Решение № 5079 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7890/2016 г.

Решение № 5079 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7890/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по две касационни жалби: на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез пълномощника юрк. С., и на П. Й. С., срещу решение № 70 от 08.04.2016 г. по адм. д. № 160/2015 г. на Административен съд - С. З. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва съдебното решение в частта, с която е осъдена да заплати на П. Й. С. сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.06.2010 г. до 01.06.2015 г. от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на затвора в гр. С. Загора, изразяващи се в нарушаване на тайната на кореспонденцията му по телефона и при свиждане, както и от незаконосъобразно бездействие на същите длъжностни лица да преустановят нарушението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и поради необоснованост и затова следва да бъде отменено в обжалваната част със законните последици. Алтернативно моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Ответникът по тази касационна жалба - П. Й. С., не е взел решение по нея. В касационната жалба на П. Й. С. се твърди, че решението в частта в която е отхвърлена претенцията му срещу ГД "ИН" за разликата от 1 500 лева до 5 000 лева неимуществени вреди е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва в тази част да бъде отменено със законните последици. Ответникът по тази касационна жалба - ГД "ИН", чрез пълномощника юрк. С., я е оспорил в депозирания писмен отговор. Отправено е мотивирано искане да бъде оставено в сила решението в неговата отхвърлителна част, като допълнително са развити и доводи в писмено становище, постъпило на 31.03.17 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на ГД "ИН" е основателна, а тази на С. - неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд - С. З. е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на П. Й. С. против ГД "ИН" за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.06.2010 г. до 01.06.2015 г. от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на затвора в гр. С. З., изразяващи се в нарушаване на тайната на кореспонденцията му по телефона и при свиждане, както и от незаконосъобразно бездействие на същите длъжностни лица да преустановят нарушението, Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка. Същата е описана в мотивите на обжалваното решение и не се налага нейното подробно възпроизвеждане. Основните си мотиви съдът е основал на това, че между страните не е спорно обстоятелството, признато и от ответника в писмения му отговор, че разговорите на лишените от свобода се прослушват чрез компютри от системата "Контел", поддържана от фирма "Бивифон - България" ЕООД. Съдът е намерил подкрепа за установеността на този факт и в писмо на управителя на дружеството с вх. № 0012/05.01.2016 г. в ОС "ИН" Ст. Загора и писмо изх. № 1078 от 18.01.2016 г. на Началника на Затвора С. З., според което компютрите са били разположени по един на всеки етаж от корпуса на Затвора С. З. АС е проследил проведените свиждания за периода 01.06.12 г. - 01.06.15 г., като е посочил въз основа на приобщените писмени доказателства с кои лица са тези свиждания, като е отчел и факта, че през процесния период ищецът е провеждал свиждания на различни дати с М. Х. и Е. Е. Административният съд е извършил конкретно позоваване на следните писмени доказателства, които е намерил за относими към правилното решаване на спора: списък на трансферни суми, изразходвани от дебитната карта на С. за провеждане на телефонни разговори в периода 01.06.2012 г. - 01.06.2015 г.; списък на лицата, с които същият е провеждал телефонни разговори; разпечатка от системата "Контел" за периода 01.06.2010 г. - 01.06.2015 г. с отбелязване на лицата, с които ищецът е провеждал телефонни разговори. Според установеното от съда, в списъка на лицата с посочване на телефонните им номера са включени Т. Т. - приятел, Издателство "Сила" С., Издателство "Нова звезда" С., Х. Г. - братовчед, С. - адвокат, Й. С. - баща и С. П. - приятел. Между страните е прието за безспорно с протоколно определение от 01.12.2015 г., че в този списък посочените телефонни номера за лицето Й. С. и за адвокат С. касаят съответно бащата на ищеца Й. П. С. и адвокат П. И. С. от АК С. З. В отделни мотиви съдът е посочил, че писмо на Управителя на "Б.-Б." ЕООД с вх. № 0012/05.01.2016 г. в ОС "ИН" С. З. е записано, че в разпечатката от провежданите разговори отбелязването "вярно" означава, че разговорът е бил прослушван, а "погрешно" - не е бил прослушван. Описани са и доказателствата, въз основа на които съдът е установил, че по определени дела бащата на ищеца е бил упълномощен като негов представител пред ОС С. З., както и адв. С. - като процесуален представител по обжалването на присъдата, постановена по НОХД № 748/2009 г. по описа на Окръжен съд - С. З., по което е била упълномощена на 14.09.2011 г. и се е явила на 26.09.2011 г. пред ВКС. Подробно са възпроизведени свидетелските показания на М. Х. и на Е. Е., а така също и извършените от съдебния състав установявания при извършения оглед на мястото, определено за свиждания на лишените от свобода от IIг салон и на коридорното помещение на IIг салон. Административният съд е уважил частично иска, като се се мотивирал с това, че всички установени обстоятелства по нарушаването на чл. 8 от ЕКПЧ с оглед неспазване на изискването за пропорционалност на намесата в упражняването на правата по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ при преследването на легитимна цел от страна на служебните лица от затворническата администрация, води до извод за основателност на исковата претенция. В мотивите си съдът е приел, че установените негативни преживявания, физически и психически дискомфорт на ищеца, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание, макар и без увреждане на здравето като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на гореописаните незаконосъобразни действия на затворническата администрация и бездействие по преустановяването им. При определяне размера на обезщетението съдът се е позовал на нормата на чл. 52 ЗЗД, приложим на основание § 1 от ДР на ЗОДОВ, и отчитайки броя на проведените телефонни разговори, времето на провеждането им, дългия период на търпене нарушението, характера на нарушеното право, е определил размер на обезвредата, възлизащ на 1 500 лв. Касационната жалба на ГД "ИН" срещу решението на съда в неговата осъдителна част е неоснователна, поради следното: Правилно съдът е очертал спорния предмет и той се фокусира върху следните обстоятелства - водил ли е ищецът телефонни разговори в присъствието служителите на затворническата администрация през исковия период и представлява ли това нарушение на тайната на кореспонденцията по смисъла на чл. 8 от ЕКПЧ. В Конституцията на Р. Б. личният живот на гражданите (чл. 32, ал. 1), свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са обявени за неприкосновени (чл. 34, ал. 1). Изключения от правилото за неприкосновеност на кореспонденцията се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления (чл. 34, ал. 2). В чл. 86, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС е регламентирано правото на телефонна връзка на лишените от свобода да се осъществява по ред и начин, определени от Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съгласно чл. 79, ал. 2 от ППЗИНЗС, телефонните разговори се контролират. Изключение са само разговорите на лишените от свобода с техните защитници или повереници, които не се контролират - чл. 79, ал. 6 от ППЗИНЗС. Тази правна рамка, приложима към настоящия казус, законосъобразно е релевирана и в мотивите на обжалвания съдебен акт. Видно от доказателствата по делото, по безспорен начин се установява, че ищецът С. през исковия период 01.06.2010 г. до 01.06.2015 г. е водил телефонни разговори, като този факт се установява от приложената разпечатка на системата "Контел". Безспорно също така е и обстоятелството, че при провеждането им винаги е присъствал служител на затворническата администрация. От показанията на разпитаните по делото свидетели, а така също и от извършения от съда оглед, е видно, че при провеждане на телефонните разговори служителите за затвора са стоели в непосредствена близост до лишения от свобода и така са ставали свидетели на целия разговор, включително и когато такива разговори за били провеждани между ищеца и негови адвокати. Свидетелите заявяват, че по време на разговорите всеки от затворниците, в това число и С., е можел да бъде чут, включително и от останалите затворници, които са били в състояние да слушат съдържанието на разговорите. Разпоредбата на чл. 86 от ЗИНЗС не гарантира тайната на кореспонденцията, в което понятие безспорно се включват и телефонните разговори. Тайната на кореспонденцията, обаче, е защитена свобода съгласно чл. 8, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Приетото от административния съд в тази насока напълно се споделя от настоящата инстанция, и в тази връзка не се налага преповтаряне на изложеното в съдебното решение. Следва само да бъде посочено изрично, че с особена защита се ползва тайната на кореспонденцията между подзащитен и неговия адвокат, тя е защитена както от разпоредбите на Закона за адвокатурата, така и от нормите на ЕКПЧ и юриспруденцията на ЕСПЧ. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б., международните договори, които са ратифицирани по конституционен ред и са влезли в сила за страната са част от вътрешното право, като се ползват с върховенство спрямо нормите, които им противоречат. Предвид това, правилно съдът е изследвал установените обстоятелства по делото в контекста на съответствието им с изискванията на материалноправната норма на чл. 8, § 1 от ЕКПЧ. В редица свои дела Европейският съд по правата на човека е имал случай да посочи, че дори и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намесата от страна на властите в упражняването на тези права не може да бъде оправдана с други причини, освен тези по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ. Дори при прилагане на изключенията по § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ се изисква прилагане на принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи, т. е. намесата следва да отговаря на изискването за необходимост в едно демократично общество. В аналогичен смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд, които се споделят от настоящия състав. В случая, намесата в правото на неприкосновеност на кореспонденцията в аспекта й - провеждане на телефонни разговори от лишените от свобода, е предвидена в закона и се приема, че преследва легитимна цел, а именно защита на обществения ред. Видно от установената практика, така както се установява по делото, присъствието на служебните лица при провеждане на телефонните разговори, не е било обусловено от личното поведение на лишения от свобода, т. е. до каква степен поведението или други установени във връзка с него обстоятелства биха довели до извод, че телефонните разговори могат да се вместят в преследваната легитимна цел, а именно защита на обществения ред или евентуално предотвратяване извършването на престъпления или безредици /основания по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ/. От изложеното се налага извод, че присъствието на служители на затворническата администрация е съпътствало провеждането на всички телефонни разговори, включително и тези с адвоката на ищеца, които по принцип са под особена защита, т. е. цялата телефонна кореспонденция, систематично е била подложена на контрол, без оглед на характера й. Тази практика сочи, че принципът на пропорционалност е бил приложен, а това според ЕСПЧ е поради липсата на гаранция срещу произвол (решения на ЕСПЧ по делата Петков срещу България, Бочев срещу България, Д. Д. срещу България, Петров срещу България, B. K. срещу Полша). Като е достигнал до аналогични изводи, съдът правилно е счел предявения иск за доказан по своето основание. Всички изложени оплаквания срещу така приетото от съда в касационната жалба на ГД "ИН" са неоснователни Касационната инстанция преценява като правилно определен и размера на присъденото обезщетение. Преценката на съда е в съответствие с принципа на справедливостта (чл. 52 ЗЗД, приложим на основание § 1 от ДР на ЗОДОВ) и с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства. Предвид дългия период на търпене нарушението, характера на нарушеното право - нарушение на правото на неприкосновеност на кореспонденцията, в аспекта й на проведени телефонни разговори, включително и с адвокат, настоящата инстнация намира, че на ищеца законосъобразно и обосновано е присъдено обезщетение в размер на 1 500 лв. При определяне размера на обезщетението съдът се е съобразил и с установената практика на ЕСПЧ по подобни дела, вкл. български такива. В останалата част исковата претенция до предявения размер от 5 000 лв. правилно е била отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението в частта, с която искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен, следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установяват касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,