Решение № 726 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10808/2008 г.

Решение № 726 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10808/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на РМД - гр. Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Гелова, против решение № 716/ 29.07.2008 г., постановено по адм. д. № 594/2008 г. по описа на Административен съд гр. Бургас (АС), с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 9/2008 г. на Началника на Митница Бургас, мълчаливо потвърдено от Директора на Регионална митническа дирекция - гр. Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение вследствие допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон, необоснованост, отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита се, че първоинстанционният съд е направил незаконосъобразни изводи, без да са събрани доказателства за загуба на стоката вследствие на фира и загуби, както и на непреодолима сила или злополука, в противоречие с изискванията на чл. 114 от ППЗМ. Позовава се на необходимостта от специално документиране съгласно чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за приложение на закона за митниците (ППЗМ) във вр. с Наредба № 13а - 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на СМЦ при съхраняването и транспортирането им. Не са събрани и доказателства за унищожаването или за безвъзвратната загуба на приетите във временния склад стоки, поради което не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗДДС. Ответникът по жалбата - "Пристанище Бургас" ЕАД - гр. Бургас и заинтересованата страна - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас към ЦУ на НАП, не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС е била законосъобразността на(ППСПДВ) № 9/2008 г. на Началника на Митница Бургас, мълчаливо потвърдено от Директора на Регионална митническа дирекция - гр. Бургас, с което на "Пристанище Бургас" ЕАД - гр. Бургас са начислени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 25 257, 95 лева, ведно със законната лихва. За да отмени постановлението БОС е приел, че на 10.06.2007 г. в митнически пункт "Пристанище Център" -гр. Бургас са манифестирани с митнически манифест № 149 от 10.06.2006 г., 3 999 643 кг. меден концентрат "Маннеули" и 2 881 490 кг. меден концентрат "Каяран" насипно, внесени в страната с моторен кораб "Чем Пайнър". След разтоварване е определено количество от 4 041 070 кг. за първия вид и 2 816 230 кг. за втория вид меден концентрат. Стоките са приети във временен склад, като след натоварването на ж. п. вагони и претеглянето им са установени окончателните количества, за които е дадено митническо направление "транзит" - 4 041 070 кг. за вида меден концентрат "Каяран" и 2 816 230 кг. меден концентрат "Маннеули". Въз основа на установената разлика митническите органи са приели наличие на "липси" по смисъла на чл. 114 ал. 1 от ППЗМ, поради това на основание чл. 199 ал. 1 т. 6 от Закона за митниците във връзка с чл. 114 ал. 1 от ППЗМ, чл. 58 ал. 2 и във връзка с чл. 12 ал. 2 от ЗДДС както и чл. 202 ал. 1 т. 4 от ЗМ и във връзка с чл. 112 т. 5 от ППЗМ е издадено процесното ППСПДВ. Митническите органи са приели, че е налице отклонение от митнически контрол и за стоката се дължи ДДС. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че са налице са доказателства за друго по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗДДС, различаващо се от отклоняването на стоката от митническия контрол. Позовава се на приетата по делото и неоспорена от страните експертиза, според която винаги има несъответствие между двата вида измерване на теглото на товара - по драфт сървей и ж. п. кантар, като допустимата сборна грешка е +- 0, 5 % от количеството на товара. В случая констатираната разлика между установеното по ж. п. кантар тегло и обявеното по документи (по драфт сървей) тегло е в диапазона на нормално допустимата грешка. Обжалваното решение е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. Съгласно чл. 111 ППЗМ, стоките се поставят във временен склад на основание митнически манифест. Текстът на чл. 112 ППЗМ задължава титуляра на временния склад да складира и да съхранява стоките по начин, даващ възможност на митническите органи да идентифицират стоките съгласно манифеста, както и да осигури запазването им в непроменена субстанция. Неизпълнение на посоченото задължение има за последица възникването на посочения в чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ фактически състав. АС е изследвал релевантните обстоятелства, свързани с приемането на стоката във временния склад, а така също факта че при нейното последващо експедиране и претегляне са възможни различия при съпоставката между двата вида измервания (на "драфт сървея" и на ж. п. кантара). Описаните липси се дължат на естеството на стоката. За тях в случая е приложима нормата на чл. 12, ал. 2 ЗДДС, предвиждаща че когато е налице освобождаване или отклоняване на стоки поставени под митнически контрол, за тях се дължи данък, освен когато има доказателства за друго. Установено е чрез експертното заключение наличието на визираното по - горе изключение, защото не е констатирано върху медния концентрат да има посегателства по времето на техния престой в склада. Причините за несъответствието в теглото се дължат на грешки в обявеното количество, на грешки в измерването на експедираното количество, на загуби от механично разпиляване, влажността, съхраняването на товара. Международно възприетата практика в корабоплаването допуска разлики в границите на + (- (0, 5%) от товароносимостта на кораба в момента на натоварването или на разтоварването, и това несъответствие не се тълкува като липса. Нормално допустимата сборна грешка от "драфт сървея" и от тегленето на ж. п. кантарите за процесното количество, е именно в рамките на тези допустими граници. Експертът счита, че е нормално при превоза и по време на престоя на товара във временния склад на открито, влажността до повлияе на последващото количество на стоката. Посочената разликата в по-малко е само въз основа на грешка от оценката на теглото по драфт - сървей и ЖП - кантар, поради което са неоснователни доводите в тази насока в касационната жалба, свързани с наличие на предположения, върху които АС е изложил правните си изводи. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на липса на доказателства за наличие на фири и загуби на товара, тъй като разликата в количеството не е установена на това основание и такива не са взети предвид от вещото лице. С оглед на изложеното не са налице твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата. Не е нарушена и материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗДДС, според която ДДС се дължи в случаите, когато е налице доказано освобождаване или отклоняване на стоки от митнически контрол, освен ако има доказателства за друго. В процесния случай е налице посоченото изключение на правната норма на чл. 12, ал. 2, а именно доказателства за друго и не се установява, че се касае за липси по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗМ. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение