Решение № 1835 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14280/2019 г.

Решение № 1835 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14280/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ – Пловдив), против Решение № 1814/03.10.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1862/2018 г., с което е отменено Решение № 2153-15-99/09.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на П. Иванов от [населено място] против Разпореждане №[ЕГН]/Протокол № 2140-15-160/27.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване ("ПО") при ТП на НОИ - Пловдив, за отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне и ТП на НОИ – Пловдив е осъден да заплати разноски от 1181 лева. Касаторът твърди наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение. Поддържа, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на решението на административния съд и произнасяне по същество, като се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендират се разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, поради осъществено процесуално представителство по делото от юрисконсулт. Ответникът по касация – П. Иванов от [населено място], чрез адв. Н. Калчев счита касационната жалба за неоснователна и моли да се отхвърли. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решението Административен съд Пловдив е отменил по жалба на П. Иванов Решение № 2153-15-99/09.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, както и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/Протокол № 2140-15-160/27.02.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 9а, ал. 2 КСО и преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО за ново произнасяне, по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-15-5405/03.11.2017 година. От фактическа страна първоинстанционният съд е изяснил относимите за спора обстоятелства, които са свързани с наличие на материалноправните предпоставки по възникване и надлежното упражняване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Иванов. Въз основа на тях, след проверката по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, е приел за доказано, че жалбата на Иванов против оспорения административен акт е основателна, защото актът е материално незаконосъобразен, поради което го е отменил. Решението на Административен съд Пловдив е правилно. За да уважи жалбата като основателна административният съд е приел, че със заявление с вх. № 2113-15-5405/03.11.2017 г. П. Иванов е отправил искане до компетентния орган по пенсионно осигуряване да му бъде определена и отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се оспорва обстоятелството, че към тази дата има навършени [възраст], съответно има придобит осигурителен стаж за периода от 02.10.1971 г. до 02.11.2017 г. включително, както следва: от II категория труд 3 години 10 месеца и 0 дни, а от III категория труд 29 години 7 месеца и 2 дни. Превърнат към III категория труд и на основание чл. 104 КСО, стажът му възлиза на [г. м. д.]. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е зачело стаж по приложените документи за периода от 04.06.1975 г. до 17.06.1975 г. - 00 години 00 месеца и 13 дни на длъжност "складов работник ОРС", положен в "Дърводобив и строителство" ЕООД – София, от 17.06.1975 г. до 03.09.1979 г. - 03 години 09 месеца и 17 дни на длъжност "шлосер цех "Топлофикация", положен в "Дърводобив и строителство" ЕООД - София. При тези данни е издадено Разпореждане №[ЕГН]/Протокол № 2140-15-160/27.02.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО. Мотивите на административния орган са, че по чл. 68, ал. 1 – ал. 2 КСО лицето няма придобит осигурителен стаж от 38 години и 4 месеца, а по чл. 68, ал. 3 КСО, Иванов няма навършена изискуема възраст от [години]. Разпореждането от 27.02.2018 г. е било обжалвано от П. Иванов по реда на чл. 117 КСО. В развилото се административно производство пред по - горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ – Пловдив, същият не е зачел за осигурителен стаж, стажът положен от Иванов за времето от 17.09.1986 г. до 31.07.1989 г. в СО "Редки метали" МГК "Октомври", рудник "6 септември", с. Царимир, на длъжност "сондьор", тъй като не бил редовно оформен в трудова книжка (липсвал кръгъл печат върху правоъгълния). Според решението на административния орган осигурителят "Тракия - РМ" ЕООД не могъл да издаде документ за стажа, защото не разполагал с данни за П. Иванов. Като причина се посочва възникнал пожар в административната сграда на "Тракия - РМ" ЕООД, в която се съхранявал архива на дружеството. Спорният по делото въпрос пред първоинстанционния съд е бил свързан с обстоятелството полагал ли е труд Иванов за периода от 17.09.1986 г. до 31.07.1989 г. в СО "Редки метали" и на длъжността "сондьор". За правопораждащия претендираното право факт лицето е представило пред пенсионния орган трудова книжка № 159/19.04.1970 г., съдържаща данни за трудов стаж, период и длъжност при работодателя СО "Редки метали". Установява се от съдържанието на трудовата книжка (лист 80 от първоинстанционното дело), че в нея фигурира правоъгълен печат, в който е записано с цифри и думи, че на длъжността "сондьор" П. Иванов е работил две години, десет месеца и тринадесет дни, има положен подпис в графа "подпис на ръководителя на предприятието", автентичността, на който не е била оспорена от директора на ТП на НОИ – Пловдив, включително и пред съда. Над правоъгълния печат са поставени два кръгли печата и подпис на ръководителя на предприятието. С писмо изх. № 5506-15-3330#1/22.10.2018 г. П. Иванов е бил уведомен от длъжностно лице на ТП на НОИ - Пловдив, че не може да му бъде издадено удостоверение обр. УП – 13 за периода от 17.09.1986 г. до 31.07.1989 г., защото по данни на осигурителя СО "Редки метали" МГК Октомври рудник "6-ти септември" с. Цанимир няма предадени документи, удостоверяващи стажа му. Причина за това било унищожаването на голяма част на архива на предприятието вследствие на възникнал пожар. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в относимата редакция, последният се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В конкретната хипотеза Иванов е представил трудова книжка № 159/19.04.1970 година. Същата се приема, че е официален документ, който съобразно текста на чл. 347 от Кодекса на труда (ред. ДВ, бр. 6 от 22 януари 1988 г.) удостоверява началото и края на трудовото правоотношение в СО "Редки метали", заеманата длъжност – "сондьор", основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – 325 КТ, продължителността на трудовия стаж на работника – две години десет месеца и тринадесет дни, както и други данни и обстоятелства, свързани с неговата трудова дейност. За спорния осигурителен период редовността на записа в трудовата книжка се преценява съобразно действалата към този момент разпоредба на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж от 1987 г. (Приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн. ДВ, бр. 11 от 10 февруари 1987 г., отм. ДВ. бр. 102 от 3 декември 1993 г.). Съгласно нея при прекратяването на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието. В случая видно от представеното с административната преписка копие на трудовата книжка на П. Иванов има положени кръгли печати върху подписа на ръководителя на предприятието над правоъгълния печат, като няма данни пенсионният орган да е изискал от лицето оригинала на трудовата книжка, издадена от работодателя – СО "Редки метали" (сега "Тракия - РМ" ЕООД). В хода на съдебното административно производство директорът на ТП на НОИ – Пловдив не е оборил материалната доказателствена сила на съдържанието на трудовата книжка, която е официален свидетелстващ документ. Административният орган не оспорва останалите вписвания в трудовата книжка на Иванов, а именно данните за заеманата длъжност - "сондьор", посоченото трудово възнаграждение, записа на отделен ред с цифри и думи, удостоверяващ времето, през което той е работил в предприятието, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и положения подпис на ръководителя на предприятието. Касае се за непрекъснат период от време именно от 17.09.1986 г. до 31.07.1989 г., за който положеният труд на длъжността, по делото се доказва освен с трудовата книжка, така и със заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи. Експертните становища на двете вещи лица не са били оспорени от страните по делото, били са кредитирани от съда като верни и безпротиворечиви. Касационната инстанция намира, че прекратяването на трудовото правоотношение на Иванов е оформено с подпис на ръководителя на предприятието, който е положен в трудовата книжка. Същата в тази си част материализира изявление, изхождащо от работодателя, което съответства на данните, записани в нея. Поставянето на кръгъл печат на работодателя, не удостоверява волеизявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение, а обстоятелството, че същият не е положен върху правоъгълния такъв, след като не е опровергано съдържанието на записа на трудовата книжка в спорната й част, не сочи на извод, че лицето не е полагало труд за периода от 17.09.1986 г. до 31.07.1989 г. на длъжността "сондьор". Доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е приложил относимия материален закон, като е зачел за осигурителен стаж процесният период от време на заеманата от Иванов длъжност, са неправилни. Съобразно заключенията на вещите лица съдът обосновано е приел, че технологията, при която е било извършено сондирането и добива на радиоактивни материали в "Тракия - РМ" ЕООД (СО "Редки метали"), конкретно рудник "Шести септември" - с. Царимир, е хидрометалургична, поради което е извел решаващ извод за наличие на хипотезата на т. 61а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.); досежно категорията труд. Заключенията на вещите лица са били обсъдени в своята съвкупност и с гласните доказателства, събрани чрез разпит на лица, които са свидетелствали за лично възприети факти и обстоятелства, релевантни за установяване на категорията на полагания от П. Иванов труд. Поотделно и в своята съвкупност са били анализирани и писмените доказателства по делото, които са били ангажирани от страните. Съгласно представената пред първоинстанционния съд ведомост в обжалваното решение е прието, че на Иванов са начислявали 25 лева за вредни и 60 лева за по - трудни условия на труд. Извършена е констатация, че такива суми са били начислявани и на други сондьори. Административният съд правилно е приложил относимата норма на т. 61а от ПКТП (отм.); за спорния период от време, според която трудът на работници, служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на Фирмата "Редки метали", включително Ремонтно- машиностроителния завод (РМЗ) и поделението за материално-техническо снабдяване (товарно-разтоварна база за руда и готов продукт), предвид естеството на изпълняваните трудови функции, спада към втора категория. Изводите на съда относно категорията труд, който е бил полаган от Иванов през процесния период, са мотивирани от характера на вредните условия на труд, при които е работил на територията на рудника, а именно радиоактивни или други вредни лъчения, съответно тяхното разпространение. Категорията труд се аргументира от съда и с начина на изпълнение на възложените на Иванов трудови функции, съответно с непосредствен досег с йонизиращи излъчвания от страна на работниците, които са полагали труд на територията на предприятието. Ето защо, законосъобразен е изводът на административния съд, че П. Иванов е работил за периода от 17.09.1986 г. до 31.07.1989 г. на длъжността "сондьор" в СО "Редки метали" и положеният от него труд е бил от втора категория, като органът е следвало да го зачете. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски, които в случая възлизат на 700 лева, която сума представлява уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение