Решение № 13287 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2133/2010 г.
ВАСIII отделение09.11.2010 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 4.03.2009 г., постановено по адм. дело № 3353/2004 г. от Софийски градски съд, АО, III-д състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13287 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2133/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Илко Иванов Ганев от гр. София против решение от 4.03.2009 г., постановено по адм. дело № 3353/2004 г. от Софийски градски съд, АО, III-д състав. В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна. Ответникът - кметът на СО - район "Красно село" не взема становище. Заинтересованите страни - Етажна собственост на ул. "Лайош Кошут", Тодор Христов Кондаков, Светла Христова Кондакова и Кристина Руменова Кондакова също не вземат становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, видно от печата на приложения по делото пощенски плик, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, СГС е отхвърлил, като неоснователна жалбата на Илко Ганев срещу заповед № РД-24-00-143 от 01.09.2000 г. на зам.-кмета на район "Красно село" - Столична община. За да достигне до този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процедурата и на материалния закон. Приел е още, че жалбоподателят е действал в разрез с разпоредбите на чл. 89, ал. 1, т. 3 и на чл. 88, т. 4 от действащата тогава Наредба за реда за придобиване управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), приета от Столичния общински съвет, които забраняват паркирането по тротоарите, улиците, площадите и в откритите обществени паркинги на негодни за движение, разкомплектовани или със значителни повреди, както и на снети от отчет, превозни средства (без регистрационни номера) като е паркирал собствен тежкотоварен автомобил марка ЗИЛ с рег. № С 27 06 Ч на ул. "Лайош Кошут" № 17 - спрян от движение, опожарен, със значителни повреди. С това си поведение е действал и в нарушение на разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от НРПУРОИ, която разпорежда спрените от движение МПС да бъдат паркирани в гаражи, в дворната част на строителни парцели и имоти за индивидуално ползване, както и в обособени за тази цел обществени паркинги. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че заповедта, с която е разпоредено на жалбоподателя преместването на собственото му МПС е правилна и законосъобразна, а жалбата - неоснователна. Настоящия съдебен състав намира обжалваното съдебно решение за правилно. Липсват нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд, в изпълнение на задължението си регламентирано в чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства, е извършил служебна проверка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Обсъдил е и доводите на жалбоподателя, при което е констатирал, че са неоснователни. Изложените съображения се споделят и от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се преповтарят отново и в това съдебно решение. Предвид изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Решението на съда е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание изложеното и на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,