Решение № 6005 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Мегатранс топ ЕООД, ЕИК 175433059, седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], представлявано от Д. Данаилова, чрез юрк. Иванова, срещу Решение 2775 от 25.04.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 4494/2023 г., с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221022002537-091-001 от 17.01.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) П-22221423017891-003-001 от 25.01.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 395 от 30.03.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДОДОП София при ЦУ на НАП). С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяна на решението, отмяна на ревизионния акт и присъждане на деловодни разноски. От дружеството се обжалва и постановеното по делото Допълнително Решение 5487/18.02.2025 г. с доводи за неправилно възприет от съда размер на непризнато право на данъчен кредит от 8784,58 лв. Ответникът по касационните жалби, директорът на ДОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Горанов, в съдебно заседание оспорва тяхната основателност, иска оставяне в сила на решенията и присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 1178,46 лв. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба срещу решението и за основателност на тази срещу допълнителното решение. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решенията с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Пред АССГ е оспорен РА Р-22221022002537-091-001 от 17.01.2023 г., поправен с РАПРА П-22221423017891-003-001 от 25.01.2023 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 395 от 30.03.2023 г. на директора на ДОДОП София при ЦУ на НАП, с който в тежест на Мегатранс топ ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 6 845,60 лв. и лихви за забава в размер на 1 223,76 лв. за данъчни периоди от м. 12.2020 г. до м. 01.2021 г., от м. 03.2021 г. до м.11.2021 г. и от м. 01.2022 г. до м.02.2022 г. Административен съд София-град е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Според фактическите установявания на инстанцията по същество по силата на договори от 02.01.2018 г., от 02.03.2018 г., 28.11.2018 г. и 04.03.2019 г. ревизираният търговец отдал под наем на Спиди експерт ООД пътни превозни средства - влекачи ДАФ срещу възнаграждение, платимо месечно до 15-число на следващия месец. С договори за възлагане за управление и стопанисване на ДМА от 16.10.2018 г., 03.11.2019 г., 24.04.2019 г., 03.01.2019 г. на Спиди експерт ООД е възложено да организира отдаването под наем и пълна заетост на предоставени за управление товарни автомобили. По делото са представени фактури, издадени от ревизирания с получател Спиди експерт ООД с предмет наем на МПС с посочени рег. номера, за периоди от 2020 г. и 2021 г. Не се спори, че част от фактурираните от касатора суми за наеми на МПС са за няколко последователни месеца, за което е издадена една фактура както за периоди преди издаване на фактурата, така и за следващи периоди. Съгласно наемните договори наемната цена се дължи месечно, а в анекси по част от договорите се посочва, че тя се дължи веднъж на дванадесет месеца. При тези данни ревизиращите приемат, че от касатора не са издавани фактури по реда и в сроковете, визирани в ЗДДС. С позоваване на чл. 25, ал. 4 ЗДДС и чл. 12 от ППЗДДС е прието нарушение на сроковете за деклариране и внасяне на данъка от ревизирания. Втората спорна констатация по РА касае ремонтни услуги с доставчик Стат груп ЕООД, във връзка с които е констатирано, че вложените по тях резервни части са предоставени от касатора. Според заявките и фактурите за ремонт от изпълнителя са фактурирани и авточастите, осигурени от Мегатранс топ ЕООД. При тези данни е прието, че ревизираният е следвало да префактурира предоставените резервни авточасти и консумативи към Стат груп ЕООД. Освен това фактури 1000000029/20.08.2021 г., 1000000030/21.08.2021 г., 1000000031/23.08.2021 г., 1000000032/26.08.2021 г., 1000000033/28.08.2021 г. и 1000000034/31.08.2021 г. са за авторемонтни услуги, които не са свързани със застрахователни събития. Според договори за наем, представени на ревизиращите, касаторът отдава за временно и възмездно ползване пътни превозни средства, като възлага управлението и стопанисването на ДМА на Дас груп 2000 ЕООД. Предвидено е наемателят да поема за своя сметка всички разходи по експлоатацията и ремонта на ППС, предмет на договорите, предвид което ревизиращите заключават, че извършените авторемонтни услуги, документирани с посочените фактури, е следвало да бъдат префактурирани на наемателите. При горните констатации и на основание чл. 66, ал. 1 от ЗДДС с РА е начислен ДДС за доставки, които не са фактурирани по надлежния ред. Според приходните органи след като се установят ремонтните дейности по отстраняването на щетите и същите бъдат заплатени от застрахователя на Мегатранс топ ЕООД, вложените части следва да се префактурират към наемателя Дас груп 2000 ЕООД. Третата спорна констатация по РА касае осъществените от касатора вътреобщностни придобивания на МПС и ППС (влекачи и полуремаркета) и услуги от дружества на територията на ЕС Германия и Белгия. Съпоставката между декларираните ВОП в дневниците за покупки (продажби протокол) и L2-данните, получени от държавите членки в резултат на насрещни проверки, след установена разлика на ниво L1 за ревизираните периоди, показала разлика в общ размер на 12 024,55 евро по 13 сделки. Като получател по процесните доставки дружеството не е издало протоколи по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Констатирана е разлика между обявените сделки при чуждестранните контрагенти и отчетните регистри на българския търговец. С позоваване на чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС е прието, че доставката не следва да се счита укрита, ако е посочена в някой от регистрите по ЗДДС дневника за покупки или дневника за продажби, макар и не в съответния, съгласно изискванията на закона, период. Наличието на данни за доставката в счетоводството на лицето е едно от възможните основания да се счита, че доставката не е укрита, и е достатъчно условие, за да се приеме, че е налице основание за приложението на чл. 73а от ЗДДС. Органите по приходите са констатирали, че не са представени фактури и не е начислен ДДС за получени ВОП от контрагенти, изброени в таблица на стр. 9 и 10 от РА. За тези доставки не са представени фактури, нито доказателства за счетоводно отразяване и спазване на реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за издаване на протокол и отразяването му в дневник покупки/продажби. Поради това е прието, че доставките са укрити, което обуславя неприложимост на чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата срещу РА, първостепенният съд е изложил съображения за неговата валидност и съответствие с материалния закон. Решение 2775/25.04.2024 г. е правилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с договорите за наем на пътни превозни средства страните не спорят, че в част от тях е предвидено месечно плащане на наемната цена, а в друга плащане за период от 12 месеца след изтичане на срока. Съгласно чл. 25, ал. 4 ЗДДС и чл. 12, ал. 3 ППЗДДС предоставеното ползване на МПС по договори за наем представлява доставка на услуга, която е отделна за всеки период от 1 месец. На основание чл. 25, ал. 6, т. 1, вр. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред. Това задължение следва да бъде изпълнено в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. Изложеното обуславя правилност на извода, че от Мегатранс топ ЕООД не е начислен, деклариран и внесен дължимият данък в установения в закона срок, за което е начислена лихва по чл. 175 от ДОПК. Споделя се от настоящата инстанция и заключението на на АССГ за законосъобразност на РА и в частта по приложението на чл. 66, ал. 1 ЗДДС. По силата на разгледани в РА наемни договори касаторът отдава за временно и възмездно ползване пътни превозни средства, като възлага управлението и стопанисването им на Дас груп 2000 ЕООД, което е длъжно да поема за своя сметка всички разходи по експлоатацията и ремонта на ППС. Спорното данъчно задължение произтича от чл. 66, ал. 1 ЗДДС - данъкът е начислен за стойността на авточастите, включени в издадени от Стат груп ЕООД фактури поради това, че те са били за сметка на ревизирания, който ги е предоставил на своя доставчик при липсата на данни за фактуриране на същите към ревизирания. При положение, че по силата на чл. 5 от наемните договори разходите за вложените в ремонтите части е следвало да бъдат поети от наемателите, е правилен изводът на АССГ, че сделката е следвало да бъде оформена като продажба и документирана с издаване на фактура от ревизирания. Първостепенният съд с право е съобразил, че от настоящия касатор не са заявени твърдения и не са посочени доказателства относно отразяването на спорните резервни части в счетоводството на дружеството, за съхранението и изписването им от склад преди предаване на Стат груп ЕООД. Във връзка с третата спорна констатация по РА липсва спор, че от касатора са получени ВОП на стоки - влекачи и полуремаркета, и услуги (ремонт на ППС). Противоречивите позиции на страните касаят спазването на реда за декларирането им по чл. 117 от ЗДДС и съответно за осчетоводяването им. Според заключението на ССчЕ част от доставките, констатирани от ревизиращите като недекларирани за процесния период 10.2020 - 04.2022 г., са осчетоводени от касатора в регистрите по ЗДДС с дата 01.11.2022 г. На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в случаите на ВОП по чл. 84 от ЗДДС протокол се издава задължително от регистрираното лице - получател по доставката. Разпоредбата на ал. 3 предвижда протоколът да се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. В разглеждания случай издаването на протоколи по чл. 117 ЗДДС за деклариране на ВОП и самоначисляване на дължимия данък е сторено през м. 11.2022 г. за ВОП, получени в периода 10.2020 г. 04.2022 г. - нарушение по чл. 117, ал. 3 ЗДДС. АССГ мотивирано е отхвърлил възраженията на касатора, че неполучаването на фактурите го е препятствало да изпълни задълженията си като получател на доставките и платец на данъка. При положение, че доставките са реално извършени няма съмнение, че получателят по тях е бил наясно със стойността им, следователно и с размера на дължимия данък. Неоснователни и неподкрепени дори с косвени доказателства са доводите на дружеството, че фактурите за извършените ремонти са се намирали във водачите на МПС, които били на курс извън България и не било оправдано да се отклоняват от маршрута си, за да ги изпратят. Следва да се допълни и липсата на данни за осчетоводяването на доставките, релевантно за преценката дали са укрити. Изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба срещу Решение 2775/25.04.2024 г. по адм. д. 4494/2023 г. Постановеното по делото допълнително решение е недопустимо: Както се сочи в мотивната му част, Решение 2775/25.04.2024 г. е връчено на Мегатранс топ ЕООД на 07.05.2024 г. С вх. 18780 от 20.05.2024 г. на АССГ, в рамките на срока по чл. 211, ал.1 от АПК е постъпила касационна жалба от процесуалния представител на дружеството. На 24.07.2024 г. в АССГ е постъпило уточнение на касационната жалба, според което РА е обжалван в цялост, но съдът не е разгледал целия обжалваем интерес, който е 76 864,21 лв., формиран от данък за възстановяване от лизингови вноски и лихви в размер на 70 324,73 лв. и лихви в размер на 6 539,48 лв., а е обсъдил само сумата на начета, която е в размер на 6 845,60 лв. главница и 1 233,76 лв. лихви. В уточнението не се сочи конкретен материален интерес на отказано право на данъчен кредит. С разпореждане на председателя на Първо отделение на ВАС от 10.09.2024 г. делото е изпратено на Административен съд София-град за произнасяне по искането за допълване на Решение 2775 от 25.04.2024 г. по адм. д. 4494/2023 г. Върховният административен съд, в настоящия състав на Първо отделение намира, че искането за допълване на Решение 2775/25.04.2024 г. е недопустимо поради заявяването му след като на 07.06.2024 г. е изтекъл едномесечният преклузивен срок по чл. 176, ал. 1 АПК, броен от датата на съобщаването му на Мегатранс топ ЕООД на 07.05.2024 г. Изложеното обуславя недопустимост на допълнителното решение, което следва да се обезсили с прекратяване на производството по чл. 176, ал. 1 АПК. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само ответникът по касационната жалба, комуто се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 1100 лв. Воден от изложеното и на основание 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,