Решение № 14915 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4817/2020 г.

Решение № 14915 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4817/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Овергаз Мрежи" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния си представител, юрк. Янакиева, против решение № 522/28.01.2020 г., постановено по адм. дело № 7402/2018 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Ж-445/14.06.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Излагат се подробни доводи за неправилност на съдебното решение с твърдение за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено процесното решение на КЕВР или алтернативно да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Караджов, който поддържа касационната жалба. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, юрк. Тренева и юрк. Башлиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. Хаджиев, не взима становище по жалбата, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и не подлежи на касационна отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като съобрази чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на "Овергаз Мрежи" АД срещу Решение № Ж-445/14.06.2018 г., с което КЕВР на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е задължено "Овергаз Мрежи" АД в т. 1 и в т. 2 съответно да: 1. да изпраща на г-н В. Хаджиев уведомителни съобщения по електронна поща за задълженията му в предвидения десетдневен срок за уведомяване преди датата на падеж на задължението при спазване на срока по чл. 55, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Общите условия. 2. Да информира Комисията писмено за изпълнение на указанието по т. 1 в продължение на шест месеца, като предоставя справки за изпращане на уведомителни съобщения по електронна поща за задълженията на клиента за всеки месец. С обжалваното решение административният съд отхвърлил жалбата срещу процесния акт на КЕВР. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че производството пред КЕВР е образувано в резултат от постъпило писмо с вх. № Е-04-02-117 от 13.04.2018 г. от Комисията за защита на потребителите, към което е приложена жалба от заинтересованата страна В. Хаджиев от [населено място] срещу "Овергаз Мрежи" АД относно неполучаване на фактура. На основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, чл. 142 от НЛДЕ и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЕВР е образувана преписка и е извършена проверка по документи. В жалбата си заинтересованата страна е изложила твърдения, че не е бил уведомен от дружеството чрез SMS, обаждане или имейл за задълженията си. Жалбоподателят е посочил, че е получил известие на 10.01.2018 г. за задължения в размер на 3. 19 лв., които е заплатил. На 12.02.2018 г. при регулярна проверка на сметките си в портала www. epay. bg. жалбоподателят е установил задължение в размер на 153, 60 лв. към "Овергаз Мрежи" АД, за което твърди, че не е бил уведомен своевременно. Според В. Хаджиев в телефонен разговор служител на дружеството е потвърдил, че клиентът не е уведомен, както и че последният срок за безлихвено плащане на задълженията е в същия ден. Жалбоподателят счита, че дружеството не е спазило задълженията си да го информира навреме за дължими плащания. Установено още по делото е, че с писмо с изх. № Е-04-02-117 от 17.04.2018 г. КЕВР е изискала от "Овергаз Мрежи" АД мотивирано становище във връзка с изложените в жалбата на заинтересованото лице твърдения, като дружеството е депозирало становище, обективирано в писмо с вх. № Е-04-02-117 от 26.04.2018 г., според което заинтересованата страна В. Хаджиев е клиент на "Овергаз Мрежи" АД от ноември 2011 г. В становището е посочено, че клиентът ползва услугата "Отказ от хартиена фактура" от 19.05.2015 г., чрез която при наличие на ново задължение на клиента се изпраща съобщение на предоставения от него имейл, а самата фактура той може да види на сайта на дружеството, чрез интернет платформата "Моят Овергаз". На 6.10.2017 г. и на 8.01.2018 г. "Овергаз Мрежи" АД е уведомило, чрез електронна поща клиентите си, че считано от 1.10.2017 г. е в сила нова регулация, регламентираща реда и начина на определяне на цените за достъп и пренос на природен газ през газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД, като са посочени относимите нормативни актове. През месец януари дружеството е извършило изравняване между начислените и реално направените разходи за резервиран капацитет за последното тримесечие на 2017 г. По партидата на В. Хаджиев, съответният коригиращ финансов документ е дебитно известие за сума в размер на 3, 19 лв. с дата 10.01.2018 г. Фактурата за потребено количество природен газ за месец януари е издадена на 31.01.2018 г. и е на стойност 153, 60 лв. с падеж 12.02.2018 г. Фактурата е публикувана на платформата "Моят Овергаз" на 6.02.2018 г. На същата дата клиентът е бил уведомен за нея по електронната поща. Към становището на "Овергаз Мрежи" АД е приложена справка за изпратените уведомителни съобщения по електронна поща (имейл) до В. Хаджиев за периода 6.10.2017 – 6.04.2018 г. Въз основа на тези констатации административният съд приел, че в оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Същият съдържа подробно изложение на всички факти и документи, които са взети предвид от КЕВР при изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая и за решаване на жалбата. След направен анализ на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия съдът е приел, че от представените по преписката документи може да се направи изводът, че "Овергаз Мрежи" АД не е спазило срока за уведомяване на клиента за неговите задължения за м. януари 2018 г. в минималния десетдневен срок за уведомяване преди датата на падеж на задължението съгласно Общите условия. Обосновал се е, че в случая при издаването на оспореното решение КЕВР е спазила изискванията предвидени в Наредба № 3/21.03.2013 г., като при провеждане на административното производство и при постановяване на индивидуалния административен акт, не е допуснало нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу решението на КЕВР. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. С процесния административен акт на КЕВР е задължил касатора да изпраща на ответника В. Хаджиев уведомителни съобщения по електронната поща за задълженията му в срок не по-късно от 10 дни преди дата на падежа им, както и да изпраща на Комисията справки за изпълнение на това ново задължение, в продължение на 6 месеца. Съгласно чл. 183а от ЗЕ, крайният снабдител продава природен газ при публично известни общи условия. Общите условия съдържат задължително: 1. условията за качество на снабдяването; 2. информация, която се предоставя от снабдителя; 3. срок на договора; 4. отговорността на енергийното предприятие за неизпълнение на общите условия. Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. По делото е установено, че съгласно чл. 55, ал. 1 от Общите условия, заплащането на потребените количества природен газ се извършва на основание на издадени от продавача фактури, изпратени на адреса на газоснабдения имот, а срокът за заплащане на потребените количества природен газ не може да бъде по-малък от десет календарни дни и е еднакъв за всички купувачи. По делото е установено, че "Овергаз Мрежи" АД не е спазило срока за уведомяване на клиента за неговите задължения за м. януари 2018 г. в минималния десетдневен срок за уведомяване преди датата на падеж на задължението, съгласно Общите условия. Това безспорно се доказва от събраните писмени доказателства и проведения телефонен разговор. От тези установени факти съдът правилно е тълкувал и приложил т. 2 от разпоредбите на Общите условия. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд напълно споделя направените в тази връзка изводи от административния съд, поради което не смята за необходимо да ги приповтаря. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора искането на ответника КЕВР за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция се явява основателно, като касаторът следва да се осъди да заплати сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,