Решение № 2116 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6998/2011 г.

Решение № 2116 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6998/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Цветков Семков от гр. Правец, чрез процесуалния му представител Павлин Иванов Цветков, срещу решение № 7/25.10.2010 г., постановено по адм. дело № 28/2008 г. на Софийския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на Иван Цветков Семков и Славчо Цветков Семков против заповед № 175/30.05.2006 г. на кмета на община Правец за одобряване на решение № 7, взето по протокол № 1/30.05.2006 г. на комисията, назначена за определяне на застроената площ от имот пл. № 114 по помощния кадастрален план на местността "Крушова поляна", попадащ в УПИ V - Обектова охрана в кв. 23 по регулационния план на гр. Правец, в частта й касаеща 713 кв. м от горепосочения имот, очертана в зелен цвят по скицата към допълнителното заключение на вещото лице Ивайло Димитров от 17.01.2008 г. Наведени са доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдебната проверка е следвало да обхване цялата площ на имот № 114/1003 кв. м, доколкото определената като застроена част от 290 кв. м, с процесната заповед в частта й, която не е отменена при първоначалното разглеждане на делото (в която част първоинстанционното решение е потвърдено с нарочен диспозитив на решението по адм. дело № 7657/2008 г. на ВАС, IV отделение), не е налице формирана сила на присъдено нещо. Поддържа се, че обжалваното решение № 7/2010 г. противоречи на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, тъй като производството по реда на този текст налага извършване на преценка относно фактическото застрояване на имотите, а не изследване на възможността за възстановяване на собствеността върху тях, в какъвто смисъл са мотивите изложени от Софийския окръжен съд. В подкрепа на второто касационно основание се сочи, че съдът е възприел оспореното от касатора заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, без да съобрази това, дадено по комплексната тройна съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните, нито останалите приобщени по делото доказателства. Според касатора съдебният акт е необоснован, тъй като обективира вътрешно противоречиви мотиви, а направените от съда изводи, че процесната площ е изцяло застроена, се основават единствено на обстоятелството, че имот № 114 не може да бъде идентифициран. Претендира се отмяна на обжалваното решение и произнасяне от настоящата инстанция с решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и да се определи като незастроена цялата площ на имот № 114. По делото е постъпила и втора касационна жалба на Иван Цветков Семков - против решение № 1/9.03.2011 г. по адм. дело № 28/2008 г. на Софийския окръжен съд за допълване на решение № 7/25.10.2010 г. по същото дело. С допълнителното решение е оставен без разглеждане инцидентния установителен иск на Иван Цветков Семков, предявен чрез пълномощника му Павлин Иванов Цветков против кмета на община Правец и "ГМ Капитал" ООД София в открито съдебно заседание на 3.06.2009 г. във връзка с оспорване истинността на представената по делото заповед № 267/20.06.2008 г. на кмета на община Правец и одобрените с нея проекти за попълване в кадастралния план на гр. Правец на подземните проводи и съоръжения и за извършени благоустройствени мероприятия в УПИ V - обектова охрана, кв. 23 по плана на гр. Правец, и производството по делото е прекратено в тази му част. С жалбата се оспорват направените от съда изводи за недопустимостта на предявения инцидентен установителен иск. Изложени са съображения, че горепосочените проекти се ползват с доказателствената сила на официални свидетелстващи документи за удостоверените с тях обстоятелства, пряко засягащи правата и законните интереси на касатора. Поддържат се доводи, идентични с тези по първата касационна жалба за допуснати от съда съществени нарушения на производствените правила и се претендира отмяна на допълнителното решение, при което настоящата инстанция да постанови решение, с което да уважи предявената претенция. Ответниците и заинтересованата страна по делото, редовно призовани, не изразяват становища по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за допустими, като подадени от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред Софийския окръжен съд е образувано по жалба от Иван Цветков Семков и Славчо Цветков Семков, подадена против заповед № 175/30.05.2006 г. на кмета на община Правец, с която е одобрено решение № 7, взето по протокол № 1/30.05.2006 г. на комисия, назначена за определяне на застроената, неподлежаща на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, част от имот пл. № 114, целият с площ 1003 кв. м, по помощния кадастрален план на м. "Крушова поляна", попадащ в УПИ V - Обектова охрана в кв. 23 по регулационния план на гр. Правец. Наведени са оплаквания, че площта на имота не е засегната от строителни мероприятия, поради което и неправилно е определена като застроена с оспорената заповед. При първоначалното разглеждане на делото Софийският окръжен съд, с решение от 28.01.2008 г. по адм. дело № 285/2006 г. е отменил частично заповед № 175/30.05.2006 г. на кмета на община Правец, при което е определил като незастроена част от гореописания имот, с площ по графични данни от 713 кв. м. При обжалването му пред Върховния административен съд, с решение № 12594/21.11.2008 г. по адм. дело № 7657/2008 г., съдебният акт на първата инстанция е отменен в частта, в която заповед № 175/30.05.2006 г. на кмета на община Правец е отменена (относно площта от 713 кв. м от имот № 114 по помощния кадастрален план на гр. Правец, попадащ в кв. 23, УПИ V - обектова охрана) и в тази част производството е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. Доколкото с отделен диспозитив на решение № 12594/21.11.2008 г. по адм. дело № 7657/2008 г., Върховният административен съд е оставил в сила решението на първата инстанция в останалата му част по мотиви, че правилно разликата до пълния размер на площта на имот № 114 (от 290 кв. м) е определена като застроена, законосъобразно при новото разглеждане на делото Софийският окръжен съд е определил останалия висящ предмет на спора, като се е произнесъл единствено по жалбата срещу заповедта в частта й, в която като застроена е определена площ от 713 кв. м от същия имот. В този смисъл, неоснователни са доводите на касатора, че досежно частта от имот № 114 с площ 290 кв. м липсва формирана сила на присъдено нещо. Във връзка с указанията, дадени му от касационния състав постановил решението по адм. дело № 7657/2008 г. и с оглед дължимата преценка застроена ли е процесната площ от 713 кв. м, при новото разглеждане на делото СОС е допуснал и приел две тройни съдебно-технически експертизи, съгласно заключенията по които незастроена площ от общата квадратура на имот № 114 възлиза на 950 кв. м. Независимо от това съдът е приел, че процесната част от имота (от 713 кв. м) следва да се приеме за застроена, доколкото според заключението по първата експертиза, помощният план не отразява действителното местоположение на имота (границите на имотите по помощния план не са действителните стари граници на бившите ниви и ливади и на практика е изработен план за земеразделяне). Отбелязано е, че в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ следва да се прецени правилно ли е определена застроената, респективно свободната от застрояване площ от имота съгласно изискванията на Наредба № 7/2003 г., но с оглед на това къде точно се е намирал одържавеният имот. В тази връзка е прието, че след като в случая не е установена идентичността на претендирания за възстановяване имот, с имот № 114 по помощния план, не е възможно определяне и на застроената/незастроената част от него, а оттам и че е неоснователна жалбата срещу заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Във връзка с подаденото искане за допълване на решение № 7/25.10.2010 г., по адм. дело № 28/2008 г. на СОС е издадено решение № 1/9.03.20011 г. при условията на чл. 250, ал. 3 ГПК. С него е прието, че жалбоподателят няма правен интерес от търсената защита, доколкото истинността на оспорваните документи не е преюдициална за спорното право. Правилна е осъществената в тази връзка преценка, че предметът на делото налага изследване налице ли е фактическо застрояване в имота, но не и дали то е осъществено в съответствие с предвижданията на приложените по делото проекти. Дори и успешно проведено, производството по чл. 193, ал. 1 ГПК е без значение за дължимата от съда преценка дали процесната площ от имота е застроена, поради което правилен се явява направеният от Софийския окръжен съд извод за недопустимостта на предявения инцидентен установителен иск. По изложените съображения решението постановено на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, като правилно следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение № 7/25.10.2010 г. по адм. дело № 28/2008 г. на Софийския окръжен съд е частично неправилно, като издадено в нарушение на приложимия материален закон. Съдът в производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ действително преценява дали от техническа страна правилно е определена застроената, респективно свободната от застрояване площ на имот съобразно критериите на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. Производството има междинен характер и се развива преди общинската служба по земеделие, въз основа издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, да постанови решение по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на имот, попадащ в границите на урбанизирана територия. В случая обаче съдът е обосновал извода, че процесната площ от 713 кв. м е застроена единствено с това, че имотът е неправилно идентифициран по изработения помощен план. Решаващият състав не е съобразил, че въпросът дали помощния план е изработен в съответствие с изискванията на чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, респективно дали имот № 114 е правилно идентифициран по този план е извън предмета на производството, образувано по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, когато в одобрената кадастрална карта (кадастралния план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 11, за установяването им се изработва помощен план със съответното съдържание. Предназначението на този план е да се идентифицират претендираните имоти по местонахождение, площ и съседи, тъй като само така може да се определи каква част от тях е застроена и респективно каква е свободна от застрояване. В настоящата хипотеза е безспорно, че за местността има изработен, влязъл в сила помощен план, по който имотът на жалбоподателите в първоинстанционното производство е идентифициран под № 114, поради което и съдът е следвало да прецени наличието на фактическо застрояване в същия имот. Наместо това, като е отхвърлил жалбата по съображения, които са без значение за дължимата от него преценка по съществото на правния спор, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. При това настоящият касационен състав следва да постанови решение съобразно изискването на чл. 227, ал. 1 АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че от приобщените по делото заключения на двете съдебно-технически експертизи се установява, че в УПИ V - обектова охрана има изградена недовършена триетажна сграда, която ведно с прилежащия й терен попада извън границите на имот № 114; последният имот е зает от терасирана гора; около 50 кв. м от неговата площ, обозначена по буквите А-Е-Ж-Б-А по скицата на заключението на вещото лице от 30.11.2009 г. попадат в благоустройствено укрепително мероприятие - изкуствено изграден откос; при огледа на място не се установяват осъществени в имота въздушни електропроводи или други съоръжения, нито прокарано кабелно захранване; съгласно удостоверение от "ВиК" ЕООД в него няма и изградени водопроводни мрежи и съоръжения, стопанисвани от същото дружество; газопроводът, захранващ кабелната централа на завода за платки не минава през имот № 114. Предвид тези данни, настоящият състав приема, че имотът не попада в комплексно застрояване, поради което не би могло да се приеме, че като част от такова застрояване, процесната площ независимо, че не е застроена, има обслужващо предназначение спрямо изградената в УПИ V сграда и благоустройствени съоръжения - изкуствени земни откоси за укрепване на терена и подпорни стени. От определената като незастроена площ на имота следва да се изключи частта от 50 кв. м, върху която има осъществен изкуствен откос, в резултат на което оспорената заповед на кмета на кмета на община Правец следва да бъде отменена само в частта, в която като застроена е възприета площта от 663 кв. м от процесния имот, като наместо това тази площ следва да бъде определена като незастроена. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, в частта, в която е отхвърлена жалбата относно 663 кв. м от имот № 114, определени като застроени с процесната част от заповед № 175/2006 г. на кмета на община Правец. Настоящата касационна инстанция следва да се произнесе с решение по същество при условията на чл. 227, ал. 1 АПК, като отмени заповедта в частта й касаеща площ от 663 кв. м от имот № 114, обозначена по буквите А-Б-В-Г-Д-Е-А съгласно скицата към заключението на вещото лице от 30.11.2009 г. и вместо това да определи като незастроена тази площ. В останалата му част решение № 7/2010 г. като правилно по своя краен резултат следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,