Решение № 17156 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2019 г.

Решение № 17156 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Тунев, чрез адвокат Д. К. срещу Решение № 897 от 19.04.2019 г. на Административен съд - гр. П. по адм. д. № 2005/2017 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт № Р-16001616005975-091- 001/11.04.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 374/21.06.2017 г. на изпълняващ правомощията на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. П. при ЦУ на НАП, оправомощена на основание Заповед № 3 ЦУ-58/21.01.2016 г. (л. 2067, т. 7) на изпълнителния директор на НАП, в частта за направените констатации по ЗДДФЛ и определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от с. з. за 2010 г. в размер на 3 865. 14 лв. и лихви в размер на 2 347. 39 лв.; за 2011 г, - в размер на 2 899. 50 лв. и лихви - 1 460. 50 лв.; за 2012 г. в размер на 4 160. 00 лв. и лихви - 1 668. 85 лв.; за 2013 г. в размер на 4 038. 85 лв. и лихви - 1 209. 92 лв.; за 2014 г. в размер на 1 564. 00 лв. и лихви - 309. 61 лв. и за 2015 г. в размер на 1 815. 10 лв. и лихви в размер на 174. 50 лв., както и установените задължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице, както следва: авансови вноски за ДОО за периода м. 01. м. 11. 2010 г. в размер на 508. 20 лв. и лихви - 478. 19 лв.; авансови вноски за ДЗПО за периода м. 01. - м. 11. 2010 г. в размер на 231. 00 лв. и лихви - 271. 36 лв. и авансови вноски за 30 за периода м. 01. - м. 11. 2010 г. в размер на 369. 60 лв. и лихви - 255. 12 лв. Според изложеното в касационната жалба, решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се иска да бъде отменено атакуваното решение, както и ревизионния акт, с който се определят задълженията по ЗДДФЛ. Претендира се присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП"-П., в писмено становище оспорва подадената касационна жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка пред Административен съд гр. П. е бил ревизионен акт № Р-16001616005975-091- 001/11.04.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 374/21.06.2017 г. на изпълняващ правомощията на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на Г. Тунев са установени задължения в размер на 18 394 лв. и съответни лихви по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2010 г. – 31.12.2015 г., както и осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване. При извършената проверка на обжалвания ревизионен акт е прието, че издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процесуалните норми на закона и в съответствие с материално правните изисквания. Правилен според съда е изводът на решаващия орган относно получените от Тунев през ревизирания период суми, приети за друг вид доход, който не може да бъде определен като необлагаем. Счетено е, че след като Тунев е получил през ревизирания период парични средства по банковата си сметка, то за него се е породило задължение за деклариране на същите т. е. констатирани са недекларирани приходи и основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Посочено е също така, че след като не се установява тези доходи да попадат в хипотезите на чл. 13 от ЗДДФЛ, те са облагаеми по презумпция и следва да се включат в данъчната основа за облагане съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Въз основа на така изложените мотиви съдът е приел, че издаденият ревизионен акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че делото не е напълно изяснено от фактическа страна. Касаторът както в жалбата си пред първоинстанциония съд, така и пред настоящата инстанция релевира оплакване, че сумите, които са превеждани от Г. Тунев към служителите на дружеството Й. Й., К. Блек и М. С. в размер на 84 832, 00 лв., не е приспадната от ревизиращия екип от общите парични средства в размер на 183 942, 90 лв., внесени от Тунев по сметката му в ДСК. Обратно на това твърдение в Решение № 374/21.06.2017 г. на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. П. при ЦУ на НАП /стр. 35 от първоинстанционното дело/ е прието, че "от постъпленията по банковите сметки са изключени сумите, чиито вносители са лица, различни от лицето Г. Тунев, както и сумите, с които директно е извършен превод към служителите на дружеството. " Първоинстанционният съд не се е произнесъл по така релевираното възражение, категоричен отговор не е даден и от вещото лице, доколкото такъв въпрос не му е поставян. В заключението си вещото лице е посочило като преведени суми към тримата служители по – голяма сума за целия ревизиран период от горепосочената. От мотивите на първоинстанционното решение не става ясно следва ли според съда преведените суми към служителите да бъдат изключени от данъчната основа за облагане на Г. Тунев или не и защо. При тези налични доказателства, тази инстанция, която постановява решенията си при условията на чл. 220 АПК, не може да провери съответствието на оспореното решение с материалния закон, за което следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Така изложените в горните мотиви съображения налагат извод, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняването му от фактическа страна. Налице е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ето защо след отмяната на оспорения съдебен акт делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - П. При новото разглеждане на делото следва да се назначи вещо лице, което да отговори на поставения по – горе въпрос, съответно първоинстанционният съд да изложи мотиви относно формирането на данъчната основа в зависимост от заключението на вещото лице. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,