Решение № 6398 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13708/2020 г.

Решение № 6398 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13708/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ) срещу решение № 6457 от 17.11.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 6211/2020 г., с което е отменена негова заповед № 3350 от 20.05.2020 г. и Агенцията е осъдена да заплати на жалбоподателя деловодни разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да се отмени и да се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът по касация – А. Д., чрез пълномощника си адв. С. К., оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила и претендира да му бъдат присъдени разноските по делото за настоящата инстанция, за които представя списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед № 3350 от 20.05.2020 г., издадена от директора на АМ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл на А. Д., заемащ длъжност " главен инспектор" в ТД на Агенция митници, ТД Югозападна, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен инспектор" в Териториална дирекция Югозападна на АМ, за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 (неизпълнение на служебните задължения) и т. 5 (неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация – КПСДА) от Закона за държавния служител. Първоинстанционният съд установява следната фактическа обстановка: Във връзка с докладна записка рег. № 32-359914 от 12.12.2019 г. на главния директор на главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване" е разпоредена извънпланова проверка в митнически пункт "Калотина" към териториална дирекция "Югозападна" и в митнически пункт "Пристанище Варна" към териториална дирекция "Северна морска" със заповед № 3 АМ-19 от 07.01.2020 г., издадена от директора на Агенция "Митници". Тя е извършена от инспектората в Агенция "Митници" съвместно с дирекция "Сигурност" в Централното митническо управление и се отнася до действията на митнически служители при завършването на общо 15 броя транзитни операции, в които не са налични данни за преминаване на превозните средства в модул "Пътни такси и разрешителен режим" на Българската интегрирана митническа информационна система и в Автоматизираната информационна система на Министерството на вътрешните работи. Транзитните операции са електронно завършени в Митническа информационна система за транзит, която е част от системата New Computerised Transit Sysytem на Европейския съюз. За посочените случаи не са открити данни за преминаване на превозните средства през граничен пункт на Република България. Установено е още, че посочените 15 бр. транзитни операции са завършени в митническата информационна система без да бъдат представени стоките и документите за тях в нарушение на чл. 233, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и на чл. 306, параграф 1 и чл. 307, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и на раздел 3, б. "в" от заповед № 3 АМ-407/32-76972 от 30.04.2015 г. на директора на Агенция "Митници" /за 10 бр. транзитни операции завършени на митнически пункт "Калотина"/, с потребителските данни на трима митнически служители, от общо 7 работни станции, за които не се установяват данни за зловреден софтуер и компрометиране, и няма данни за неправомерен достъп до информационните системи на Агенция "Митници". Установено е също, че регистрираните информационни действия по завършването в митническата информационна система на митнически пункт "Калотина" на 2 бр. от транзитните операции Т1, на 26.10.2019 г. и на 28.10.2019 г. са извършени с потребителските данни на А. Д. по време на дежурствата на служителя от 1 работна станция, от която служителят изпълнява служебните си задължения и за която няма данни за зловреден софтуер, компрометиране, и няма данни за неправомерен достъп до системите на Агенция "Митници". При съобразяване на обстоятелството, посочено от служителя, че има случаи, в които напуска работната станция без да се изключи от системата или да извади четеца от картата, административният орган прави извод, че на 26.10.2019 г. и на 28.10.2019 г., при изпълнение на служебните си задължения на митнически пункт Калотина, при временно преустановяване на работния процес той неправомерно прави достояние на трето лице и допуска да бъдат използвани потребителските му данни, в нарушение на раздел 3, т. 3.6.2, ал. 2 и т. 3.8.2, ал. 15 от документа "политика за ИТ сигурност", утвърдена със заповед № 3 АМ-368 от 28.07.2010 г. на директора на Агенция "Митници" и чл. 21 и чл. 23 от Правилата за доставка, управление и ползване на удостоверения и електронни подписи в системата на Агенция "Митници", утвърдени със заповед № 3 АМ-977/32-176161 от 17.06.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с което допринася за неправомерното завършване в МИСТ на митнически пункт "Калотина" на посочените 2 броя транзитни операции Т1 с MRN 19 LTVR500016 E27 E48 и MRN 19 SK5362 TR00006234. Прието е още, че като не изпълнява посочените заповеди А. Д. нарушава чл. 24, ал. 1 от Закона за държавния служител и етичните норми за поведение по т. 23 от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със заповед № 3 МФ-109 от 09.02.2016 г. на министъра на финансите и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, нарушава чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците, чл. 28, ал. 1 от Закона за държавния служител, както и не изпълнява служебните си задължения по т. 5. 3 и т. 5. 27 от длъжностната му характеристика, във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за държавния служител, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител. В хода на образуваното дисциплинарно производство държавният служител е поканен да се запознае с материалите по дисциплинарната преписка, с приложен към нея протокол от заседанието на дисциплинарния съвет, поканен е да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган и да представи писмени обяснения по чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител. Изслушването е удостоверено с протокол № П-57/32-131595 от 08.05.2020 г. Дисциплинарно наказващият орган приема, че дисциплинарните нарушения са извършени от служителя виновно, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност по чл. 89, ал. 2, т. 2 и т. 5 от Закона за държавния служител и е издадена оспорената в първоинстанционното производство заповед. За да отмени заповедта на директора на Агенция "Митници" за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение на А. Д., решаващият съд приема, че административният акт е издаден материално компетентен орган, при спазване на административната процедура при произнасянето й, но в нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поддържани като касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на решението съдът обсъжда фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор за законосъобразността на оспорената заповед. Обсъждането е извършено в рамките на чл. 168, ал. 1 от АПК съобразно критериите на чл. 146, ал. 1 от АПК. Изложените правни съображения са подробни и законосъобразни, и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Обосновано и с оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът приема, че административният орган не доказва по несъмнен начин извършването на твърдяното нарушение - на раздел 3, т. 3.6.2, ал. 2 от документа "политика за ИТ сигурност", утвърдена със заповед № 3 АМ-368 от 28.07.2010 г. на директора на Агенция "Митници"; на чл. 21 и чл. 23 от Правилата за доставка, управление и ползване на удостоверения и електронни подписи в системата на Агенция "Митници", утвърдени със заповед № 3 АМ-977/32-176161 от 17.06.2019 г. на директора на Агенция "Митници", като ДНО само посочва като нарушени тези норми, но не излага съображения с кое свое деяние държавният служител извършва посочените нарушения. Правилни са изводите на решаващия съд за материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 – неизпълнение на служебни задължения и неспазване правилата на КПСДА. В заповедта подробно са описани действията на митническия служител, което е установено в хода на проверка извършена от Инспектората на АМ, но при индивидуализацията на нарушенията извършени от Д. липсва разграничение с кое изпълнително деяние не са изпълнени служебни задължения, както и с кои действия е нарушен Етичния кодекс. Изброени са задължения по конкретно цитирани правни разпоредби от ЗДСл, КПСДА и КПМС, които са приети за нарушени. Тези разпоредби посочват принципни задължения на държавните служители, като съображенията на решаващия съд в тази връзка са правилни. Неизпълнението на служебните задължения следва да има конкретна проявна форма – действие или бездействие, с което служителят не изпълнява служебните си задачи съобразно изискванията и начина на изпълнение на държавната служба, предвидени в нормативните правила, вътрешнослужебните актове и длъжностната характеристика. След като дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ДНО е длъжен да посочи кое виновно поведение на служителя осъществява състава на съответното дисциплинарно нарушение. Правилно е посочено в обжалваното решение, че дисциплинарното наказание е наложено и при неспазване на чл. 91 от Закона за държавния служител. В мотивите на оспорената заповед не са изложени съображения за конкретното проявление на критериите по цитираната разпоредба спрямо квалифицираното от органа като неправомерно поведение. По изложените съображения изводът на административния съд, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и постановена в противоречие с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител е правилен и следва да бъде потвърден с настоящия съдебен акт. Ответникът по касация претендира разноски, които, с оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени в размер 1000 лв. съгласно приложения списък. Възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение