Решение № 7905 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3284/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Д. А. срещу решение 54/03.01.2024 г. по адм. дело 3954/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът твърди неправилност на оспорвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението на АССГ и уважаване на предявените искове, в режим на евентуалност иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на сторените в двете съдебни производства разноски. Ответникът - Национална агенция за приходите, в писмен отговор, писмена защита и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на А. Д. А. против Националната агенция за приходите, с която е предявен иск за имуществени вреди в размер на 12 693 лева, представляващи платено възнаграждение за правна защита в производството по издаване и обжалване по административен ред на ревизионен акт (РА) Р-22221520004636-091-001/12.05.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, като и издаване на решение 1521/21.09.2022г. на директора на Дирекция ОДОП" - София при ЦУ на НАП (ОДОП), ведно с 765,11 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 12 693 лева, за периода от 21.09.2022г. до 25.04.2023г. (датата на подаване на исковата молба), както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 25.04.2023г. до окончателното й заплащане. От фактическа страна административният съд е установил, че с решение на ОДОП, РА е отменен в частта на установените задължения за 2016г. и 2017г. и е изменен в частта относно задълженията за 2018г., като вместо определените с РА задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 20 418,78 лв., задълженията са определени от решаващия орган на сума в размер на 13 612,52 лв. ведно със съответните лихви. Съставът е коментирал наличието на договор за правни услуги, сключен между ищеца и Адвокатско дружество Илиева, Въчева и Ко , целящ да удостовери, че по него ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4680 лв. с ДДС по т. І.1 от договора и 9360 лв. с ДДС по т. 1.2. от договора в 7-дневен срок от подписването му. Съдът е установил, че въз основа на този договор са издадени фактура 3552/18.7.2022 г. за 4680 лв. с ДДС и платежно нареждане от 18.7.2022 г. и фактура 3553/18.7.2022 г. за 9360 лв. с ДДС и платежно нареждане от 18.7.2022 г. До делото е представен и приемо-предавателен протокол от 03.05.2022 г., който удостоверява предаването на възражение срещу РД съобразно договора за прави услуги, както и извлечение от ел. кореспонденция. Съдът е посочил, че представената жалба пред по-горестоящия орган не е подписана от упълномощен адвокат, а лично от ищеца, като адрес за кореспонденция е посочен - адрес на ищеца. Съдът е приел, че така предявената искова претенция е недоказана и неоснователна. Изложил е мотиви, че се претендират претърпени вреди, произтичащи от направени разходи в производството по административно обжалване на РА пред по-горестоящия орган, който впоследствие частично е отменен. Съдът е сметнал, че ищецът не се е справил с нему възложената доказателствена тежест. При извършената съпоставка на ангажираните доказателства с другите документи съдът е установил, че ищецът е подал жалбата си пред по-горестоящия орган лично. Намерил, че липсват индиции, че действително е осъществено представителство в това производство. С тези мотиви АССГ е отхвърлил като неоснователна предявената от А. претенция. Решението е валидно, допустимo, но частично неправилно. Производството по оспорване на ревизионен акт Р-22221520004636-091-001/12.05.2022г. се е развило по реда на ДОПК, като РА е частично отменен по отношение на установените задължения за 2016г. и 2017г. по ЗДДФЛ и е изменен в частта относно задълженията за 2018г. и съответните лихви. Разпоредбите на чл. 152 - чл. 155 ДОПК не уреждат въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно §2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Налице е законова празнота както в ДОПК, така и в АПК относно понесените от страната разноски в ревизионното производство. Заплатеното адвокатско възнаграждение, представлява имуществена вреда, която следва да бъде репарирана при отмяна на ревизионен акт, чрез ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, но само в случаите на доказаното им заплащане за извършване на процесуално представителство в конкретното производство. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Нормата на чл. 17, ал. 6 ДОПК от своя страна обективира възможност за задължените лица за обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Настоящият състав счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото е доказано по безспорен начин наличието на причинно-следствена връзка между частично отменения РА и сторените от А. разноски за изготвяне на възражение и жалба, защото ако не са били издадени незаконосъобразните актове, то не би се наложило лицето да ангажира квалифицирана адвокатска помощ. Видно от представените към исковата молба доказателства, за изготвяне на възражение и жалба съответно против РД 22221520004636-092-001/15.03.2022г. и РА 22221520004636-091-001/12.05.2022 г. Адвокатско дружество Илиева, Вучева И Ко е издало две фактури на А. Д. А. за сумите от 4680 лева с ДДС и 9360 лева с ДДС, ведно с платежни нареждания за извършени плащания на двете суми към дата 18.07.2022 г.. Като основание на фактура 3552/18.07.2022 г. е посочено, че се издава за изготвяне на възражение срещу РД 22221520004636-092-001/15.03.2022г., а на фактура 3553/18.07.2022 г. - изготвяне на жалба срещу РА 22221520004636-091-001/12.05.2022г. Отделно от това, с приемо-предавателен протокол от адвокатското дружество е предало, а А. е приел възражение именно против РД 22221520004636-092-001/15.03.2022г., видно от подписания протокол, лицето се задължава лично да подаде възражението в съответната ТД на НАП. Налице е и електронна кореспонденция за изпратено електронно съобщение на 17.07.2022 г., 20:35 ч., с което на лицето с ел. адрес [ел. поща] е изпратена жалба до ОДОП, като в същото пише, жалбата да бъде подадена още на следващия ден. Последното е индиция, че лицето е уведомено от адвокатското дружество, че следва лично да подаде изготвената от тях жалба насочена срещу РА. По делото безспорно е доказано, че именно въз основа на жалба, изготвена от адвокатското дружество е постановено решение 1521/21.09.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София, с което ревизионен акт 22221520004636-091-001/12.05.2022г. е отменен в частта на установените задължения за 2016г. и 2017г. и е изменен в частта относно задълженията за 2018г., като вместо определените с РА задължения по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 20 418,78 лв., задълженията са определени от решаващия орган на сума в размер на 13 612,52 лв. ведно със съответните лихви. Обстоятелството, че възражението и жалбата са подписани и подадени лично от А. А. не променя факта, че същите са изготвени от Адвокатско дружество Илиева, Въчева и Ко , за изготвянето на които са заплатени адвокатски хонорари по банков път. В процесния случай адвокатското дружество не представлява А. пред административния орган. Съгласно договора е ангажирано за изготвяне на възражението и жалбата за оспорване по административен ред на актове издадени от органи на НАП. Видно от ДОПК ревизираните субекти не са задължени да бъдат представлявани от адвокат, каквото например е задължението за приподписване при подаване на касационна жалба. Ангажирането на адвокатска защита, каквато в случая е изготвянето на възражения и жалби с нужните реквизити против двата акта, е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при възразяване срещу ревизионен доклад и обжалване на ревизионен акт по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора. Налице е намаление на имуществото на лицето. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая е обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време, следващо противоправният резултат. С оглед частичната отмяна на РА с постановеното при обжалване по административен ред, решение на ОДОП и с оглед своевременно направеното възражение за прекомерност от страна на ответника, настоящата инстанция намира, че размерът на претендираното обезщетение следва да бъде редуциран, като се съобрази действащата към момента на подписване на договора редакция на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) и същият бъде намален на 4 090,74 лв. за всяка от услугите, а именно за изготвяне на възражението срещу РД и за изготвяне на жалбата срещу РА или общо 8 181,48 лв.. Размерът се определя съобразно уважената част от жалбата 128 037,18 лв., а не спрямо първоначално определения размер на задълженията по чл. 17 ЗДДФЛ 141 649,70 лв.. Основателността на главния иск води до основателност и на исковете за присъждане на лихва както от момента на отмяната на РА до датата на подаване на исковата молба, така и на лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Изчислена с помощта на лихвения калкулатор на НАП, достъпен на интернет страницата на агенцията, лихвата по отношение на главницата от 8 181,48 лева, за периода от 21.09.2022г. до 25.04.2023г. (датата на подаване на исковата молба) възлиза на 530,27 лева. Дължима е и претендираната законната лихва върху главницата - 8 181,48 лева, считано от датата на подаване на исковата молба 25.04.2023г. до окончателното й заплащане. По изложените съображения, обжалваното решение, следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена исковата молба на А. Д. А. за обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 8 181,48 лева, причинени от частично отменен като незаконосъобразни по административен ред РА Р-22221520004636-091-001/12.05.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, ведно със законната лихва от момента на отмяната на горепосочения РА до момента на подаване на исковата молба в размер на 530,27 лева, както и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, решението на АССГ следва да се отмени и в частта, с която в полза на НАП са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за горницата над 35,27 лева (изчислени съобразно отхвърлената част от иска по ЗОДОВ), като за сумата от 35,27 лева да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на касатора се следват разноски за двете съдебни производства при съобразяване на своевременно направеното възражение за прекомерност за всяка от инстанциите в размер на 1 171,18 лева или общо за двете 2 342,35 лева. В полза на ответника по касацията е дължима сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Всяка от страните следва да бъде осъдена за заплати на другата полагаемата й сума. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,