Решение № 552 от 15.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2782/2011 г.

Решение № 552 от 15.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2782/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството пред касационната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия М. Н. А. против въззивно решение № 295 от 11.10.2011 г. постановено по ВНОХ дело № 1414/2001 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбата касае гражданската част на въззивното решение, като се излагат съображения, че в тази част е необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Гражданският ищец и частен обвинител моли жалбата да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално недопустима и образуваното по нея производство следва да бъде прекратено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид данните по приложеното дело констатира, че касационното производство неправилно е образувано и следва да бъде прекратено. Постановеният от въззивната инстанция съдебен акт не подлежи на проверка по реда на касационното обжалване, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: Предметът на касационното обжалване е регламентиран в глава ХХIII-та НПК, където в чл. 346 изчерпателно са посочени категориите съдебните актове, които могат да бъдат проверявани по този ред. От тях са изключени въззивните решения, с които са потвърдени присъдите в наказателната и гражданската им части. В конкретния случай в хода на въззивното производство подсъдимият се е позовал на изтекла абсолютна погасителна давност и е поискал на това основание производството в наказателната му част да бъде прекратено. Въззивната инстанция е възприела съображенията му, като е отменила присъдата и е прекратила наказателното производство. В тази част въззивното решение е постановено в съответствие с искането му и липсва правен интерес да го обжалва. Липсва процесуална възможност за проверката му и в частта, с която е ангажирана гражданската му отговорност, защото потвърдителните решения на окръжния съд, постановени като въззивна инстанция не могат да бъдат обжалвани по касационен ред. Незаконосъобразното становище на въззивната инстанция, че постановеното въззивно решение подлежи на обжалване, без изрично посочване в кои негови части и от кои страни не обвързва настоящата по-горна инстанция. То противоречи на нормата на чл. 346 НПК, която императивно определя правомощията за касационен контрол само върху посочените в нея съдебни актове. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение