Решение № 969 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6531/2017 г.

Решение № 969 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6531/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 700 от 20.04.2017 г., постановено по адм. д. № 343/17 г. Бургаският административен съд, 21ви състав, е отхвърлил жалбата на "Стоянови груп" - ООД, ЕИК ********* - с. Р., обл. Я., против акт за установяване на задължение по декларация № 17647/3.10.2016 г. на орган по приходите, потвърден с решение № 170 от 2.12.2016 г. на директора на ТД на НАП - гр. Б., като е осъдил жалбоподателя да заплати на ТД на НАП - гр. Б. юрисконсулско възнаграждение в размер на 676,76 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Стоянови груп" - ООД, ЕИК ********* - с. Р., общ. Тунджа, обл. Я., представлявано от управителя Р. С. С., чрез пълномощника му адв. П. П. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Б. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Претендира присъждане на разноски.

Ответният по касационната жалба директор на ТД на НАП - гр. Б. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд - гр. Б. е отхвърлил жалбата на "Стоянови груп" - ООД, ЕИК ********* - с. Р., обл. Я., против акт за установяване на задължение по декларация № 17647/3.10.2016 г. на орган по приходите, потвърден с решение № 170 от 2.12.2016 г. на директора на ТД на НАП - гр. Б., с който на "Стоянови груп" - ООД за данъчен период 2015 г. са установени задължения за корпоративен данък в размер на 6 241,46 лв. и лихви за забава в размер на 322,67 лв. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт за установяване на задължения по декларация, основанията на органа по приходите, поради които приема, че не са изпълнени изискванията на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКПО, поради което неправомерно е ползвана отстъпка на същия за 2015 г., в резултат на което са определени задължения за такъв данък в размер на 6 241,46 лв. и лихви за забава в размер на 322,67 лв. Направен е извод, че спорът между страните е правен и се свежда до това налице ли са общите изисквания на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за ползване на данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО /данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители/. Мотивите на решаващия съд по тълкуването на относимите правни разпоредби, и решаващите изводи за законосъобразност на оспорения акт, са изложени на стр. 7 - 12 от решението, съответно л. 115 - 117 от делото. След тълкуване на нормата на чл. 167 ЗКПО, административният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в акта не е отчетена разликата между "публични задължения" и "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения", като в тази насока е направено позоваване на практиката на Върховния административен съд, съответно е посочено, защо не се споделя друга практика на ВАС. Н. е краен извод за законосъобразност на оспорения акт, съответно неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд - гр. Б. е не правилно поради допуснато нарушение на материалния закон.

Основните оплаквания на касатора за допуснати нарушения на материалния закон, както и за необоснованост. В жалбата се излагат аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че дружеството има задължения за осигурителни вноски и е налице хипотеза по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, която препятства преотстъпване на корпоративния данък за 2015 г. при условията на чл. 189б ЗКПО.

По направените оплаквания настоящата касационна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти. В хода на ревизията е установено, че за 2015 г. дружество "Стоянови груп" - ООД е декларирало в приложение 1 към ГДД по чл. 92 ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО в размер на 6 200 лв. За да обоснове, че е налице пречката по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за преотстъпване на данъка приходният орган е приел, че към 31.12.2015 г. дружеството има задължения за осигурителни вноски в размер на 5,36 лв, от които ДОО 3,45 лв., ЗО 1,39 лв. и ДЗПО 0,52 лв. Наличието на задължението е мотивирано на база следните обстоятелства: 1. На 22.12.2015 г. дружеството подава декларация образец 6 със самоизчислени осигурително вноски за м. 11.2015 г. както следва: ДОО - 426,06 лв.; ДПЗО - 64,15 лв. и ЗО - 172,75 лв.; 2. За така декларираните суми е извършено плащане на предния ден - 21.12.2015 г. с три отделни платежни нареждания; 3. Тъй като плащането е извършено преди подаване на декларацията, при условията на чл. 169, ал. 1 ДОПК /публичните задължения се погасяват в следната последователност - главница, лихви, разноски/ е прието, че същото погасява задължения за лихви по предишни просрочени плащания по данъчно-осигурителната сметка на дружеството /л. 27 - 33 от делото/, поради което извършените плащания не покриват пълния размер на задълженията и остават задължения за осигурителни вноски в размер на 5,36 лв.

При така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел, че спорът между страните е правен и се свежда до това налице ли е хипотеза по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, която възпрепятства преотстъпване на данъка по чл. 189б от същия закон. Даденият положителен отговор на спорния въпрос е неправилен и не се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Оспореният акт за установяване на задължения по декларация е издаден в нарушение на материалния закон поради следните две обстоятелства:

1. Изводът на първоинстанционния съд, съответно на приходния орган, за наличие на публични задължения по чл. 167, ал. 1, т. 1, не намира подкрепа в закона. Наличието на задължения е обосновано с чл. 169, ал. 1 ДОПК, а то от своя страна със справка от данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице. В своята практика Върховният административен съд приема, че справката за задължения по данъчно-осигурителната справка не съставлява акт, който да установява задължения по основание и размер. Изпълнителните основания са определени с нормата на чл. 209, ал. 2 ДОПК и данъчно-осигурителната сметка не фигурира между тях. От данните по делото е видно, че задълженото лице е погасило чрез плащане задълженията за осигурително вноски по декларация образец 6. Липсва акт, който да установява задължения за лихви върху забавени плащания на други публични задължения, който да дава основание да се приеме, че с оглед нормата на чл. 169, ал. 1 ДОПК извършеното плащане е погасило задължения за лихви и са останали непогасени задължения за задължителни осигурителни вноски, които съставляват публично вземане по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК.

2. В съдебната практика няма спор, че нормата на чл. 167 ЗКПО е императивна, тъй като с нея се разрешава отклонение от общия режим на облагането с корпоративен данък, поради което преотстъпването на данъка се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби. При наличните данни по делото не може да бъде прието, че дружество "Стоянови груп" - ООД са некоректен данъкоплатец, като размерът на посочените задълженията е нищожен спрямо размера на преотстъпения данък. Поради това следва да бъде прието, че в случая е нарушен и принципа на съразмерност, установен с чл. 6 АПК и приложим в данъчното производство по силата на препращащата разпоредба на § 2 ДР ДОПК.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация Административен съд - гр. Б. е постановил едно неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което акт за установяване на задължение по декларация № 17647/3.10.2016 г. на орган по приходите, потвърден с решение № 170 от 2.12.2016 г. на директора на ТД на НАП - гр. Б., с който на "Стоянови груп" - ООД за данъчен период 2015 г. са установени задължения за корпоративен данък в размер на 6 241,46 лв. и лихви за забава в размер на 322,67 лв., следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на спора ТД на НАП - гр. Б. следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото за двете инстанции в размер на 1 475 лв., съгласно приложения на л. 11 от делото списък с разноски и доказателствата по делото за тяхното извършване.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,