Решение № 11008 от 1.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Пенков срещу решение 23 от 03.02.2022 г., постановено по административно дело 215/2021 г. от Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо изх. 02-080-6500/5208/30.03.2021 г. за извършена оторозиция и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (УП). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново, с което обжалваното УП бъде отменено, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане. Иска присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) в представени от процесуалния му представител в представени писмен отговор и молба излага мотивирано становище за неоснователност на същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е неправилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Настоящият състав намира, че изводът на АС Добрич за постановяване на акта в предвидената от закона форма е неправилен.

Оспореното пред него уведомително писмо е издадено на 30.03.3021 г., в което са отразени исканите суми от жалбодателя, сумите с които са извършени намаления и редукции и размера на оторизираната сума, отразени в Таблица 1 към писмото, както и извършените плащания по дати и мерки отразени в Таблица 2.

В обясненията към Таблица 1, в която са отразени оторизираните суми по схеми и мерки, липсва описание на установените от органа фактически основания, а посочените правни такива са възможни хипотези, които не са конкретизирани с оглед фактите по конкретния случай, а внимателния прочит на същите води до извод, че част от тях са неприложими към конкретния случай.

За да приеме, че актът е мотивиран първоинстанционният съд приема че конкретните фактически основания се съдържат в съставен в хода на административното производство доклад за проверка на площи, изготвен от експерт от Технически инспекторат, връчен на жалбодателя на 27.08.2021 г., като било видно, че въз основа на този доклад жалбодателят е представил писмени обяснения във връзка с констатираното състояние на заявените за подпомагане площи и е подал възражение на 19.09.2021 г. Прието е също, че фактически основания се съдържат и в писмото с изх. 01-032-6500/162 от 24.10.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което жалбодателят е уведомен за резултатите от повторната административна проверка, извършена в отговор на неговото възражение. Допълнително е прието, че актът е мотивиран, тъй като от приложенията към изготвената експертиза 8-11 се установявало, че жалбодателят е имал достъп до данните в ИСАК Регистър Директни плащания и изготвените окончателни калкулации по заявлението за помощи по СЕПП, СПП,СПК и ЗДП след извършени автоматизирани проверки. Въз основа това първоинстанционният съд приема, е макар в УП да не са посочени всички фактически основания, послужили за извършване на намаленията по искането суми то те не липсват не са останали неизвестни, тъй като се съдържат в документите по преписката.

Настоящият състав не споделя изложените от съда доводи осигуряването на достъп до съдържанието на административната преписка на страна в административното производство е задължение на органа с оглед осигуряване на участието на страните в производството, като част от това е и осигуряване на възможност на страните да изразят становище по събраните доказателства, както и да се запознаят със становището на органа по предявените от тях искания, съгласно разпоредбата на чл. 34 АПК. При това посочените действия по изготвяне на документи и даването на възможност на жалбодателя да се запознае с тях по никакъв начин не представлява част от съдържанието на акта, а е част от процедурата по издаването му и при изпълнение на задължението на решаващия орган за осигуряване участието на страните в него. Ето защо неправилно в обжалваното решение е прието, че запознаването с документите по преписката от страна на жалбодателя води до извод за постановяване на акта в предвидената от закона форма с посочване на конкретни фактически и правни основания за издаването му.

Съдът не е извършил дължимия анализ на съдържанието на акта, от което се установява, че намаленията, които са отчетени и посочени в Таблица 1 от акта са обосновани със следното:

• намаление на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверка на място или автоматични проверки спрямо данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;

• намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба 15/2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания

• наложена ставка на корекция (финансова дисциплина), определени по смисъла на чл. 26 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. и чл. 8, § 1 от Регламент 1307/2013 г. (уреждащи правомощия на Комисията, свързани с финансовата дисциплина);

• линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2 от Регламент ( ЕС) 1307/2013, съгласно чл. 6, § 2, б. е, т. iii) от Регламент за изпълнение 809/204 г. на Комисията, (уреждащи възстановяването на бъдещи плащания).

По отношение на направените редукции органът е посочил, че са отчетени намалението на законовите изисквания за управление на основание Заповед РД-09-499/12.07.2018 г., РД-09-557/2017 г. и 592/27.08.2018 г. на Министъра на Земеделието. Същите обаче не са приложени с административната преписка и съдържанието им е неизвестно.

От доказателствата по делото не се установява наличие на която и да е от посочените хипотези. В Таблица 2 са отразени извършените плащания в лева въз основа на намаленията, отразени в Таблица 1, като е наблегнато, че наложените санкции за бъдещ период са по чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г., но при липсата на отразени в мотивите на акта цитираната разпоредба сама по себе си не обосновава извод за мотивиране на акта.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно обжалваното пред АС Добрич УП е постановено в нарушение на изискванията за форма, тъй като в него не са посочени конкретните факти и обстоятелства и приложимите правни норми, въз основа на които то е постановено, при което по отношение на него е налице отменителното основание чл. 146, т. 2 АПК. Следва да бъде посочено, че при липсата на посочени в УП фактически и правни основания за конкретния случай е обективно невъзможно да бъде извършена проверка за материалната законосъобразност на акта.

Предвид изложеното същото следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалваното от Пенков УП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При това преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне, при спазване на изискуемата се от закона форма, като в акта изложи конкретните фактическите и правни основания, въз основа на които е формиран крайният му извод.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в хода на производството спорният въпрос между страните относно законосъобразността на УП е бил дали жалбодателят действително е обработвал земеделските парцели, предмет на проверката, извършена от РТИ Варна на 22.08.2018 г. в съответствие с поетите от него задължения, като съдът не обсъдил в съвкупност представените по делото доказателства в тази насока, а е ценил избирателно част от тях доклада от извършената проверка. Доказателствата за извършените дейности, закупени препарати, семена и фактури за реализирана продукция не са обсъдени и съпоставени с установеното от извършената проверка, като не са съобразени, както и времето на извършване на селскостопанските дейности и времето на извършване на проверката. В случай, че от тези доказателства съдът не е могъл формира извод относно този релевантен за спора факт е следвало да бъде назначена съдебно агрономическа експертиза, която единствено би могла да установи дали земеделските парцели са били обработвани, съобразно заявените от земеделския стопанин култури. Изясняването на въпроса как точно са извършени изчисленията за плащанията, които са изследвани подробно чрез назначаване на основна и допълнителна експертизи е въпрос извън предмета на спора между страните, доколкото при неизяснените релевантни за спора факти за вида на културите и начина на обработване на заявените от земеделския производител площи за подпомагане, начина на изчисление на сумите не касае законосъобразността на оспорения пред първоинстанционния съд акт, което е предмета на спора пред него.

При този изход на делото като съобрази неговата фактическа и правна сложност настоящият състав намира, че администрацията при ответника следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбодател пълния размер на направените деловодни разноски в размер на 2563, 87 лв., от които по 1200 лв. хонорар за един адвокат за всяка от инстанциите, 10 лв. държавна такса в първоинстанционното производство и 153,87 лв. заплатена такса за касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение