Решение № 13359 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4955/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу Решение 2062/21.02.2025 г. на Административен съд Варна (АС Варна), постановено по адм. дело 924/2024 г. С обжалваното решение е отменено Решение рег. ППН-01-662 от 01.02.2024г. на Комисията за защита на личните данни, с което на И. Д. И. от гр. Варна, на основание чл. 83, § 5, б. д във връзка с установено нарушение на чл. 58, § 1, букви д и е и съгласно чл. 58, § 2, б. и от Регламент (ЕС) 2016/679, в качеството му на администратор на лични данни, за осъществени умишлени действия по възпрепятстване работата на КЗЛД и упражняване на нейните правомощия, е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. и на основание чл. 58, § 2, б. г , на същия е разпоредено да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл. 6, § 1, букви а - е от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно - да преустанови видеонаблюдението на чужд имот ( части от дворно място около жилищната сграда) чрез пренасочване на монтираната видеокамера към неговия имот, а при невъзможност - чрез демонтиране. Касаторът поддържа, че решението на АС Варна е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е недопустимо. Твърди се, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, доколкото същата е подадена след изтичане на 14-дневния срок по чл. 149 ал.1 от АПК. Развити са съображения за необоснованост на изводите на решаващия съд, че личните данни са обработвани за защита на жизненоважни интереси на субекта на данни, като преследваната от И. И. цел охрана на собствеността му, не е могла да бъде постигната по друг начин. Твърди се, че външната камера е поставена по начин, който определя извод за непропорционално обработване на лични данни. Оспорват се и изводите на АС Варна, че решението е постановено в нарушение на чл.35 от АПК с доводи, че И. И. е бил надлежно уведомен за датата на предстоящата проверка от КЗЛД. Иска се отмяна на решението на АС Варна и отхвърляне на жалбата на И. Д. И.. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация И. Д. И. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Иска обжалваното решение като законосъобразно да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, след като е посочил приетото за установено от фактическа страна, е приел от правна страна, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и с целта на закона. АС Варна е приел, че е сезиран с допустима жалба подадена срещу подлежащ на оспорване пред съд акт, от лице, негов адресат, чиято правна сфера се засяга неблагоприятно, в законоустановения 14 дневен срок, в съответствие с разпоредбата на чл. 38 ал.8 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 149 ал. 1 АПК. Съгласно чл. 218 ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция следи и служебно. Събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства не позволяват извършването на проверка дали обжалваното решение е допустимо. Съобразно касационната жалба, решението на КЗЛД е връчено на 27.03.2024г. на бащата на И. Д. И. Д. И. Д. на адреса, посочен от И. Д. И. и удостоверен в Протокол на КЗЛД от 25.03.2024г., като срока за обжалването му е изтекъл на 10.04.2024г. Жалбата на И. Д. И. е подадена чрез адв. Кондова, посредством куриерска фирма на 11.04.2024г. В решението на КЗЛД, предмет на оспорване в производството пред първата инстанция е посочен срок за обжалването му и орган, пред който същото подлежи на обжалване. В административната преписка, приета като доказателство по адм. д. 924/2024г. на АС Варна, на л.12, се съдържа известие за доставяне на повторно изпратеното решение ППН-01-662 от 01.02.2024г. на КЗЛД с придружително писмо с ППН-01-662#9(23)|22.03.2024г., чрез пратка с бар код ИД PS 1113 103LQ1 3. Проследяването на пратката при извършената служебна проверка от настоящата инстанция в сайта на Български пощи не установи записи на товарителница с посочения номер. Същевременно, в известието за доставяне са налични печати за получаване и връщане на известието, с дата 27. 03.2024г., а на л.35-36 от адм. д. 924/2024г. писмо на КЗЛД до адв. Кондова, че решението на КЗЛД е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано в срок пред АС Варна. В решението си първоинстанционният съд е посочил, че И. Д. И. е уведомен за решението на КЗЛД, без да посочи на коя дата е станало това и извел извод, че жалбата срещу решението е подадена в 14-дневния срок. При тези факти, първоинстанционният съд е следвало, преди да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да провери дали жалбата, с която е сезиран е подадена в срок, като установи и датата на връчване на решението на КЗЛД на жалбоподателя. Съдът, който служебно следи за допустимостта на жалбата, с която е сезиран, не е събрал доказателства, от които да се установи дали жалбата е била подадена в срок. Поради тази причина настоящата инстанция не може да прецени дали жалбата, по която се е произнесъл съда е била допустима, като подадена в срока за обжалване. При липсата на указания и предоставяне на възможност на жалбоподателя и на органа за представяне на доказателства за датата на връчване на акта, респ. и за подаване на жалбата в срок, не може да се извърши проверка и преценка дали решението е постановено по допустима жалба, респ. дали жалбата не следва да се остави без разглеждане, като просрочена. Предвид изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да даде на жалбоподателя изрични указания за представяне на доказателства за подаване на жалбата му в срок, а на административния орган за представяне на доказателства за датата, на която е връчено решението на жалбоподателя, на кого и чрез кой пощенски оператор, като при необходимост и служебно установи датата, на която е връчена на адресата пратка с товарителница PS 1113 103LQ1 3. След извършване на тези действия и при преценка за допустимост на жалбата, като подадена в срок, да събере доказателства относно възможността на И. Д. И. да изпълни задължението си по чл.12а ал.1 от ЗЗЛД и чл.31 от ОРЗД за оказване на съдействие на КЗЛД при изпълнение на правомощията й и извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по въпроса за присъждане на разноски за настоящата инстанция ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение