Решение № 6281 от 13.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуален представител юриск. М. Кацарова срещу решение 1486/13.12.2022 г., постановено по адм. дело 939/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което по оспорване на А. Трифонов, гр. Созопол е отменено решение към митническа декларация /МД/ с MRN 21ВG001008035632R0/25.05.2021 г. с рег. 32 146846/05.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което не е призната декларираната от него митническа стойност на внесена от Канада стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: TOYOTA, модел: TACOMA, ТИП TACOMA, първа peг.: 01/01/2011, цвят: black, рег.обем: 3949 и шаси: 3TMMU4FN8BM026734 и е определена нова такава чрез увеличение и са установени дължими държавни вземания, взети под отчет и са дължими за доплащане - мито в размер на 760,20 лв. и ДДС в размер на 1 672,45 лв., ведно с лихви за забава върху посочените държавни вземания. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост, както и в противоречие със събраните доказателства, което сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно в касационната жалба е изложена фактическата обстановка по правния спор и е направен извод, че съдът не е спазил изискванията на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) 952/2013 г./ и с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71, § 1, б. д, подбуква i от същия Регламент. Твърди се, че при проверката митническите органи са установили, че автомобил с идентичен номер на шаси и със същите характеристики като процесния е продаден на аукцион с продажна цена 10 900 CAD /канадски долари/, надвишаваща приблизително два пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 5 518 USD при декларирането му за режим допускане за свободно обращение. В тази връзка твърди, че вписаната в представената INVOICE фактура пред митническите органи дата на продажба съвпада с датата на проведения аукцион и е налице пълно съвпадение с данните, установени на https://autoauctions.io/. Според касатора описаните данни във фактурата не удостоверяват по безспорен начин достоверноста на датата, към която е сключена сделката и поради констатираното обстоятелство, че към 05.03.2021 г. лекият автомобил е собственост на Manitoba Public Insurance, видно от представено удостоверение за собственост, и в тази връзка твърди, че не е налице продажба с купувач А. Трифонов. На следващо място поддържа възражение, че по делото не се представят безспорни доказателства за извършено плащане по спорната фактура и в тази връзка излага аргументи, че вписаната в нея сума е междинна, а не окончателна. Посочва, че митническият орган е обосновал съмненията относно декларираната митническа стойност на внесената стока чрез установените на интернет адрес https://autoauctions.io/ данни, които се явяват международен източник на информация, предвид криптираната връзка и платения достъп до него. Твърди също така, че процесната сделка не е отразена в талона на автомобила, което налага извод, че в страната на износ такава сделка не е удостоверена от компетентните власти. Касаторът счита, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото, в това число даденото писмено обяснение от А. Трифонов, приложените копия на обявата с финална цена на автомобила, удостоверение за собственост и последното прехвърляне на собствеността на автомобил с VIN номер на шаси 3TMMU4FN8BM026734, по безспорен начин се установява, че е осъществена продажба с окончателната цена в размер на 10 900 CAD. В този смисъл законосъобразно административния орган бил определил нова митническа стойност съгласно чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71 § 1, б. д, подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна като неправилно на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба А. Трифонов, гр. Созопол, чрез процесуален представител адв. Р. Василева оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представени по делото становище и писмени бележки. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени и да се потвърди оспореният административен акт. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на митническия орган, посочено по горе, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма и са посочени правните и фактическите основания за издаването му, но в противоречие с приложимия материален закон. Прието е в обжалваното решение, че процесният внос е осъществен на 25.05.2021 г., при действието на Регламент (ЕС) 952/2013, в сила от 01.06.2016 г. и по силата на чл. 70, § 1 от същия регламент основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ и на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, съдът е посочил, че митническите органи не са се справили с доказателствената тежест да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесената стока. В този смисъл е счел, че не са установили, посочили и доказали обстоятелства, които да изключват приложение на основния метод за определяне на митническата стойност, съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. По повод посоченото в митническото решение позоваване на информация за проведен аукцион с дата 03.03.2021 г. и продажбата на автомобил със същия номер на шаси в страната на износа на цена от 10 900 CAD, съдът е изложил мотиви, че същата не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за сравнение, а има информативен и неангажиращ характер, потвърждаващ се и от отбелязаните в самия сайт общи условия. В действителност според съда, в приложения към митническата декларация документ 33213169/05.03.2021 г. за собственост /л. 57 от делото/ на автомобил със сериен номер 3TMMU4FN8BM026734, представен в превод на български език /л. 138-139 от делото/, като собственик е вписан Manitoba Public Insurance, при липсата на други данни за собственик, но горното обсъдено в контекста на представения опаковъчен лист /л.143-144/, в който като продавач е вписан 9396-9053 Quebec inc, а като получател А. Трифонов, според състава потвърждава данните от представената към МД фактура RA-E21030301 от 03.03.2021 г. /л. 41 от делото/. От представената по делото информация от сайта www.autoauctions.io, съставът е обосновал извод, че посочената цена в размер на 10 900 CAD е очакваната крайна цена от търга и в този смисъл е счел, че митническите органи не са събрали по официален ред актуализирана информация относно крайната продажна цена, на която е закупен автомобилът и относно страните по сделката, които да подкрепят данните, публикувани на www.autoauctions.io. Изложеното, обсъдено ведно с липсата на оспорване от страна на административния орган на автентичността на приложената към процесната МД фактура и представеното по електронен път писмо на 14.11.2022 г. от 9396-9053 Quebec inc /л.178-179 от делото/, c което продавачът по фактура RA-E21030301 от 03.03.2021 г. е потвърдил, че продажната цена по фактурата е платена в брой на техния представител в България, според съда обуславят извод, че митническият орган не е обосновал съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Прието е в обжалваното решение, че при прилагането на методите за определяне на митническата стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внесените стоки, а не произволно определена или фиктивна такава и на това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му. В случая, според състава, митническите органи са посочили, че имат съмнения относно декларираната от лицето договорна стойност на автомобила, но нито са обосновали тези съмнения, за да изключат приложението на основния метод за определяне на митническата стойност, съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., нито са приложили някой от вторичните методи по чл. 74 §1-3 от същия Регламент. С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона и незаконосъобразно с оспорения акт са определени задължения за доплащане на мито и ДДС и същото е отменено. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение относно стока, внесена от Канада употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка TOYOTA, модел TACOMA и шаси: 3TMMU4FN8BM026734. Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е спазил поредността при определяне на митническа стойност, когато у него са възникнали съмнения за декларираната договорна стойност. Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по чл. 70, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то се прилага редът по чл. 74 от същия Регламент по т. нар. вторични методи, като се прилагат последователно посочените в тази разпоредба на общностното право методи, докато се стигне до първата от посочените хипотези, по която може да се определи митническата стойност. Цитираната разпоредба се прилага, когато при основателни съмнения на митническите органи не може митническата стойност да се определи по договорната стойност, така както и в случая деклараторът е посочил при вноса на процесната стока общата платена или подлежащата на плащане цена. Видно от митническото решение, за да не се приеме декларираната митническа стойност и да се определи нова, митническият орган е приел за установено обстоятелството, че процесният лек автомобил е закупен на аукцион, проведен на 03.03.2021 г. с продажна цена от 10 900 CAD и на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. същата е определена като реално платена и на основание чл. 71, § 1, б. д, подбуква i от същия Регламент са включени транспортни разходи, изчислени съобразно налична информация за осъществен внос с държава на изпращане Канада и място на доставка пристанище Бургас през месеците март и април 2021 г. по 4 бр. МД, в размер на 648,02 лв. Както се каза по горе, в случай, че основният метод на договорната стойност не може да се приложи при определянето на митническата стойност, т.е. когато не може да се установи по безспорен начин, че декларираната от лицето стойност е реално платената или подлежащата на плащане сума по съответното правоотношение, то административният орган следва да приложи залегналите в Регламент (ЕС) 952/2013 г. ред и начин за определяне на митническата стойност на стоки, въведени на митническата територията на Съюза, вторични методи. В тези случаи митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки и е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В контекста на изложеното и с оглед липсата на извършен анализ за осъществени сходни доставки/внос на същата стока или подобна такава със същото предназначение или прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то обосновано и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушен редът и начинът, по който следва да се определи митническата стойност на процесната стока. Изложените възражения в касационната жалба досежно преценката на съда във връзка с представените по административната преписка доказателства са неоснователни и изложените в тази връзка мотиви в оспореното съдебно решение се споделят от настоящия касационен състав. Следва да бъде отбелязано, че приложената разпечатка от електронна страница с домейн www.autoauctions.io, няма обвързваща доказателствена сила за съда, тъй като не е официално писмено доказателство по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК или такова, събрано редовно по предвидения в закона ред, тъй като по делото няма данни тази информация да е предоставена по линия на международното сътрудничество. Тези доказателства не са достатъчни да обосноват основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната митническа стойност на автомобила от 5 518 CAD, нито доказват, че действително платената или подлежаща на плащане цена на този автомобил по смисъла на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., е в размер на 10 900 CAD. В тази връзка следва да бъдат взети предвид и представените по делото Условия за ползване на самия сайт и писмо от 14.12.2021 г. от autoauctions.io, според което единствената идея на техния уебсайт е да рекламират и да създават трафик. В писмото е посочено изрично, че верността на информацията, която публикуват, не е гарантирана. Необосновани са оплакванията на касатора за липса на доказателства за извършено плащане на стойността на представената по делото фактура в размер на 5 518 CAD, тъй като за определяне на митническата стойност на внасяните стоки чрез прилагане на основния метод по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., се използва договорната стойност, която при условията на алтернативност може да е действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, представляващи платено в брой и по банков път възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.01.2022 г. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение