Решение № 77 от 8.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 247/2019 г.

Решение № 77 от 8.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 247/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Надежда Трифонова Касационното производство е образувано по протест на представителя на Апелативна прокуратура гр. София срещу въззивна присъда № 19 от 19.11.2018 г., постановена по ВНОХД № 1217/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд. В депозирания протест и допълнението към него се посочва, че са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. В подкрепа на твърденията си представителят на държавното обвинение посочва, че след като два пъти е изменяно обвинението срещу подсъдимия в рамките на проведеното съдебно следствие пред окръжния съд, то в нито един от двата случая съдът не му го е предявил и не му е предоставил възможност да даде обяснения. Визират се и нарушения на процесуалните правила, допуснати от въззивната инстанция, а именно - постановяване на оправдателна присъда по отношение на обвинение, което не е било надлежно изменено. В протеста се посочва, че приетите за установени от въззивния съд факти не са били оценени съобразно действителното им съдържание и смисъл, което е довело и до невярната им оценка. С оглед на посочените оплаквания прокурорът прави искане пред касационната инстанция да се отмени постановената присъда на Софийския апелативен съд и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3, вр. ал. 1, т. 5 НПК да се върне делото за ново разглеждане на апелативната инстанция, за да се отстранят допуснатите нарушения. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура заявява, че поддържа протеста по посочените в него съображения. Защитникът на подсъдимия А. Н. Д. - адв. С. изразява несъгласие с аргументите на прокурора, като определя същите за неконкретни и моли протестът да се остави без уважение Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа казаното от защитника си. В последната си дума пред касационната инстанция моли за де потвърди присъдата на въззивната инстанция. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 03.11.2017 г., постановена по НОХД № 66/2016 г., Окръжен съд гр. Монтана е признал подсъдимия А. Н. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26 НК, а именно, че за периода от 01.05.2011 г до 28.02.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на "М. " О., избегнал установяване на данъчни задължения в особено големи размери - 639 114, 49 лв., като потвърдил неистина в подадени справки - декларации по ДДС, използвал документи с невярно съдържание (дневник за продажби и дневник за покупки, фактури) при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите при ТД на НАП - офис Монтана и приспаднал неследващ се данъчен кредит. Наложено му е било наказание от 3 години "лишаване от свобода". Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение - да е избегнал плащане на данъчни задължения с особено големи размери, както и по обвинението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 НК С присъда № 19 от 19.11.2018 г., постановена по ВНОХД № 1217/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд присъдата на окръжния съд е била отменена в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26 НК и същият е бил признат за невиновен и оправдан по това обвинение. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Касационният протест е неоснователен. Не могат да се споделят възраженията на представителя на прокуратурата за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с направените изменения на обвинението пред окръжния съд. Това процесуално действие е станало пред първата инстанция по инициатива на прокурора и не е било повод за недоволство от негова страна, изразено в протест срещу присъдата на окръжния съд. Същото не е коментирано и в пледоарията му пред САС. Предвид рамките на настоящата проверка, която обхваща въззивния съдебен акт, касационната инстанция следва да прецени подобни оплаквания през призмата на действията на апелативния съд и по-точно: допуснати ли са от него съществени процесуални нарушения, които страните са поставили на обсъждане. При извършената служебна проверка на първоинстанционната присъда САС е взел отношение по въпросите, касаещи направените две изменения на обвинението пред окръжния съд като законосъобразно е приел, че посочените процесуални действия са недопустими при второ разглеждане на делото от първата инстанция / решение 223/16.06.2014 г. по н. д. № 550/2014 г. ВКС, II н. о. /, а приемането им от първия съд е довело до допускане на съществено процесуално нарушение. Същевременно са преценени правомощията на въззивната инстанция съобразно разпоредбата на чл. 335, ал. 3 НК и съдът се е произнесъл по съществото на делото, без да има възможност да връща същото за пореден път на първата инстанция. Въз основа на правилно констатирани неотстраними пропуски и доказателствен дефицит въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод за отмяна на атакуваната пред него присъда и постановяване на нова, с която е оправдал подсъдимия. В контекста на посочените процесуални възможности на въззивната инстанция остават неясни исканията на прокурора в касационния протест за отмяна на присъдата на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане на САС, за да се отстранят допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция. Ако тези пропуски се разглеждат в светлината на нарушено право на защита на подс. Д., трябва да се отчете обстоятелството, че самият той не твърди подобно обстоятелство, а и производството пред въззивния съд е приключило с оправдаването му. Що се отнася до правата на държавното обвинение, то самото изменение на обвинението касае единствено редуциране на общата сума на данъчното задължение за инкриминирания период и поставя въпроса, доколко е било процесуално необходимо и издържано. След като е било допуснато и окръжният съд се е произнесъл по него с присъдата си, апелативната инстанция, в унисон с процесуалните правила, е реализирала правомощията си да осъществи въззивната проверка в рамките на обвинението, по което подсъдимият е бил признат за виновен и осъден. В протеста се визира и нарушение на процесуалните правила, намерили израз, според прокурора, в доказателствения анализ, направен от въззивния съд, който не отговаря на действителното значение на доказателствата, поради което се е стигнало и до липса на обективност при формиране вътрешното убеждение на съда- нарушение на чл. 14 НПК. Освен декларативно направеното оплакване, в протеста не се посочват никакви правни доводи, които да го подкрепят, което прави невъзможна проверката от касационната инстанция на направеното оплакване. В протеста, а и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на държавното обвинение не мотивира възраженията си, като не посочва точни и конкретни основания, въз основа на които счита, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поради тези причини касационната инстанция не може да се произнесе по същите и да им даде отговор. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в протеста касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и въззивната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение