Решение № 1331 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9941/2019 г.

Решение № 1331 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9941/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Д. -2017" ЕООД – гр. Велико Търново чрез процесуалния си представител адв. Х. Йорданова срещу решение № 306/5.07.2019 г., постановено по адм. дело № 243/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 10323/10.12.2018 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – детски парти център "Палавници", находящ се в гр. Велико Търново, ул. "Петко Ю. Тодоров" № 3 А и стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 7 дни", потвърдена с решение № ГДФК-1/08.01.2019 г. на директора на дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване в касационната жалба е за липса на нарушението, за което е издадена заповедта за принудителната административна мярка (ПАМ). Твърди се, че при неправилна преценка на доказателствения материал и неправилно установена фактическата обстановка, съдът неправилно е приложил материалния закон, като фактическите констатации са довели до погрешни правни изводи. При преценката на достоверността на свидетелските показания, решаващият състав едностранчиво и на основата на предположения, а не на доказателствена основа, е изградил своето вътрешно убеждение, като не е обсъдил вътрешната противоречивост и непоследователност на същите. Излага се оплакване в касационната жалба, че към момента на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство не са издадени наказателни постановления за установените нарушения, което от своя страна е правнорелевантен доказателствен факт относно извършеното нарушение, за което е приложена ПАМ. Във връзка с това счита, че липсва материалноправно основание за прилагането й. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с което се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ, както и се претендират разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Велико Търново при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез ст. юриск. Б. Колева в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва по подробно изложени съображения в него. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Д. -2017" ЕООД – гр. Велико Търново срещу цитираната по-горе заповед за ПАМ – запечатване на търговски обект – детски парти център "Палавници", находящ се в гр. Велико Търново, ул. "Петко Ю. Тодоров" № 3 А, стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са наложили процесната мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел за установено соченото от органите по приходите нарушение – неиздаване на фискална касова бележка за получено плащане. Относно извършеното по реда на чл. 193 ГПК оспорване истинността на съдържанието на протокола от извършено проверка, решаващият състав обосновава извод, че същият е официален свидетелстващ документ и има материална доказателствена сила, която не е опровергана от касатора при условията на пълно и насрещно доказване. Защитната теза на дружеството, че сумата от 50 лв. не е дадена за заплащане на ползваната услуга, съдът е приел за недоказана. В тази връзка е обсъдил представените по делото записи от охранителни камери в обекта и дадените свидетелски показания. Приел е, че не се доказва по безспорен и несъмнен начин, че на инспектора по приходите е върната сумата от 50 лв., каквито са твърденията на задълженото лице. Съдът е обсъдил и наличието на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство. Изрично е изложил мотиви, че основанието за прилагане на ПАМ не е обвързано с административно-наказателното производство и издаването на наказателно постановление. Съдът е категоричен в решението си, че от доказателствата по делото се установява, че не е спазен установения в Наредбата ред за издаване на фискални касови бележки. Изложени са и съображения, че преценката на органите по приходите по отношение тежестта на нарушението и продължителността на мярката в рамките на 7 дни е в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение е правилно постановено. Материалноправните разпоредби на ЗДДС и цитираната по-горе Наредба задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от кочан. Издаването на такъв документ е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане. Неизпълнението на нормативното задължение правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че дружеството не е отчитало приходи и по този начин е целяло отклонение от данъчно облагане. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е доказано от приходните органи, че в процесния търговски обект, стопанисван от дружеството, е извършено описаното в заповедта за ПАМ нарушение. При извършената контролна покупка от приходните органи на 2 броя входни такси за свободни игри – всяко по един час, на обща стойност 8 лв., не е издаден фискален бон или касова бележка. Касаторът, въпреки посочените оплаквания, не е доказал, че такъв документ е издаден в търговския обект – детски парти център. Позоваването на свидетелските показания на служители на дружеството не оборва възприетото в протокола за извършена проверка, респ. в заповедта за ПАМ. Обосновано съдът е приел, че протоколът от извършената проверка като официален документ, се ползва с материална доказателствена сила, като дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания не доказват невярно съдържание на същия. Както правилно е приел и решаващия съд, са ангажирани доказателства, които при съвкупната им преценка водят до извода за извършеното от дружеството нарушение, за което е приложена ПАМ. Установеното от съда обстоятелство, че престоят на двете деца в парти центъра е около час – от 16, 15 ч. до 17, 10 ч., като същите влизат в детския кът със свалени връхни дрехи и събути, изцяло кореспондира с твърденията на разпитаната в хода на производството свидетелка М. Кънчева – старши инспектор по приходите, че е заплатила сумата от 8 лева – по четири лева за всяко от децата за един час игра. Фактът, че децата престояват в детския център толкова време, както правилно сочи и съдът, не съответства на показанията на свидетелите С. Петрова и Р. Димитров, че при предстоящо детско парти детският център е затворен и работи само и единствено за партито и за гостите, без да се допускат външни посетители, нито пък с твърденията, че децата били допуснати за кратко време за да не бъдат разочаровани. Обосновани са изводите на съда, че налагането на принудителна административна мярка не е обвързано с издаването на наказателно постановление. Съдът се съобразява с него единствено, когато постановлението е влязло в законна сила и с него е прието несъмнено, че нарушението не е извършено. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а чл. 187 ЗДДС предвижда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност (с изключение на преценката за продължителност на срока на мярката), е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. Относно срока на запечатването на обекта, изцяло следва да се споделят изводите на първостепенния съд, че определянето на срока на мярката е в дискреционната власт на административния орган и определянето му е в зависимост установената фактическа обстановка за всеки конкретен случай. Като се има предвид, че разпоредбата на чл. 186 ЗДДС определя, че максималният срок на принудителната административна мярка е 30 дни, определянето в процесната заповед запечатване за 7 дни е към минимума, а не към максимума. Установяването на неиздаване на фискален бон или касова бележка при контролната покупка е доказано и жалбоподателят не е доказал положителният факт на издаването на такива задължителни документи по силата на материално правните разпоредби на ЗДДС и Наредбата. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане в писмения отговор, на приходната агенция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Неоснователна е претенцията за присъждане на сторените по делото разноски пред първоинстанционния съд, тъй като същите с решението са присъдени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение