Решение № 4976 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14079/2012 г.

Решение № 4976 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14079/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Димитър Янакиев Андонов от гр. Любимец срещу заповед № К-11493 от 17.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Счита, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма, предвидени в чл. 246, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗМВР (ППЗМВР), при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, както и да му присъди направените деловодни разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването като неоснователно. В представени по делото писмени бележки излага подробни съображения за неоснователността на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Дисциплинарното производство срещу Андонов е започнало със заповед рег. № К-9069 от 10.08.2012 г. за образуване на дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1, т. 1 ЗМВР за това, че като служител в Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) - МВР, в средата на 2011 г., използвайки служебното си положение за лична облага и в нарушение на чл. 15, ал. 1 от Инструкция рег. № I-26/2004 г. е разпоредил да му бъдат предоставени двеста лева от средствата, предназначени за особени разходи, които са били използвани от него като безлихвен кредит и върнати на отчетника след 30 дни и по време на служебна командировка на 11 - 15.07.2011 г., използвайки служебното си положение за лична облага и в нарушение на чл. 54, ал. 1 от Инструкция рег. № I-83/31.08.1994 г., неправомерно е транспортирал съпругата и дъщеря си от гр. София до гр. Бургас, от гр. Бургас до гр. Елхово със служебен автомобил на ГДГП - МВР и на 15.07.2011 г. неправомерно е ангажирал служебни автомобили на РДГП - Елхово да транспортират съпругата и дъщеря му от гр. Елхово до гр. Любимец, деяния - станали достояние на други служители от МВР, с което виновно е нарушил т. т. 4, 12 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК) - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. т. 1 и 4 от ЗМВР. Със заповедта е определен поименно състава на дисциплинарно разследващия орган - комисия от трима служители на МВР, като е определен 30-дневен срок за приключване на производството. Андонов е запознат със заповедта на 16.08.2012 г. Със заповед рег. № К-10103 от 13.09.2012 г. министърът е удължил срока на проверката до 20.09.2012 г. В хода на проверката по чл. 231, ал. 1 ППЗМВР са извършени административнопроизводствени действия по събиране на доказателства от дисциплинарно разследващия орган. С покана рег. № 39089 от 16.08.2012 г. Андонов е поканен от дисциплинарно разследващия орган да даде писмени обяснения относно вменените му нарушения на служебната дисциплина, като същият е дал такива с рег. № 39411 от 20.08.2012 г. С покана рег. № 41431 от 3.09.2012 г. дисциплинарно разследващия орган е поканил Андонов да даде обяснения по шест конкретно формулирани въпроси, свързани с деянията, за които е образувано дисциплинарното производство, като такива са дадени от жалбоподателя с рег. № 41563 от същата дата. На 17.09.2012 г. на Андонов е връчена покана за запознаване с изготвената от дисциплинарнонаказващия орган обобщена справка рег. № 43329 от 17.09.2011 г., при което последният подал възражение до дисциплинарно наказващия орган по начина на провеждане на дисциплинарното производство, обосноваността и основателността на предложението на дисциплинарно разследващия орган (рег. № 43571 от 18.09.2011 г.). На 19.09.2012 г. дисциплинарно разследващия орган изготвил становище относно основания за реализиране на дисциплинарна отговорност на Андонов, в което приел, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и отново предложил на същия да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. т. 1 и 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. т. 7, 8 и 10 и чл. 228, ал. 1, т. 1 ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМР. На 16.10.2012 г. видно върху поставените резолюции дисциплинарно наказващия орган се запознал с материалите по преписката, вкл. с писмените обяснения на служителя, след което на 17.10.2012 г. издала заповед рег. № К-11493, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР наложил на Андонов дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното му правоотношение като началник отдел "ОИД" при ГДГП - МВР, категория "Б", считано от датата на връчване на заповедта. В обстоятелствената част от същата е прието, че Андонов на 15.07.2011 г., в нарушение на чл. 54, ал. 1 от Инструкция рег. № I-83/31.08.1994 г., неправомерно е ползвал за придвижване: служебен автомобил на ГДГП от гр. Бургас до гр. Елхово, служебен автомобил на РДГП - Елхово - от гр. Елхово до с. Радовец, общ. Тополовград и служебен автомобил на ГПУ - Свиленград от с. Радовец до гр. Любимец, с които с неслужебна цел се е придвижил лично и ги е използвал за транспортиране на съпругата и дъщерята му, с което е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трети лица. Заповедта е връчена на Андонов на 19.10.2012 г., който е оспорил същата с жалба от 30.10.2012 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Дисциплинарно наказания служител е категория "Б", при което съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 ЗМВР компетентен да наложи дисциплинарно наказание е именно министърът на вътрешните работи. В нея се съдържат данни за извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които дисциплинарнонаказващия орган го е установил, правното основание и наказанието, което е наложено, както пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, при което същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл. 246, ал. 1 ППЗМВР. Съдът намира, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед по чл. 230 ЗМВР, а назначения дисциплинарно-разследващ орган е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение в определения срок. Преди налагане на наказанието дисциплинарна наказващия орган е приел писмените обяснения на служителя. От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства безспорно е установено, че със заповед № 2835 от 7.07.2011 г. на директора на ГДГП - МВР е заповядано да се извърши проверка от комисия, председателствана от Андонов по сигнал № 12/30.06.2011 г. за корупционни действия на служител от ГКПП - пристанище Бургас, като е разпоредено пътуването да се извърши със служебен транспорт. Със заповед със същия номер и от същата дата на основание Наредбата за командировките в страната Андонов е командирован в гр. Бургас за времето от 11.07. до 15.07.2011 г. със задача - извършване на проверка, като е наредено пътуването да се извърши със служебен транспорт. Не е спорен и факта, че при приключване на командировката, Андонов и семейството му са били превозени със служебния автомобил до гр. Елхово, както и факта на придвижването им от гр. Елхово до с. Радовец и от с. Радовец със служебни автомобили, съответно на ГДГП - МВР, РДГП - Елхово и ГПУ Свиленград. Не се спори между страните и относно фактите, че Андонов е поискал и е получил разрешение от заместник-директора на ГДГП - комисар Б. Минчев съпругата и дъщеря му да пътуват със служебния автомобил, преди да отпътува в служебна командировка, а пътуванията от гр. Елхово до с. Радовец са станали със знанието и разпореждането на директора на РДГП - Елхово, а това от с. Радовец до гр. Любимец на началника на ГПУ Свиленград. Следователно не жалбоподателят е взел решението и съответно не е разпоредил пътуването на семейството му по тези маршрути със служебните автомобили, при което не е извършил и нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР - неизпълнение на разпоредба на издаден въз основа на ЗМВР подзаконов нормативен акт (Инструкция рег. № I-83/31.08.1994 г.) или на заповед, разпореждане на ръководител в МВР, от категорията на изброените в цитирания текст. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ЗМВР с предвидените в този закон наказания се наказват държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, като чл. 221, ал. 1 ППЗМВР изрично посочва, че дисциплинарната отговорност е лична. В конкретния случай не е установено извършено виновно поведение от страна на Андонов - същият е използвал служебните автомобили по предназначение - за да осъществи разпореденото му със заповед служебно пътуване до гр. Бургас и след приключване на командировката да се прибере до постоянното си местоживеене, при което не се установява нарушение на чл. 54, ал. 1 Инструкция рег. № I-83/31.08.1994 г., забраняващ ползване на техниката за лични или неслужебни нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗМВР министерството е администрация с йерархичен характер и централизъм в управлението, като един от основните принципи на дейността му по чл. 4, т. 3 ЗМВР е също централизъм в организацията и управлението. В случая семейството на Андонов е пътувало по маршрута на командировката на Андонов от местоработата му - гр. София до гр. Бургас и от гр. Бургас до постоянният им адрес в гр. Любимец след разрешение на висшестоящ служител - в случая заместник-директора на ГДГП. С оглед на установения по-горе факт, че министерството е администрация с йерархичен характер по силата на закона, настоящият състав намира, че с така полученото разрешение не може да бъде вменено във вина на Андонов, използването на пътуващия по служебни задачи автомобил и от семейството му. Освен това следва да бъде посочен и факта, че от материалите по преписката - подадени декларации от Андонов и съпругата му безспорно се установява факта, че същите са имали постоянен адрес в гр. Любимец, на същите е бил разрешен платен годишен отпуск от 18.07.2011 г. (понеделник). Пътуването е извършено при завръщане на командированото лице на 15.07.2011 г. (петък) от гр. Бургас, при което пътуването след завръщане от командировка, дори в извън работно време са счита за служебно, съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от Инструкция рег. № I-83/31.08.1994 г. Ето защо съдът намира, че издадената заповед е постановена в нарушение на материалния закон, при което следва да бъде отменена. При този изход на делото Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски в размер на 710 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса по сметка на съда и 700 лв. хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение,