Решение № 10705 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 164/2011 г.

Решение № 10705 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 164/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 18.06.2010 г., постановено по адм. д. № 04583/2006 г. Софийски градски съд, Административно отделение е отхвърлил жалбата на "ВСВ" ООД гр. София, представлявано от Ивайло Синьобръдски срещу експертно решение на НЕЛК № 0518 от 07.04.2005 г., с което е отменено експертно решение на ТЕЛК № 1043/15.04.2005 г. на общи заболявания и приел наличие на причинно следствено връзка между нетравматичното увреждане "остра интоксикация с хлороформ" и последвалата смърт на лицето Ивайло Петков Иванов. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от "ВСВ" ООД, със съдебен адрес гр. София, ж. к."Лагера", бл. № 7, вх. Б, ап. 6 с оплакване, че е незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила и при необоснованост. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Александрова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответниците по делото - НЕЛК, СУ "СО", Ивайло Ивайлов Иванов и Яна Ивайлова Иванова, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за допустимо и правилно. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Неоснователно е възражението в касационната жалба за постановяване на решението при допуснати съществени процесуални нарушения - разглеждане от друг състав, за който страната не е известена, лишаването й от участие в процеса по същество, както и липсата на подпис от чл. на състава. В съдопроизводство по граждански и административни дела няма пречка процесът да се разглежда от различни състави. Задължително е само условието съставът, участващ във фазата по същество да сформира волята за крайният извод по спора и да подпише съдебния акт. В конкретния случай съставът, присъствал на съдебното заседание по същество на 20.04.2010 г. е отразен и в обжалваното решение. Видно от оформеното като допълнение към решението отбелязване, направено от председателя на съдебния състав съдия Х. Бодикян, решението е подписано и обявено при условията на чл. 189, ал. 3, предл. 2 от ГПК (отм.), т. е., без подписа на един от членовете на състава, като е посочена конкретната причината за това - продължително отсъствие поради отпуск по болест на съдия М. Георгиева. Следователно, постановеното съдебното решение от 18.06.2010 г. е валиден съдебен акт и няма допуснато нарушение на формата. Пред първата съдебна инстанция в съдебно заседание, проведено на 26.11.2009 г. жалбоподателят е представляван от адв. Александрова, която е присъствала при депозиране заключението на д-р Митко Митев по допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза, задала е въпроси към експерта и е правила искания от името на страната. Делото е било насрочено за разглеждане на друга дата (20.04.2010 г.), която е оповестена в съдебно заседание и отразена в протокола. При тези данни, несъстоятелно е твърдението в касационната жалба за нарушено право на защита - лишаване на страната от участие в процеса по съществото на делото. При редовното уведомяване на пълномощника на дружеството за датата на заседанието, разглеждането на делото в негово отсъствие от съдебен състав, различен от този от предходното съдебно заседание, не съставлява процесуално нарушение, обуславящо неправилност на постановения съдебния акт. Настоящата инстанция намира за неоснователни и възраженията в касационната жалба за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на решението. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа или по повод на тази работа или въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Когато има спор дали внезапното увреждане на здравето на един работник, причинило смъртта му, е във връзка с извършваната работа, компетентните органи за разрешаване на спора са експертните комисии по определяне на работоспособността. Съгласно чл. 91, т. 5 от действащата към момента на постановяване на експертните решения Наредба за експертиза на работоспособността (отм.), експертизата на трайно намалената или загубена работоспособност включва определяне на причинната връзка между увреждането (смъртта) и трудовата злополука, условията на труд, при които е работило освидетелстваното лице, включително и при военна и гражданска инвалидност. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил приложените към административната преписка писмени доказателства, касаещи обстоятелствата, при които е станал инцидентът, констатациите и заключението на експерта по представената съдебномедицинската експертиза. Правилно и обосновано е приел за законосъобразно атакуваното Експертното решение на НЕЛК № 0518 от 07.04.2005 г., с което е отменено Експертно решение на ТЕЛК № 1043/15.04.2005 г. на общи заболявания и приел наличие на причинно следствено връзка между нетравматичното увреждане "остра интоксикация с хлороформ" и последвалата смърт на лицето Ивайло Петков Иванов. От приетите като доказателство в настоящия процес материали от производството във връзка с образуваното и приключило с присъда наказателно производство по НОХД№ 259/2006 г. на Плевенски окръжен съд, СГС е установил по безспорен начин наличието на причинна връзка между смъртта на Ивайло Иванов и завишената концентрация на хлороформ в цеха за производство на лепила и екстракти, находящ се в района на Института по царевица гр. Кнежа, стопанисван от "ВСВ" ООД гр. София. Подробно са анализирани фактите и данните от медицинската експертиза за въздействието на химическото вещество върху човешкия организъм. От показанията и на другите пострадали от инцидента работници се установява, че Ивайло Иванов първи е попаднал в помещението със замърсен въздух и въздействието на отровното вещество върху него е било най-продължително. Този факт безспорно е допринесъл за смъртта на работника, независимо от поетото количество алкохол от Иванов или от наличието на здравословни неразположения. В тази връзка обоснован е правният довод на съда, че при липса на повишено съдържание на процесното отровно вещество не би се стигнало до летален изход за работника, а наличието на артериална хипертония не изключва причинно-следствена връзка между производствения инцидент и смъртта на работника. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,