Решение № 16782 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6959/2011 г.

Решение № 16782 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6959/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Снежана Маринова Масри срещу решение № 24 от 14.04.2011 г. по адм. дело № 31/2011 г. на Административен съд - Сливен. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - заместник-директорът на Областна дирекция на МВР - Сливен, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Сливен е отхвърлил жалбата на Снежана Маринова Масри срещу заповед № 10011138 от 9.12.2010 г. на заместник директора на ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 75, т. 4 от Закона за българските лични документи й е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" за това, че против лицето е образувано изпълнително дело № 20002230402801, по което е длъжник за неизплатена издръжка на непълнолетното й дете. Съдът, като е обсъдил данните по административната преписка е приел, че са изпълнени кумулативните предпоставки по чл. 75, т. 4 от ЗБЛД за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателката - безспорно е установено, че не е изпълнявала задължението си за плащане на издръжка на детето си от 2000 г. и към настоящия момент, многократно е напускала страната и за времето, през което е отсъствала не е осигурявала средства за издръжка на детето. При тези фактически обстоятелства, съдът е посочил, че административният орган при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон законосъобразно е наложил обсъжданата ограничителна мярка на лицето. Приел е за неоснователни възраженията за противоречие на разпоредбата на чл. 75, т. 4 от ЗБЛД с общностното право - чл. 27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и Съвета. В тази насока е изложил съображения, че приложената ПАМ не преследва икономически цели, а се касае за задължение за издръжка, което е строго лично и целта е гарантиране правата и интересите на детето. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно. Съгласно чл. 75, т. 4 (отм.) от ЗБЛД на лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина се налага принудителна административна мярка като не се разрешава напускане на страната. Следователно, за да е законосъобразна мярката е необходимо лицето да е осъдено да изплаща издръжка и да не я осигурява за срока на пребиваването си в чужбина. Съдът правилно е приел, че целта на мярката е защита на една от основните ценности в обществото - децата. Същевременно, не може да бъде споделен изводът за отсъствие за преследване на икономически цели с мярката и на задължение за административния орган за преценка на необходимостта от същата. В тази връзка следва да се изтъкне, че с влизането на България в Европейския съюз, българските граждани, по силата на българското си гражданство са и граждани на Европейския съюз - чл. 20, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Като граждани на Европейския съюз те имат право свободно да се движат и да пребивават на територията на държавите-членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. Това свое право те черпят пряко от чл. 21, § 1 от ДФЕС. Член 21 ДФЕС и чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. допускат национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на държава членка да пътува до друга държава членка, при условие, на първо място, че личното поведение на този гражданин представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, на второ място, че предвидената ограничителна мярка може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, и на трето място, че тази мярка може да бъде предмет на ефективен съдебен контрол, позволяващ да се провери от фактическа и правна страна законосъобразността по отношение на изискванията на правото на Съюза. Мотиви в тази насока не се съдържат в оспорената заповед. Следователно налагането на ограничение на свободата на движение на основание единствено наличие на задължение за издръжка към непълнолетното дете, без да бъдат изложени съображения във връзка с изискванията на чл. 27, § 2 и 3 от Директивата, обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При условията на чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се съобрази и фактът, че към настоящия момент разпоредбата на чл. 75, т. 4 от ЗБЛД е отменена. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени обжалваната заповед. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,