Решение № 4588 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1165/2019 г.

Решение № 4588 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1165/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от УМБАЛ "Св. Ив. Рилски" ЕАД, ЕИК 000715054, гр. София, ул. "Академик Ив. Гешов" № 15, подадена чрез ИД д-р А. Петков срещу решение № 5482/26.09.2018 г., постановено по адм. дело № 4232/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е болницата е осъдена да заплати на Х. Тодоров - 500 лева имуществени вреди и 1000 лева за неимуществени вреди. Поддържат се доводи за недопустимост на решението - касационно основания по чл. 209, т. 2 от АПК. Неправилно съдът е уважил иска, като е приел, че ТЕЛК към УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД е административен орган, тъй като болницата е търговско дружество, не осъществява административна дейност и не следства да е ответник по иск по по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Х. Тодоров в писмено становище подадено чрез адв. Маринов оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържат се доводи, че правилно е ангажирана отговорността на УМБАЛ "Св. Рилски " ЕАД, защото е юридическо лице в чиято структура е включена ТЕЛК и болницата следва да отговаря по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът приема касационната жалба за неоснователна. Производството пред Административния съд - София-град се е развило по исковата молба на Х. Тодоров против Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски " ЕАД - София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетяване за претърпени неимуществени вреди за периода от 28.12.2016 г. до 10.02.2017 г., произтичащи от отменено като незаконосъобразно ЕР № 1333 от 17.11.2016 г. на ТЕЛК при болницата и имуществени вреди в размер на 500 лева, платени за ползване на правна помощ от адвокат по повод обжалване на експертното решение. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани правни изводи. Установил е по безпорен начин, че в случая се претендират вреди от отменен незаконосъобразен административен акт ЕР на ТЕЛК № 1333 от 17.11.2016 г. относно 5 броя болнични листове. Отмяната е по административен ред с влязло в сила необжалвано ЕР на НЕЛК № 0169 от 10.02.2017 г. Установено е, че направените разноски по повод на обжалването по административен ред са в размер на исковата сума от 500 лева съгласно приложения по делото договор за правна помощ. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения иск за неимуществени вреди в размер на 1000, като е уважил и иска относно имуществените вреди в размер на 500 лева. В мотивите си към решението съдът е приел, че от доказателствата по делото са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложил е подробни мотиви относно неимуществените вреди претърпени от ищеца - дисконфорт, притеснения за издръжката му, тъй като изплащането на болничните листове е извършено след обжалването, имал е чувство на извършена спрямо него несправедливост, бил е неспокоен, стресиран, и нервен от всички обстоятелства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Административният съд правилно е приел в мотивите си, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Доказателствата по делото установяват наличието на кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на болницата. Видно от изложеното в касационната жалба страните нямат спор относно установените факти по делото. Основния спорен въпрос е свързан с възражението на касатора, че не следва да е отговорен по предявения иск съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като ТЕЛК не извършва административна дейност. Няма спор, че по силата на чл. 205 от АПК по исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е определена процесуална пасивна легитимация, която следва да бъде спазена и за наличието на която съдът следи и служебно. Настоящата касационна инстанция приема, че решението на АССГ е постановено срещу надлежен ответник и е допустимо, по следните съображения: Правилно е ангажирана отговорността на УМБАЛ "Св. И. Рилски" по чл. 203, ал. 1 АПК, защото то е ЮЛ, в чиято структура, на основание чл. 105, ал. 2 от ЗЗ функционира и съответната ТЕЛК, от чийто отменен акт се претендират посочените в ИМ имуществени и неимуществени вреди. Вярно е, че ТЕЛК не е административен орган, но извършва административна дейност по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Това е така, защото упражнява властнически правомощия, свързани с установяване на здравното състояние на физическите лица и издава решение в тази насока, които имат административен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от Закона за здравето и чл. 10 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, ТЕЛК се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно венерически заболявания и комплексни онкологични центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. По своята организационна структура, съгласно чл. 3 във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения без тези по чл. 5, ал. 1 се създават по Търговски закон или по Закона за кооперациите, като търговски дружества или кооперации, и са юридически лица. Ето защо страна по материално-правния спор и носител на правата и задълженията по него, съответно пасивната материално-правна легитимация, е юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект. Следователно и причинените от тях вреди, ако бъдат доказани всички елементи от фактическия състав на относимата разпоредба на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подлежат на компенсиране, и отговорно е ЮЛ към която структура се числят. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че решението е постановено при допуснато нарушение на съществени процесуални правила. Искът е предявен срещу ЮЛ, в чиято структура е органът, причинил със своето действие съответния вредоносен резултат. Неоснователно е и възражението, че делото не е подведомствено на АССГ. Спорът е административен и решаването му е подведомствено на административния съд, съобразно правилото на чл. 128, ал. 1 АПК, а родово и местно компетентен е АССГ, който е постановил съдебното решение. Относно преценката за съответствието на решението с материалния закон, за което съдът следи служебно по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК, също не е налице основание за отмяна на решението. Съдът е изяснил делото от фактическа страна и въз основа на правилно установени факти, изложени в обстоятелствената част на решението, е извел обосновани и верни правни изводи по мотиви, които следва да бъдат споделени на основание чл. 221, ал. 1 от АПК. Първоинстанционния съд обосновано и мотивирано е изложил съображения си и е направил обосновани изводи за ангажиране на отговорността на болницата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Пред настоящата касационна инстанция не се представиха други доказателства, които да обоснован различен извод от съда. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделени