Решение № 16908 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6170/2012 г.

Решение № 16908 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6170/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на митница Свищов, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт С. Янкова, против решение № 178/04.04.2012 г., постановено по адм. д. № 1137/2011 г. по описа на Административен съд - В. Търново /АС/, с което е отменено решение № М 47/0074/08.08.2011 г. на зам. началника на митница Свищов, потвърдено по административен ред с решение № 676/16.09.2011 г. на директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на "Марина" ООД. Ответникът -"Марина" ООД, чрез пълномощника си адв. Х. Христов, в писмено становище по касационната жалба и в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № М 47/0074/08.08.2011 г. на зам. началника на митница Свищов, потвърдено по административен ред с решение № 676/16.09.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Марина" ООД е определено антидъмпингово мито в размер на 34814,61 лева и ДДС 6 962,92 лева. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но е материално незаконосъобразно. За да достигне до този извод от фактическа страна за установено съдът е приел, че жалбоподателят е сключил договор за покупко -продажба с малайзийски доставчик TZ Fasteners (М) на 13.09.201 г. за доставката на дюбели и пирон дюбели, подробно описани в предмета на договора. На 24.11.2010 г. е издадена търговска фактура от доставчика за окончателното плащане, като на територията на страната стоките са въведени на 18.01.2011 г. С ЕАД № 11BG004301Н0000783/19.01.2011 г. и са поставени под режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление. Декларирано е нулево мито и ДДС в размер от 8191, 67 лв., внесено от жалбоподателя. При извършена последваща проверка за осъществен внос на скрепителни елементи по критериите на Регламент № 723/2011 г. за периода от 29.10.2010 г. до 26.07.2011 г. е установено, че към момента на учредяването на вноса съгласно действащата уредба и за декларирания код по ТАРИК е била валидна адвалорна ставка на мито от 0%. С посоченият регламент е разширен обхватът на окончателното антидъмпингово мито на някои скрепителни елементи и върху доставки от Малайзия, което определя възникването на митническо задължение за заплащане на допълнително мито, поради което с процесното пред АС решение е прието, че предвид Регламент (ЕС) № 723/2011 г., с който е разширен обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено с РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1225/2009 НА СЪВЕТА за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на ЕО върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от КНР, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че на първо място в обжалвания акт и потвърждаващия го такъв не е посочено, какво е правното основание, въз основа на което са разпоредени публичните задължения. В потвърждаващото решение е посочено, че чл. 1, § 3 от Регламент (ЕС) № 723/2011 г. определя митото, чиито обхват е разширен съгласно чл. 1, пар. 1 от този регламент и върху вноса, изпращан от Малайзия, независимо от къде е деклариран и регистриран в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕС) № 966/2010 г. и чл. 13, пар. 3 и чл. 14, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (наричан "основен регламент"). При така посоченото основание в потвърждаващото решение съдът е приел, че основният спор е правен, а именно дали последиците на Регламент (ЕС) № 723/2011 г., има ретроактивно действие, т. е. дали засяга процесния внос, учреден на 19.01.2011 г. и спазени ли са разпоредбите на чл. 2 от Регламент (ЕС) № 966/2010 г. в съответствие с чл. 13, 3 и чл. 14, 5 от Регламент 1225/09 г. /основния регламент/, съгласно които на митническите органи (митническите органи на Съюза) се възлага да предприемат целесъобразни мерки за въвеждане на регистрационен режим за посочения в чл. 1 от същия регламент внос. Относно първият спорен момент съдът след анализ на относимите разпоредби е приел, че Регламент № 966/2010 ред. придава обратна сила на антидъмпинговото обмитяване на вноса от Малайзия за определени стоки като посочените в ЕАД от жалбоподателя, тъй като деветмесечния срок на регистрационния режим е обусловен от влизането му в сила, а да се приеме, че този срок е относим към влизането в сила на Регламент № 723/2011 означава, че с новия регламент се стеснява времевия обхват на регистрационния режим. За да отмени обжалваният акт съдът е приел, че не е установено процесната доставка (внос) да е регистриран такъв по реда на чл. 2 от Регламент № 966/2010 г. Посочената разпоредба възлага на съответните компетентни митнически органи да предприемат целесъобразни мерки за въвеждането на регистрационния режим (така, както е описан в б. Д, т. 18 от Съображенията на Директивата), като пряко определя само времевите му параметри на действие, т. е. компетентните митнически учреждения следва по конкретен начин да установят процедурите и формата за регистрирането на такъв внос от Малайзия, като това е следвало да стане преди приемането на Регламент № 723/2011. Тази регистрация на вноса съдът е приел, че цели превантивност срещу антидъмпингов внос от посочената държава, като едновременно с това дава възможност на вносителя да съобрази, че впоследствие такъв внос може да бъде преобмитен с по-високи антидъмпингови мита. Поради липса на доказателства за предприети от страна на ответната администрация целесъобразни мерки за въвеждане на специалния разрешителен режим и липса на доказателства, че процесния внос е бил подложен на специфична регистрация по смисъла на посочените текстове на Директива № 966/2010 и Основната Директива, съдът е приел, че обжалваното решението е несъобразено с разпоредбата на чл. 1, 3 вр. с 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета, поради което е незаконосъобразно. Решението е неправилно. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, предвид Решение от 06.06.2013 на СЕС по дело С-667/11 г., за което съдът, както е посочил в мотивите си е бил служебно запознат. Във връзка с отправено от АС гр. Варна преюдициално запитване по адм. д. № 3104/11 г. до СЕС /посочено в мотивите на обжалваното решение като известно на АС/ е постановено Решение от 06.06.2013 на СЕС по дело С-667/11 г. Преюдициалното запитване е във връзка с условията за ретроактивно събиране на антидъмпинговите мита в рамките на Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 г. за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия / наричан по-нататък "регламентът за изпълнение"/, след проведено разследване на заобикаляне по смисъла на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, наричан по-нататък /"основен регламент"). Преюдициалните въпроси са били дали: 1. допустимо ли е ретроактивно събиране на антидъмпингово мито по приложение на чл. 1 от Регламента за изпълнение, без да е въведен регистрационен режим различен от регистрационния режим на ЕАД в системата БИМИС с вписване на допълнителен код по ТАРИК, посочен в чл. 1 от Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета от 26.01.2009 г. и 2. Какъв е подходящият размер за събиране на антидъмпингово мито, със задна дата за изпълнението на Регламент[а за изпълнение], във връзка с т. 18 от Регламент № 966/2010 г. Спорът в настоящото производство е идентичен с този по адм. д. № 3104/11 г. на АС гр. Варна, като разликата е, че по процесната ЕАД стоката е декларирана с код по номенклатура на ТАРИК, а не на БИМИС. Безспорно и в двата казуса /процесния и пред АС Варна/ българските митнически органи не предприемат специални мерки за регистрацията на вноса от Малайзия, нито вписват допълнителния код по ТАРИК Ч А999, предвиден в чл. 1, § 2 от Регламент 91/2009. При установени идентични факти и предвид решението на СЕС, а именно, че чл. 14, § 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, към който препраща чл. 2 от Регламент (ЕС) № 966/2010 на Комисията от 27 октомври 2010 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чрез вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за вноса на тези елементи, трябва да се тълкува в смисъл, че условия и ред за регистрация като разглежданите в главното производство са в съответствие с посочената разпоредба и при това положение са достатъчни за ретроактивното събиране на антидъмпинговото мито в приложение на чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 г. за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия, в резултат от разследване, при което е установено заобикаляне на окончателните антидъмпингови мита, наложени с Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република. В мотивите си СЕС е приел, че в случая съгласно чл. 13, § 1 от основния регламент обхватът на антидъмпинговите мита, наложени съгласно този регламент, може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Съгласно § 3 от този чл. разследванията се откриват с регламент на Комисията, който може да инструктира митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно чл. 14, § 5 от основния регламент. Съгласно последната разпоредба комисията може да възложи на компетентните национални органи да предприемат необходимите действия за въвеждане на регистрационен режим на внос, което да позволява последващо прилагане на мерките, в чийто обхват вече са включени и съответните стоки, по отношение на този внос, считано от датата на регистрация. Регистрационният режим на съответните стоки се въвежда с регламент, в който се дефинират целта на предприеманата мярка и ако е подходящо, предполагаемият размер на евентуалното бъдещо задължение. Регистрационен режим по отношение на внос не може да се въвежда за период, по-дълъг от девет месеца. Задължението за въвеждане на регистрационен режим на съответния внос конкретно в случай на заобикаляне има за цел да осигури и ефективност на окончателните мерки, чийто обхват е разширен, допускайки ретроактивното прилагане на митата, за да се избегне подлежащите на прилагане окончателни мерки да бъдат лишени от съдържание. В тази връзка, след като Комисията възложи на компетентните национални органи да предприемат необходимите действия за въвеждане на регистрационен режим на съответния внос, за да осигурят ретроактивното събиране на антидъмпинговите мита, чийто обхват е разширен, посочените органи са задължени да изпълнят това задължение. По главното производство с Регламент № 91/2009 се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на съответните стоки с произход от Китай. Впоследствие Регламент № 966/2010, като започва разследване във връзка с възможното заобикаляне на тази мярка, с чл. 2 и по силата на чл. 13, § 3 и на чл. 14, § 5 от основния регламент въвежда регистрационен режим за вноса на съответните стоки, изпратени от Малайзия. В резултат от установяването на заобикаляне с регламента за изпълнение се предвижда разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент № 91/2009, върху вноса на съответните стоки, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия. С Регламент № 91/2009 се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на съответните стоки с произход от Китай. Впоследствие Регламент № 966/2010, като започва разследване във връзка с възможното заобикаляне на тази мярка, с чл. 2 и по силата на чл. 13, § 3 и на чл. 14, § 5 от основния регламент въвежда регистрационен режим за вноса на съответните стоки, изпратени от Малайзия. В резултат от установяването на заобикаляне с регламента за изпълнение се предвижда разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент № 91/2009, върху вноса на съответните стоки, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия. В т. 31 на Решението на СЕС е прието, че действително, видно от чл. 2 от Регламент № 966/2010, при обстоятелства като тези по главното производство държавите членки са задължени да предприемат подходящи мерки за прилагане с оглед въвеждането на регистрационен режим за съответния внос в съответствие с чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от основния регламент, но в т. 32 е опосочено, че в отсъствието обаче на каквото и да било уточнение в основния регламент, както и в Регламент № 966/2010 относно условията, при които държавите членки трябва да осъществят регистрацията, те следва да определят реда и условията във връзка с нея, по такъв начин че да се осигури правилно ретроактивното събиране на антидъмпинговите мита с разширен обхват и по този начин да се постигне целта на този регламент. в т. 33 е прието, че във връзка с това от преписката следва, че действащият регистрационен режим във връзка с ЕАД в БИМИС / в настоящият случай в ТАРИК/ изпълнява наложеното задължение, доколкото не оставя никакво съмнение относно идентифицирането на всички подлежащи на обмитяване вносни операции със съответните стоки и позволява ефективно събиране на цялата налична информация с цел изискване на правилното ретроактивно събиране на антидъмпинговите мита с разширен обхват. При тези изводи на СЕС, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК