Решение № 8362 от 30.9.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на СО, район "Триадица", чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Стойкова против решение 905 от 16 февруари 2022 г., постановено по адм. д. 3954/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от кмета на район "Триадица", Столична община, против заповед 18-3290 от 23 март 2021 г. на началника на СГКК, с която е допуснато изменение в КККР относно поземлени имоти с идентификатори 68134.1006.1216 и 68134.1006.141 по КККР на гр. София. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след направена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ е достигнал до неверни правни изводи. Прието е в обжалваното решение, че не е налице спор за материално право между Общината и физическите лица, собственици на процесния имот с планоснимачен номер 701 по стар КП и съобразно титул за собственост, който частично съвпада с ПИ с идентификатор 68134.1006.141. Безспорно установено е, че с процесното изменение се засягат североизточната и югозападната граници на имот с пл. 701, както и че се засягат границите на ПИ 68134.1006.1216. Безспорно е и че имот с идентификатор 68134.1006.1216 е публична общинска собственост, второстепенна улица, отразен както в картата, така и в регистъра. Ноторно за улиците, арг. чл. 56, ал. 2 ЗОС и § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, не се съставят актове за общинска собственост. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, след като е приел, че е налице непълнота и грешка в кадастралната карта, поради което е необходимо да се одобри изменение в същата, така че границите на имот с идентификатор 68134.1006.141 да бъдат изместени отнемайки част от имот с идентификатор 68134.1006.1216, улица, в резултат на което се намалява площта на последния, а и се затруднява достъпът до други имоти. АССГ не е приел възражението на оспорващия за наличие на спор за материално право като е приел че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за това, визирани в легалната дефиниция в § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Приел е, че Столична община, район "Триадица" не представя доказателства за собственост, както и такива за приключена отчуждителна процедура относно процесната улица. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съгласно която при непълнота или грешка в кадастъра, свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. В конкретния случай, безспорно е налице такъв спор между лицата, собственици на имот с идентификатор 68134.1006.141 и Общината, като собственик на улицата, чиято площ се намалява. В производството по чл. 54 ЗКИР, административният съд не може да определя чии вещни права следва да имат превес при промяната в кадастъра, преди по този въпрос да се е произнесъл гражданския съд. Щом е налице каквато и да е индиция за спор за материално право относно имота, предмет на поисканото изменение, както органът, така и съдът са длъжни да се съобразят с разпоредбата на чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР и да отложат отстраняването на непълнотата или грешката в кадастъра, след решаването на спора по съдебен ред. Предвид изложените мотиви и при така установения спор за материално право, Заповед 18-3290 от 23 март 2021 г. на началника на СГКК се явява материално незаконосъобразна, поради което е следвало да бъде отменена от административния съд. Този извод налага отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Отново с оглед изхода на спора и предвид искането на процесуалния представител на касатора, в полза на Столична община следва да се присъдят разноски в доказан размер от 170 лева, от които 70 лева държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав