Решение № 10661 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр. София, чрез процесуал представител ст. юрк. А. Вутов, срещу Решение 2427/12.04.2024 г., постановено по адм. дело 940/2023 на Административен съд София - град, с което по жалба на М. М. К. е отменен отказ, обективиран в писмо ИЛ-101/3/11.01.2023 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, като задължава същата да извърши парично плащане в полза на М. М. К. на сумата от 200 лева, представляваща разноски по изпълнението - събиране на вземането по изпълнителен лист от 18.10.2022 г., издаден по адм. дело 7211/2021г. по описа на Административен съд София-град. С решението АГКК гр. София е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответната страна - М. М. К., чрез процесуалния си представител адв. К. Митова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. М. К. против отказ, обективиран в писмо ИЛ-101/3/11.01.2023 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София да заплати разноските на М. К. от изпълнението по чл. 519, ал. 2 ГПК в размер на сумата от 200 лева, представляваща хонорар, заплатен в брой по адвокатски договор 013013/28.10.2022 г. Административният съд е отменил отказа, като е приел, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган, което се изразява в това, че същият отказва да заплати на М. М. К. разноски по изпълнението, представляващи адвокатски хонорар на стойност от 200 лева. Посочил е, че предмет на изпълнителното производство по реда на АПК са както изпълнението на задължението, така и събирането на разноските по изпълнението по арг. от чл. 283 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи. Правилни са изводите за допуснато от административния орган незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. Въпросът за разноските в изпълнителното производство, каквито са всъщност понесените от ищеца, настоящ ответник, е свързан с общия принцип за отговорността за разноски. Тази отговорност е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася в изпълнителното производство. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че разноските по воденото производство (съдебно или изпълнително) не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Договореното, по договор за правна защита и съдействие 013013/28.10.2022 г., и заплатено в брой от М. К. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, представлява направени разноски в изпълнителното производство, които са в минимален размер съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Те са последица и резултат от волята на ответника М. К. да се възползва от правото си да упълномощи адвокат за извършване на определени правни или фактически действия - за представителство пред АГКК и предявяване по реда и условията на чл. 519, ал. 2 ГПК на изпълнителния лист пред финансовия орган на учреждението, който съгласно Устройствения правилник на АГКК е разположен в седалището на Агенцията, а именно в гр. София. Настоящият съдебен състав намира, че разходите направени от М. К. в производството по снабдяване с изпълнителен лист представляват разноски по изпълнението и че същите следва да са за сметка на длъжника АГКК гр. София (чл. 79 ГПК), който следва да осигури плащане и на разноските, свързани с изпълнението на съдебното решение, които безспорно са дължими и са в негова тежест арг. чл. 269, ал. 2 АПК. Предвид изложеното не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното и доказано искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие 074877 от 22.05.2024 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,