Решение № 11411 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2009 г.

Решение № 11411 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светозар Димитров Борисов срещу решение № 43 от 13.01.2009 г. по адм. дело № 863/2006 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, като са изложени доводи за неговата немотивираност и незаконосъобразност и моли настоящата инстанция да го отмени. Ответниците по касационната жалба Костадин Йорданов, Елена Йорданова и Лазарина Йорданова излагат становище в представено писмено възражение по касационната жалба за неоснователността й. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Светозар Борисов от гр. Варна против Заповед № ДК-09-13-С от 17.03.2006 г. на Началника на РДНСК Варна, с която е спряно изпълнението на строеж, представляващ жилищна сграда в поземлен имот № 1, кв. 157, 11-ти микрорайон гр. Варна. В оспорената заповед се цитира констативен акт № 33 от 2.03.2006 г., както и постъпило възражение от 13.03.2006 г., които доказателства са обсъдени от административния орган, издал заповедта, както и от съда. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и при проверката му не се установяват допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Констатациите на административният орган за извършено строителство без одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ не са опровергани от жалбоподателя както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. Приложимостта на чл. 224, ал. 7 от ЗУТ е в съответствие с установените от административния орган факти, налагащи спиране на всички строителни и монтажни работи по строежа. Като е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт, съдът е постановил правилно решение, относно което не се доказаха наличието на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което