Решение № 12289 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2012 г.

Решение № 12289 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, против решение № 228/02.02.2012 г., постановено по адм. дело № 892/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено решение № 85/14.03.2011 г. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5501014475/04.02.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" в ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Сийка Христосова Джамбова от гр. Пловдив, оспорва жалбата. В писмено възражение от пълномощника адв. Асен Делчев се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение, като се претендира същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № 85/14.03.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5501014475/04.02.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" в ТП на НОИ - гр. Пловдив; преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП-65197/06.10.2010 г. по описа на РУСО гр. Пловдив, подадено от Сийка Христосова Джамбова, при спазване на дадените със съдебното решения указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че Сийка Христосова Джамбова, жалбоподател в първоинстанционното производство, отговаря на всички изисквания по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което неправилно й е отказано това право с разпореждането, което е потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на РУСО гр. Пловдив. Като е обсъдил събраните доказателства по делото, съдът е обосновал извода, че категорията на труда, положен от жалбоподателката е такъв, какъвто същата е претендирала в подаденото заявление за отпускане на пенсията, както следва: за периода 01.06.1994 г. - 02.05.1995 г., положен на длъжността "нормировчик на рудник" - от първа категория по т. 2 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПТКП/ - отм., за периодите 10.04.1978 г. - 01.06.1994 г. и 02.05.1995 г. - 01.01.1997 г., положен на длъжностите "нормировчик на руден участък и автобаза", "плановик", "главен счетоводител" и "заместник главен счетоводител" - от втора категория по т. 61а ПКТП (отм.). Настоящият касационен състав намира, че така обжалваното съдебно решение е правилно. От фактическа страна по делото безспорно е установено, че Сийка Христосова Джамбова е подала заявление с вх. МП-65197/06.10.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. По искането е постановено разпореждане № 5501014475/04.02.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Пловдив, с което е отказано отпускането на пенсията по съображения, че трудовият стаж за периодите 01.06.1994 г. - 02.05.1995 г. и 10.04.1978 г. - 01.06.1994 г. и 02.05.1995. - 01.01.1997 г. следва да се признае за такъв от трета категория, а не както е предложено в УП-3 № 32-00-457/26.11.2004 г., издадено от "Тракия РМ" ЕООД - от първа категория за първия от посочените периоди и от втора категория за другите два периода. Това решение е потвърдено при обжалваното по административен ред с решението на директора на РУСО - гр. Пловдив, което е оспорено пред административния съд. От правна страна спорът по делото е свързан с категоризацията на труда през посочените периоди, както правилно е приел съдът. Изводите, както от фактическа, така и от правна страна, които са направени в обжалваното решение са изградени въз основа на подробен, последователен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и на приложимите правни норми, поради което са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав. Относно периода 01.06.1994 г. - 02.05.1995 г., за който в удостоверение УП-3 № 32-00-457/26.11.2004 г., издадено от "Тракия РМ" ЕООД е направено предложение за категоризиране по т. 2 ПКТП (отм.), е установено, че Сийка Джамбова е работила на длъжността "нормировчик на рудник" в "Тракия - РМ" ЕООД, което е създадено като еднолично търговско дружество с държавно участие с разпореждане № 22/23.09.1991 г. на Министерския съвет, след преобразуване на СО"Редки метали" и има за предмет на дейност: добив, обогатяване и преработка на радиоактивни, редкометални и други минерални суровини, геоложки проучвания и по конкретно - уранодобивна дейност. В съответствие с показанията на разпитаните по делото свидетели Цветана Накова и Ангел Гълъбов, съдът е направил изводи относно същността на трудовата функция, осъществявана от жалбоподателката на тази длъжност, както и мястото, на което е полаган трудът, в резултат на което правилно е заключил, че трудовите функции на жалбоподателката са били пряко свързани с организацията, контрола и ръководството на уранодобивната дейност и са се изпълнявали на територията, на която се е осъществявала тази дейност. Обоснован е извода, че нормировчикът на рудник се включва в категорията инженерно-технически работници, трудовата дейност е осъществявана в хидрометалургично производство за добив и преработка на радиоактивни вещества и макар трудовите му функции да не са осъществявани непрекъснато на участъка и да не са свързани пряко с добива на уран, изпълнението на тези функции е налагало ежедневен досег с вредни вещества и радиоактивни метали, което налага категоризирането на труда по т. 2 ПКТП (отм.), т. е. от първа категория. Изложените в касационната доводи относно категоризирането на труда за посочения период, не могат да бъдат сподели. Необосновано е твърдението на касатора, че допълнителните фактори като заплащането през периода на допълнителни възнаграждения за вредни условия на труд и техния конкретен размер, ползването на увеличен размер на платения годишен отпуск и получаването на специална храна и облекло, както и намаленото работно време, нямат важно значение за квалифицирането на труда. Тъкмо обратното - установяването именно на подобни обстоятелства има съществено значение за определяне на категорията на труда в случаи като процесния, при които липсват достатъчно писмени доказателства за установяване на категорията на труда, поради това че не са създадени или не се съхраняват не по вина на работника или служителя. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че съдът е обосновал изводите си единствено въз основа на заключението на вещото лице. Неправилно се поддържа също, че в показанията на разпитаните свидетели се съдържат данни за спорадичен досег на жалбоподателката с йонизиращи лъчения или други нетрадиционни вредни въздействия. Свидетелите установяват, че този досег е бил ежедневен /при извършване на измервателните дейности/ и практически постоянен, доколкото в целия район на обекта е имало такива лъчения и въздействия. Относно труда на Сийка Джамбова през периодите 10.04.1978 г. - 01.06.1994 г. и 02.05.1995 г. - 01.01.1997 г., положен на длъжностите "нормировчик на руден участък и автобаза", "плановик", "главен счетоводител" и "заместник главен счетоводител", за които в удостоверение УП-3 № 32-00-457/26.11.2004 г., издадено от "Тракия РМ" ЕООД е направено предложение за категоризиране по т. 61а ПКТП (отм.), е установено, че трудът е полаган в същото предприятие, преди посочената по-горе реорганизацията - в рамките на СО"Редки метали", а след това в "Тракия - РМ" ЕООД, и то на територията на обекта, който е за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества. Обосновано съдът е приел, че всички посочени длъжности, предвид естеството на изпълняваните трудови функции, спадат към категорията инженерно-технически работници, заети в организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на фирма "Редки метали", които са визирани в т. 61а ПКТП (отм.) и чийто труд е квалифициран като такъв от втора категория. Поради естеството на вредните условия на труда, които са били налице в конкретния случай - радиоактивни и други вредни лъчения, както и начина на разпространението на вредното им влияние, трудът на всички работещи на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, каквото несъмнено е било предприятието, в което е полагат трудът на Сийка Джамбова през спорните периоди, е определен от втора категория. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че изпълнението на трудовите функции на същата не е било свързано с непосредствен досег с йонизиращи излъчвания. Показанията на разпитаните по делото свидетели, които правилно са приети от съда да допустими, предвид липсата на писмени доказателства не по вина на лицето, което се позовава на гласните доказателствени средства, недвусмислено установяват обратното - че изпълнението на трудовите функции на Сийка Джамбова е било свързано с непосредствен досег с йонизиращи лъчения. В подкрепа на това са писмените доказателства /в частност заповеди за назначаване и преназначаване/, в които се съдържат данни за изплащане на допълнително възнаграждения за работа при вредни условия на труда, както и заключението на вещото лице относно изплащането на допълнителни възнаграждения, допълнителен платен отпуск, предоставянето на предпазно облекло, специална храна и т. н. Неоснователен е доводът на касатора, изведен по аргумент за противните от изричното посочване в т. 61а ПКТП (отм.) на кръг от служители, които не са пряко заети в производството и технологичните процеси на предприятието, като напр. органи на ХЕИ на предприятието, както и служители на здравните служби, контролиращи условията на труд в поделението. Изричното посочване на категории служители, които не са част от служителите на предприятието "Редки метали" /не са на длъжност в това предприятие/, като органите на ХЕИ и на здравните служби, които осъществяват своите трудови функции /или част от тях/ на територията на това предприятие, само потвърждават извода, че трудът на всички работници и служители, които осъществяват трудовите си функции на територията на предприятието, на която съществуват йонизиращи лъчения или други нерадиационни вредни въздействия, е квалифициран като труд от втора категория по т. 61а ПКТП (отм.). По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд относно категоризирането на труда през посочените спорни периоди са обосновани и правилни. Съдът не е игнорирал допустими и относими доказателства, които са били събрани по делото, нито е допуснал изопачаване или превратно тълкуване на такива. Както вече се посочи, обсъждането на доказателствата е подробно, пълно и последователно, относимите правни норми са тълкувани и приложени правилно, фактическите и правните изводи се споделят от настоящия състав и не е необходимо да бъдат повтаряни. Предвид категоризацията на труда на Сийка Джамбова през посочените спорни периоди, която е възприета от първоинстанционния съд, обоснован е извода на същия, че са налице условията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение