Решение № 7808 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4758/2013 г.

Решение № 7808 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4758/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, против Решение № 713/04.02.2012 г. по адм. дело № 2698/2012 г. на Административен съд-София град, първо отделение, 10-ти състав, с което е отменен Ревизионен акт № 2001010532/21.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, потвърден с решение № 2262/13.12.2011 г. на директора на Д. "ОУИ " в ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане направените разноски. Ответникът - "Кей Ай Кей Фънд Мениджърс България" ЕООД, в писмени бележки, докладвани в с. з. изразява становище за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 2001010532/21.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, потвърден с решение № 2262/13.12.2011 г. на директора на Д. "ОУИ " в ЦУ на НАП, с който на "Кей Ай Кей Фънд Мениджърс България" ЕООД са определени задължения по реда на ЗДДС за данъчен период м. март 2010 г. в размер на 15 000 лв. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, поради което е правно валиден и поражда действие. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази насока са изложени мотиви по отношение на констатациите на органа по приходите, че предвид обстоятелството на липсата на основание по чл. 78, ал. 1 от ЗДДС за издаване на кредитно известие, то и не съществува задължение получателят да го включи в дневника си за покупки за съответния период и по този начин да намали данъчния кредит за периода, по доставките, по които е получател. За да отмени ревизионния акт в тази част, първоинстанционният съд е приел, че неправилно ревизиращите органи са променили декларираните в справката-декларация данни за данъчен период м. 03.2010 г. като са променили резултата от нулев на ДДС за внасяне в размер на 15 000 лв. Безспорно е, че ревизираното лице е получило услуга от "БИ ДИ БИ 3" ЕООД по ф. № 130/30.09.2009 г. съгласно Договор за посредничество от 01.09.2009 г. Дължимият данък по тази фактура е начислен по реда на чл. 86, ал. 1 ЗДДС и същото е упражнило правото си на данъчен кредит по нея през м. 09. 2009 г. С анекс № 1/26.03.2010 г. страните по договора за посредничество са се споразумели уговореното по договора за посредничество възнаграждение в размер на 75 000 лв. без ДДС да се изплати от възложителя "Кей Ай Кей Фънд Мениджърс България" ЕООД на посредника "БИ ДИ БИ 3" ЕООД в акции от новосъздаденото "Ту Ривърс" АД. Във връзка с този анекс, доставчикът е издал спорното КИ № 185/26.03.2010 към ф. № 130/30.09.2009 г., въз основа на което според органите по приходите "Кей Ай Кей Фънд Мениджърс България" ЕООД е следвало да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по фактурата на основание чл. 78, ал. 1 ЗДДС през м. 03.2010 г., като данъчните излагат мотиви, че това представлява "промяна на вида на доставката". Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав намира, че е валидно и допустимо. То е постановено след прецизно и обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Съдът е ценил всички релевантни за спора доказателства, съобразил е доводите и на двете страни и въз основа на обективираните подробни мотиви е формирал своя краен правен извод по спорното правоотношение. По делото няма спор по фактите. Подробно АС е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и правилно е установил фактическата обстановка по делото, която се споделя от настоящия състав. В тази връзка неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението е издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Спорът между страните е относно обстоятелството дали е налице промяна на вида на доставката. В чл. 78 от ЗДДС е посочен редът и начинът на коригиране на ползван данъчен кредит при изменение на данъчната основа и при промяна на вида на доставката. В случая не е налице нито една от изброените предпоставки - не е налице нито изменение на данъчната основа, нито е налице разваляне на доставката. Доказателствата не сочат и че е налице промяна на нейния вид. Същата е документирана с издаването на процесната фактура от 30.09.2009 г., съгласно която посредникът "БИ ДИ БИ 3" ЕООД е доставил консултантска услуга на възложителя "Кей Ай Кей Фънд Мениджърс България" ЕООД при създаването на дружество "Ту Ривърс" АД, за което е получил възнаграждение в размер на 75 000.00 лева и ДДС 15 000 лева. Впоследствие с Анекс към договора № 1/26.03.2010 г. страните са се споразумели възнаграждението по основния договор от 75 000 лева, без ДДС да се изплати от възложителя във вид на акции от новосъздаденото дружество. При това положение не може да се приеме, че видът на доставката се е променил, вследствие промяната в начина на плащане, тъй като същата не е предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗДДС като основание за коригиране, което следва да настъпи, съгласно ал. 2 от с. чл. през данъчния период, през който е настъпило това обстоятелство, т. е. -м. 03.2010 г. При изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката в съответствие с чл. 115, ал. 1 от ЗДДС доставчикът е длъжен да издаде данъчно известие към фактурата, а при промяна вида на доставката, съгласно чл. 116 от ЗДДС, получателят е длъжен да извърши корекция на ползвания данъчен кредит, което отразява в дневника за покупки, където вписва новата фактура, а погрешно издадена стара такава да унищожи. Тези изводи не противоречат и на чл. 168 и чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО. В първия е посочено, че доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на ДЗЛ, същото има право, в държава членка, в която извърша тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, а във втория, че корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените. Предвид обстоятелството, че не са налице основанията в чл. 78, ал. 1 за извършване на корекция на ползване на данъчния кредит, то кредитното известие по фактурата е неправилно издадено. С РА неправилно са променени декларираните в справката-декларация данни за д. п. 03.2010 г., като ДДС за внасяне, от нулев е променен на 15 000 лева. След като не е налице изменение на данъчната основа, не е налице разваляне на доставката, не е налице промяна на вида на доставката, то не е налице основание за корекция на размера на ползвания данъчен кредит. При липсата на някое от обстоятелствата за корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 78, ал. 1 от ЗДДС е неприложима и анализираната от решаващия административен орган разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС Правилно и законосъобразно съдът е установил, че с Анекс № 1/26.03.2010 г. е договорена единствено промяна на начина на плащане по осъществената вече доставка. Това обаче не може да се определи като промяна на вида на доставката по силата на чл. 78, ал. 1 от ЗДДС, за да е налице основание за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Не е налице промяна на данъчната основа на доставката, само поради избрания от страните друг метод за уреждане на съществуващите им отношения. С оглед на изложеното, решенето на Административен съд-София град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение