.170, ал.1 от АПК, тежестта на доказване относно прилагането на метода на чл. 67, ал.4 или ал. 5 е за администрацията. Съдът е следвало да посочи точно как в ССчЕ е определен размерът на ТБО според количеството битови отпадъци генерирани от дружеството за 2025 г. и защо възприема за правилен подходът на вещото лице. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, в тази част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от на друг състав на Административен съд - Кърджали. При новото разглеждане на делото съдът следва разпредели доказателствената тежест между страните, като им даде указания кои факти и обстоятелства следва да установят, да определи, включително, ако това е необходимо и чрез изслушването на експертиза, количеството ТБО на процесните имоти и организираната честота на извозване на битови отпадъци в община Кърджали да прецени налице ли е реално предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ и правилно ли е определен размера на ТБО. По отношение на решението, в частта, с което е потвърден АУЗД относно установените с него задължения за ДНИ и данък върху превозните средства: В оспореното решение са изложени общи лаконични съображения за незаконосъобразност на определените с АУЗД задължения на дружеството за ДНИ и данък върху превозните средства. От изводите на съда не се установява кои са имоти и превозните средства по отношение, на които е прието, че незаконосъобразно са определени задължения с акта. Видно от оспорения АУЗД на дружеството са вменени задължения за няколко различни МПС. Същите са посочени от съда единствено с регистрационни номера при описание на предмета на оспорения АУЗД. По отношение на ДНИ и данък върху превозните средства, освен липсата на конкретни мотиви по отношение на всеки от имотите, както и превозните средства, съдът не е установил фактическата обстановка по спора и представените във връзка с определените задължения доказателства, с оглед което спорът в тази му част е останал неизяснен и от фактическа страна. Поради това направеният в решението извод, че АУЗД е незаконосъобразен и в посочената част, се явява неправилен и необоснован. Въз основа на всички събрани доказателства, съдът следва да установи фактическата обстановка по спора в тази му част, съответно въз основа на нея да съобрази било ли е налице основание за определяне на задълженията и правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ, като изложи подробни съображения по отношение на възприетите фактически и правни изводи. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава и представлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Отмяната на акта в посочените части, при липса на обосновани на доказателствата правни изводи на съда, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните по делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено в обжалваната част, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на 172а, ал. 2 от АПК. Допуснатите необоснованост и процесуални нарушения в дейността на съда са довели до неправилно приложение на материалния закон, включително и при постановяването на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка. С оглед изхода от спора определение № 187 от 28.01.2026 г. постановено по адм. дело № 483/2025 г., с което е отхвърлена молбата на „Хлебопроизводство - Кърджали“ ООД за изменение на постановеното по делото решение № 2343 от 09.12.2025 г., в частта му за разноските, също следва да бъде отменено, като на основание чл. 226, ал. 3 от АПК по въпросът за разноските, включително и пред настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционият съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение