Решение № 3709 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2015 г.

Решение № 3709 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Бургас център", гр. Бургас, чрез юрк. Гелова, против решение № 1132/26.06.2015 г. по адм. дело № 612/2013 г. на Административен съд - Бургас. С доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, в писмен отговор по жалбата и писмена защита, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил решение № 602/30.01.2013 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център", като незаконосъобразно и е върнал преписката на органа за определяне на нов тарифен код на стоката, декларирана от "Лукойл Нефтохим-Бургас" АД по ЕАД МРН 12BG001007H0026106/20120906 и ЕАД МРН 12BG001007H0026149/20120908. С оспореното по съдебен ред решение № 602/30.01.2013 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център" е определен нов тарифен код по КН на внесената от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД стока с цитираните митнически декларации, а именно: 2707 9999, вместо 2710 1971, и са определени митнически задължения по двете декларации във визираните размери /мито и ДДС/. Това решение е мотивирано със заключението на митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ - гр. Русе, заб. 2 към гл. 27 от КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система /ОБХС/ за новата позиция, в обхвата на която се включват продукти, с преобладаващи неароматните съставки / тегловно/ спрямо ароматните. След подробен анализ на изяснената по делото фактическа обстановка, констатациите на приетите СХЕ-зи и тълкувайки решение от 12.06.2014 г. на СЕС по дело С-330/20123 г., образувано по преюдициално запитване на Административен съд - Бургас по адм. дело № 2498/2012 г. относно тълкуване на позиции 2710 и 2707 от КН, административният съд е приел, че извършеното претарифиране на процесната стока е незаконосъобразно, а правилния тарифен код е 2707 9919, а не определения по оспореното решение такъв 2707 9999, тъй като процесната стока има качеството на аналогичен продукт на продукт, получен при първична дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани, който отговаря на подпозиция 2707 9919, съгласно т. 2 от ОБХС и във връзка с даденото тълкуване в т. 38 от решение на СЕС по дело С-330/2013 г., относно критерия по който продукт от вида на процесния се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от цитираната КН. Така постановеното решение е правилно, в частта, с която е приета незаконосъобразността на процесното решение на началника на МП "Пристанище Бургас център", гр. Бургас, предвид следната мотивировка: В обсъденото от първата съдебна инстанция решение от 12.06.2014 г. на СЕС по дело С-330/20123 г., образувано по преюдициално запитване на Административен съд-Бургас по адм. дело № 2498/2012 г. относно тълкуване на позиции 2710 и 2707 от КН, задължително по смисъла на чл. 633 от ГПК за съдилищата и учрежденията, освен т. 38 /в позиция 2707 се класират продуктите в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - критерия е неароматните съставки да преобладават тегловно/ са постановени и т. 40-48 /т. 2 от мотивите/, невзети предвид от съда. Те касая изчерпателно тълкуване досежно наличие на разлика в понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, а именно, че първото понятие е по-широко от второто. От приетите без оспорване заключения на двете СХЕ е установено, че анализа на продукта за наличие на ароматни съставки, извършен от МЛЕ - гр. Русе е по метода на разделяне, съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН, който метод не е стандартизиран като международен или национален стандарт и същия не влиза в обхвата на акредитация на изпитвателните лаборатории в България. Този метод не е точен /коректен/, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, който включва и други въглеводороди /парафинови, нафтенови, олефинови и пр./, както и други ароматни съставки-асфалто смолисти вещества. Методът не е точен и защото при него се отделят и тегловно се определят неароматните съставки, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди, т.е. не се отделят и не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Вещото лице е категорично, че в случая е приложим друг стандартизиран метод за определяне съдържанието на въглеводородните групи, включително и за ароматните съставки на нефтения продукт, а именно метода ASTM D 2007-98, който в случая не е използван. Тези изводи на експертизите са в унисон с визираното в т. 2 от решение С-330/2013 г. на СЕС, с оглед даденото тълкуване на понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" - в ароматните съставки на процесния продукт влизат освен ароматните въглеводороди и други съставки, които в случая не са изследвани и установени по категоричен начин от МЛЕ-Русе. Следователно липсват данни за тегловното съотношение на ароматните спрямо неароматните съставки на процесния продукт и не са налице предпоставките за определяне на нов тарифен код за този продукт - код 2707 и съответно нов размер на митническото задължение. Преобладаването тегловно на ароматните въглеводороди в състава на продукта, не е равнозначно на преобладаване тегловно на ароматните съставки. Ето защо не са налице основанията за претарифиране на процесния продукт в позиция 2707, съответно в подпозиция 9999 - от органа и в подпозиция 9919 - от съда. Предвид това решаващият правен извод на съда за незаконосъобразност на процесното решение е правилен, но процесуално необосновано е връщането на административната преписка за ново произнасяне с указание за възприемане на различна от декларираната и корегираната впоследствие позиция, което е и в нарушение на чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г. В тази част обжалваното решение подлежи на частична отмяна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касатора дължи юрк. възнаграждение в размер на 300 лв. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение