Решение № 9018 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2022 г.

Решение № 9018 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2022 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Съюз на слепите в България, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Найчо Цанов № 172, представлявано от В. Д., чрез процесуалния му представител адв. Д. Петров от Адвокатска колегия – Сливен, против решение № 9 от 7.02.2022 г. постановено по адм. дело № 171/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При подробно изложени съображения прави искане съдебният акт да бъде отменен и да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Не се представя списък за разноските съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Касационния жалбоподател - Съюз на слепите в България, чрез адв. Петров от АК-Сливен, редовно призован, не се явява процесуален представител. Ответната страна – кмета на община – Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебното заседание. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния представител юрк. М. Стойчева в който е са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли съда да постанови решение с което да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Сливен в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е отхвърлил като неоснователна жалбата на Съюз на слепите в България, представляван от В. Д., срещу Заповед № РД-15-447/11.03.2021 г. издадена от кмета на община Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе общински недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор 67338.701.475 от КККР на гр. Сливен, с площ 1300 кв. м., отреден за улица от о. т. 233а до о. т. 233б по действащия план на кв. "Речица", гр. Сливен, държан без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила, като е съобразено с целта на закона. Въз основа на което е прието, че обжалваният акт е законосъобразен и не е налице нито едно от посочените в чл. 146 от АПК основания за порок на издадения административен акт. Административният съд е приел за безспорно, че ПИ с идентификатор 67338.701.475 по КККР Сливен, с площ от 1300 кв. м., с адрес на имота гр. Сливен, кв. Речица, трайно предназначение на територията: урбанизирана и НТП: второстепенна улица, при съседи: 67338.701.402, 67338.701.405, 67338.701.406, 67338.701.450, 67338.701.474 попадащ в улична регулация о. т. 233а до о. т. 233б, съгласно влязъл в сила ПУП-ПР на кв. Речица, гр. Сливен одобрен със Заповед № РД 15-700/18.05.2017 г. на кмета на община Сливен е държавна собственост. С решение № 4/7.01.2021 г. на Министерски съвет на Република България е прехвърлено безвъзмездно на Община Сливен правото на собственост върху имот процесния имот, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с НТП: за второстепенна улица подробно описан в Акт за частна държавна собственост № 6245/09.09.2020 г. за изграждане на новопроектирана улица съгласно влязло в сила изменение на ПУП-ПР и ПЗ одобрено със заповед № РД-15-700/18.05.2017 г. на кмета на Община Сливен. Съгласно Заповед № РД-15-700/18.05.2017 г. на кмета на Община Сливен се одобрява изменение на ПУП-ПР и ПЗ за УПИ IV "За производствено битов комплекс на ССБ", кв. 109, кв. Речица, гр. Сливен като отпада УПИ IV, проектира се нова улична регулация от о. т. 233а до о. т. 233б и се образуват нови УПИ IV "За производствено битов комплекс на ССБ", УПИ VII "За производствена и складова дейност" и УПИ VIII "За производствено битов комплекс на ССБ" съгласно корекциите със зелен и кафяв цвят на плана за регулация, която заповед не е обжалвана и е влязла в сила. След анализ на административната процедура по прехвърляне правото на собственост, както и относимите разпоредби на Закона за общинската собственост съдът е приел, че въз основа на решение № 4 от 7.01.2021 г. на Министерски съвет е сключен договор за безвъзмездно прехвърляне на право на собственост върху имот-частна държавна собственост между областния управител на Област Сливен и кмета на община Сливен и въз основа на този договор община Сливен се легитимира като собственик на посочения по-горе ПИ. На следващо място правилно съдът е приел, че представената заповед № 482/14.07.1976 г. на ИК на Окръжен народен съвет гр. Сливен, с която Градски народен съвет Сливен отстъпва безвъзмездно право на строеж на ПП "Успех" върху държавно дворно място от 10 дка съставляващо парцел II в кв. 6, по рег. план на кв. Речица в гр. Сливен за изграждане на производствено – битов комплекс на предприятието, жалбоподателят не се легитимира като собственик на процесния общински имот, представляващ улица. На последващо място административният съд е анализирал разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС и е приел, че са налице три елемента от състава на разпоредбата – надлежна материалноправна легитимация; упражнявано от трето лице владение или държане на собствен на общината, респективно на ищеца конкретен недвижим имот; правна необоснованост на това фактическо положение. Проявлението на трите елемента имат за последица възникване на правомощие за административния орган с едностранно властническо волеизявление да възстанови накърненото право на собственост на общината. Правилно съдът е отхвърлил жалбата, като издадена в съответствие на кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав. Нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. От представените по делото доказателства по категоричен начин се установява, че собствеността на общината върху изземвания имот е установена по безспорен начин. При така установената и в административното производство фактическа обстановка, административният орган правилно е приложил чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като е безспорно е установено, че имотът е общинска собственост, държан и ползван от касационния жалбоподател без основание. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател разноски следва да бъде оставено без уважение. В настоящия случай разноски се дължат на ответната страна, същите са своевременно претендирани, поради което следва да се присъди в полза на община Сливен, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200. 00 лева, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,