Решение № 4146 от 5.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9669/2023 г.

ВАСШесто отделение05.04.2024 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4995 от 21.07.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 7029/2021г.

ОСЪЖДА Министерство на туризма да заплати в полза на Травъл Сторис ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес] представлявано от управителя Т. Желязкова сумата от 1700/хиляда и седемстотин/ лева разноски, възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министъра на туризма чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 4995 от 21.07.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 7029/2021г. С него се отменя по жалба на Травъл Сторис ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управител Т. Желязкова, т. 45 от Приложение 1 към Заповед Т-РД-16-80 от 31.03.2021г. на Министъра на туризма, с която на жалбоподателя е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 5400 лева. Със същото решение преписката е изпратена на Министъра на туризма за ново произнасяне. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно като необосновано, в нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Травъл Сторис ООД, представляван от управител Т. Желязкова, чрез процесуален представител адвокат М. Кръстева взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение на съда, обжалвания административен акт, доказателствата по делото, изискванията на закона, поддържаните касационни основания и при служебна проверка на решението констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу т. 45 от Приложение към Заповед Т-РД-16-80 от 31.03.2021г. на министъра на туризма, с която на дружеството е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 5400 лева., при поискан размер от 44151.79 лева. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта в частта за размера над 5400лева, по съображения, че при определяне размера на помощта не са съобразени фактите по подадена коригираща данъчна декларация, която не била получена в НСИ не по вина на дружеството. Поддържа, че органа на уведомил дружеството въпреки служебно установени несъответствия в данните по заявлението за отпускане на помощта и данните от НСИ. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил заповедта. Съдът е приел, че органът не е съобразил всички доказателства относно реализирания оборот и съответно размера на помощта. Тези данни не са съобразени поради технически причини, които не са били по вина на жалбоподателя. От заключение на съдебна експертиза съдът е установил, че подадената коригираща декларация по чл. 92 от ЗКПО не е достигнала до НСИ като жалбоподателят не е бил уведомен за това обстоятелство. При установено от съда, че жалбоподателят, заявителят на помощта е изпълнил всички действия при подаване на заявлението, като се установява по голям реализиран оборот, който е основание за отпускане по висок размер на помощта от отпуснатия. При нарушения на административно производствените правила и несъответствие с материалния закон заповедта в обжалваната част е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Спорен е останал правният въпрос относно изправността на заявителя за отпускане на безвъзмездна помощ. При установеното от фактическа страна в производството пред административния съд е обоснован изводът на съда, че при постановяване на обжалваната заповед са допуснати нарушения, поради което не са били съобразени фактите от съществено значение като материални предпоставки относно размера на отпусната помощ. Административно процесуалния кодекс е приложим в случая и относно принципите за издаване на административен акт, които задължават органа при спазване на служебното начало да съдейства на страната при упражняване на правата й, да събира доказателства относно заявеното право и предпоставките за това, като уведомява страната за несъответствията в заявлението и представените документи и необходимостта от допълнителни действия и доказателства. Това е в кръга на административно производствените правила, нарушението на които е довело и до нарушение на материалните разпоредби, както правилно приел и съдът в обжалваното решение. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 1700 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение