Решение № 10833 от 28.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Електроразпределителни мрежи Запад АД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител юрк. Захариева, срещу Решение 529 от 30.05.2022 г., постановено по адм. дело 1276/2021 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на ЧЕЗ Разпределение България АД /сега Електроразпределителни мрежи Запад АД/ против заповед ДК-02-Сф-3/04.10.2020 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Софийска област, и е осъдено дружеството да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдебното решение е постановено в нарушение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, както и съдът не е преценил дали именно дружеството е извършител /възложител/ на незаконния строеж и дали е изпълнен строежа в посочения в заповедта период. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът началника на РДНСК Софийска област, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД /сега Електроразпределителни мрежи Запад АД/ срещу заповед ДК-02-Сф-3/04.10.2020 г. на началника на РДНСК - Софийска област, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено да се премахне незаконен строеж Стълбовна линия мрежа ниско напрежение /Мр.НН/, състояща се от 7 броя СТС /стоманени стълба/ и 2 броя ел. табла за захранване на поземлени имоти с идентификатори 58030.110.19 и 58030.94.51 в мах. Драганска, землището на гр. Правец. В мотивите на заповедта е посочено, че процесният строеж представлява изпълнена стълбова линия, състояща се от 7 бр. СТС и 2 бр. ел. табла за захранване на имоти с идентификатори 58030.110.19 и 58030.94.51, като трасето на въздушната линия се състои от два клона с общо начало съществуващ стълб, ситуиран върху път пред имот пл. 63 по плана на новообразуваните имоти. Посочено е още, че безспорно е установен незаконен строеж, изпълнен без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Административният орган приема също така, че изпълнената въздушна линия е част от разпределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение България АД, като Клон I е изграден през 2013 г., а Клон II през 2016 г., поради и което не са налице предпоставките за обсъждане търпимост на строежа. По така подадената жалба Административен съд София област е постановил решение 288/05.04.2021 г. по адм. дело 1170/2020 г., което е било отменено от ВАС с решение 12897/16.12.2021 г., постановено по адм. дело 6938/2021 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване мотивите на съдебното решение. В мотивите на цитираното решение на ВАС е посочено, че констатираната стълбовна линия мрежа ниско напрежение, представлява съоръжение за присъединяване на обект /клиент/ към електроразпределителната мрежа на дружеството жалбоподател, като тази характеристика на изграденото го определя като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който не са налице строителни книжа, поради и което това го характеризира като незаконен строеж, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. Доколкото решаващата инстанция не е изследвала момента на построяване на незаконния строеж във връзка с преценка за неговата търпимост, ВАС е приел, че съдебното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е отменил същото, като е дал изрични указания, че при новото разглеждане съдът следва да направи дължимите фактически констатации и при преценката си за законосъобразността на обжалваната заповед да изследва момента на неговото изграждане и съответно приложимостта на нормите на § 16 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. При новото разглеждане на делото, съобразно дадените от ВАС задължителни указания, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, съгласно която най-вероятният момент на построяване на Клон І, със стълбове 2, 3 и 4 + ел. табло е в периода 2011г. 2016г., а на Клон ІІ, със стълбове 5, 6 и 7 + ел. табло в периода 2017г. 2020г. Към експертизата е приложен и снимков материал сателитни изображения на терена, чрез които са установява, че едва през 2016г. се появява първият строеж. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че процесният строеж е трета категория, изпълнен без изискуемите строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което безспорно е налице незаконен строеж. Въз основа на чл. 28 и чл. 29, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяването на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/, както и на представените с административната преписка предварителните договори 1201172267/12.07.2013 г. и 1202276135/08.09.2016 г., административният съд приема също така, че по своите характеристики строежът представлява съоръжение за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение България АД, който е и единствен мрежови оператор на територията на Община Правец. Позовавайки се на приетите по делото писмени доказателства, съдът е обосновал извод, че собственик и възложител на процесните съоръжения до границата на собственост е именно ЧЕЗ Разпределение България АД, който и във възражението си срещу констативния акт сам признава, че част от трасето стълбове от 1 до 3, е негова собственост. С оглед периодите на изграждането на процесния строеж, първоинстанционният съд приема, че не са налице и условията за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ и по §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение, вид, начин на изграждане, конкретни характеристики и с параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ незаконни строежи от първа, втора и трета категория или части от тях се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ изградена стълбовна въздушна линия - МрНН, състояща се от седем броя стълбове и 2 броя електромерни табла, предназначена за пренос на електрическа енергия и захранване на жилищни имоти, находящи се в имоти с идентификатори 58030.110.19 и 58030.94.51, мах. Драганска, Община Правец, изграждането на който е извършено без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта стълбова линия представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който отговаря по вид и характер на мрежи и съоръжения, като елементи от техническата инфраструктура според § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ и електропровод по определението на § 1, т. 21 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Този строеж е от трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен проект, които в случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. В тази връзка следва да се има предвид, че се явява неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е отчел разпоредбите на чл. 67, ал. 1 от ЗУТ и чл. 67, ал. 2 от ЗЕ. Цитираните разпоредби, съответно наличието на сервитутни права, не освобождават касатора от задължението при извършване на ново строителство, каквото е установеното в случая, да се снабди с изискуемите по ЗУТ строителни книжа /в този смисъл е и чл. 64, ал. 5 от ЗЕ/. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е извършил преценка дали именно дружеството е извършител и собственик на процесния строеж. В тази връзка от една страна следва да се има предвид, че съдебното решение е постановено при спазване на задължителните указания на ВАС, дадени с решение 12897/16.12.2021 г. по адм. дело 6938/2021 г., с което делото е било върнато за нова разглеждане от друг съдебен състав едниствено за изследване приложимостта на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и преценка за търпимост на процесния строеж. От друга страна административният съд е изложил подробни мотиви, въз основа на събраните по делото доказателства, обосноваващи извода, че именно дружеството касатор, е възложител и собственик на процесната стълбовна линия. От приетите по делото писмени доказателства счетоводни справки от инвентарна книга, предварителни договори за присъединяване на обекти на клиент към разпределителната електрическа мрежа и договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа на ЧЕЗ Разпределение България АД, безспорно се установява, че изпълнената въздушна линия е част от електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение България АД /сега Електроразпределителни мрежи Запад АД/, което и дружество е единствен мрежови оператор в обособената територия, включваща територията на Община Правец, обстоятелство което и не се оспорва от касатора. Разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от Наредба 6 предвижда, че съответният мрежови оператор изгражда съоръженията за присъединяване за своя сметка в договорените срокове и осигурява въвеждането в експлоатация по реда на ЗУТ, като в случаите когато съоръжението е изградено от лицето, с което се сключва договорът за присъединяване, то това лице го прехвърля възмездно в собственост на съответния мрежови оператор /ал. 7 на чл. 21 от Наредба 6/. С оглед на това към датата на издаване на оспорената заповед безспорно собственик на процесния строеж е касационният жалбоподател. Трайна е практиката на ВАС, Второ отделение, съгласно която като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговия извършител, така и неговият собственик или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа, съгласно чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е и търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед установения по делото периода на неговото изграждане. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза Клон I - със стълбове 2, 3 и 4, както и електрическо табло, е изграден в периода 2011 г. 2016 г., а Клон II със стълбове 5, 6 и 7, както и електрическо табло, е изграден в периода 2017 г. 2020 г. Според вещото процесните стълбове и електрически табла са нови, от нов тип, и не може да са изградени преди 1999 г. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна в съответствие със задължителните указания, дадени в решение 12897/16.12.2021 г. на ВАС по адм. дело 6938/2021 г., както и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София област е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,