Решение № 903 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11565/2013 г.

Решение № 903 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11565/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Неделчо Димитров Тасев против Решение № 1602/12.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3970/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Неделчо Тасев против Заповед № ДК-02-ЮЦР-238/05.10.2012 г. на началника на РДНСК ЮЦР Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат на незаконен строеж "Пристройка и надстройка на съществуваща сграда", намиращ се в гр. Пловдив, ПИ № 780 по плана на с. Царацово, идентификатор № 78080.51.274 по КК и КР на АГКК. Съдът е оставил в сила заповедта като е отхвърлил жалбата като незаконосъобразна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, не е съобразил доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Прието е, че процесният строеж е изпълнен преди 1987 г., но не е изследван въпросът касателно неговата търпимост при условията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. В тази връзка съдът се е позовал на немотивираното становище на главния архитект, че "няма условия строежите да се квалифицират като търпими", без да е изследвано на кои точно правила и норми, действали по време на извършването, противоречат. Налице е и противоречие в доказателствата - в КА се говори, че постройката е върху земеделска земя, а в същото време по делото е приложена извадка от дворищно регулационен план (стр. 74), приет със заповед от 1987 г., видно от която в процесния имот има нанесени сгради. Обстоятелството фигурира ли процесната сграда в представения план и допустима ли е по него - също не е установено. Не е била назначена СТЕ за изследване и доказване на гореизброените обстоятелства, което трябва да бъде направено при новото разглеждане. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че делото следва да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав за изследване търпимостта на процесния незаконен строеж. Предвид тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав