Решение № 11457 от 12.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция Земеделие Ямбол, подадена чрез упълномощен адвокат М. Атанасова, против решение 137 от 20.07.2022 г., постановено от Административен съд Ямбол по адм. д. 161/2022 г. С жалбата и с писмена молба от 10.11.2022 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател развива тезата за недопустимост и неправилност на оспореното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Заявява, че пропускът на съда да му изпрати препис от уточняващата молба на жалбоподателя с вх. 1478 от 31.05.2022 г. го е лишил от възможност да вземе становище по нея, при което е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото му на защита. Освен това излага становище, че първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди всички приложени по делото и относими към предмета на спора материали, с което е компрометирал точното и обективно изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. В подкрепа на това сочи, че спорът дали следва да бъде издаден искания акт за категоризация на процесния поземлен имот вече е разрешен с отказ на директора на ОДЗ Ямбол по подадено заявление с вх. ПО-11-4/02.02.2021 г. от В. Христов чрез пълномощника му Х. Христов за издаване на акт за категоризация на същия имот. Твърди, че при повторното разглеждане на преписката административният орган е съобразил както влязлото в сила предходно решение на Административен съд Ямбол, оставено в сила с решение на Върховния административен съд, така и писмо на Министерството на земеделието, храните и горите, приложено по административната преписка, което било погрешно тълкувано от съда, който, предвид установените факти и обстоятелства, и приложените писмени доказателства, неправилно-е приложил материалния закон. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът В. Христов, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като издаденият административен акт противоречи на влязлото в сила решение по адм.д. 221/2021 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което постановеният отказ за категоризация на имота е отменен. Според участващия по делото прокурор административният орган не е изпълнил задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона и не се е произнесъл при обсъждане на всички факти и обстоятелства от значение по случая в нарушение разпоредбата на чл. 35 АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУЛАНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 221, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 137 от 20.07.2022 г., постановено от Административен съд Ямбол по адм. д. 161/2022 г. е обявена за нищожността по жалбата на В. Христов от гр. Ямбол на отказ за издаване на акт за категоризация, обективиран в писмо изх. РД-12-02396/20.05.2022 г. на Директора на ОДЗ Ямбол и делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне по заявление вх. РД-12-02-480/16.06.2021 г. от В. Христов, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от връщане на преписката. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Ямбол е приел, че процесният административен акт, макар и съдържащ пространни мотиви, не е съобразен с указанията на влезлите в сила съдебни решения по адм. дело 221/2021 г. на Административен съд Ямбол и адм. дело 630/2022 г. на ВАС, което по същество го прави лишен от съдържание. Първоинстанционният съд е констатирал, че в атакувания отказ за издаване на акт за категоризация, обективиран в писмо изх. РД-12-02396/20.05.2022 г. на Директора на ОДЗ Ямбол се съдържат правни норми и се преразказват се факти и обстоятелства, които не се явяват нови такива, но не се съдържат никакви съображения, които да доказват изпълнение на указанията в съдебните решения не са обсъдени новоустановени факти и обстоятелства, които са съществували при постановяването на първоначалния отказ от 15.07.2021 г. При установяване съответствието на оспорения административен акт с указанията, дадени в двете съдебни решения, решаващият състав се е позовал на това, че макар към датата на издаване на нотариалния акт за собственост от 2013 г. процесният имот да е бил нанесен в кадастралната карта на гр. Ямбол като поземлен имот (ПИ) с идентификатор 87374.72.657 с вид - територия заета от води и водно течения НТП водоем, впоследствие тези характеристики са били променени. Според сега действащ Общ устройствен план (ОУП) на община Ямбол този имот е земеделска земя - обработваема земя - нива с възможност за преотреждане в Смесена многофункционална устройствена зона. Освен това към момента на постановяване на първоначалния отказ били налице и следните документи: Становище от 29.06.2016 г. на главния архитект на Община Ямбол; влязла в сила заповед ТУ-02-00079 от 28.10.2020 г. на кмета на Община Ямбол, с която е одобрен ПУП-ПРЗ, състоящ се в обединяване на ПИ с идентификатор 87374.72.1013/стар 87374.72.657/ и УПИ 1-10, кв.72, с предназначение База за ремонт на селскостопанска техника и за складове за селскостопански машини, във връзка с промяна предназначението на земеделската земя в неземеделски нужди относно ПИ 87374.72.1013 по кадастрална карта на Ямбол, м. Покрития кладенец; удостоверение от 19.04.2021 г. издадено от зам. кмета на Община Ямбол, съгласно което по действащия ОУП на Ямбол, ПИ 87374.72.657 /нов идентификатор 87374.72.1013/ е земеделска земя-обработваема земя- нива с възможност за преотреждане в смесена многофункционална устройствена зона. В допълнение, въз основа на назначената и изслушана по адм.д 221/2022 г. на Административен съд Ямбол съдебно техническа експертиза (СТЕ) било установено, че реалното състояние на имота в момента на място е описано и установено от вещото лице в заключението му, а именно: липсват данни за наличието на водоем или други водни течения или водни площи, имотът не се ползва за водоем, както и в него няма построени сгради и съоръжения. В резултат на това първостепенният съд е счел, че процесният отказ е издаден в противоречие с влязлото в сила решение 216 от 10.12.2021 г. по адм. дело 221/2021 г. по описа на Административен съд Ямбол, оставено в сила с решение 2966 от 30.03.2022 г. по адм. дело 630/2022 г. по описа на ВАС, което съставлява основание за обявяване на неговата нищожност съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Предвид обявената нищожност, съдът е процедирал съобразно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на съдебното решение. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото не е спорно обстоятелството, че с решение 216 от 10.12.2021г., постановено от Административен съд Ямбол, по адм. дело 221/2021 г. е отменен отказ за издаване на акт за категоризация за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 87374.72.1013, обективиран в писмо изх. РД-12-02-480-1/15.07.2021г. на директора на ОД Земеделие Ямбол и делото е върнато като преписка на директора на ОД Земеделие - Ямбол за произнасяне по заявление вх. РД-12-02-480/16.06.2021г. от В. Христов, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от връщане на преписката на административния орган. Горепосоченото решение е оставено в сила с решение 2966 от 30.03.2022 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. дело 630/2022 г., при корекция на мотивите му в частта досежно съответствието на издадения отказ с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според касационната инстанция доводите за нередовност на подаденото заявление административният орган е следвало да прецени в развилото се пред него административно производство. Освен това в хода на производството пред първата инстанция били събрани писмени доказателства, които са съществували към момента на издаване на обжалвания акт, като вместо административният орган да извърши пълно установяване на относими факти и обстоятелства, същият единствено е направил проверка в КАИС, явяваща се недостатъчна. Поради това касационният съдебен състав е преценил като правилен изводът на административния съд, че е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и затова правилно е отменил административния акт и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Изрично е посочил, че ако счете заявлението за нередовно, административният орган следва да процедира съобразно изложените мотиви. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че въпреки многословните мотиви на административния орган, издаденият от него акт не е съобразен с указанията на влезлите в сила съдебни решение. Впрочем от съдържанието му се установява, че тези решения единствено са цитирани, без дори да са били обсъдени в мотивната му част. Първото основание за постановяване на отказа е, че заявление с вх. ПО-12-02-480/16.06.2021 г. до ОДЗ - Ямбол е подписано от лице без представителна власт и същото се явявало незаинтересовано. Посочено е, че не е представено пълномощно от страна на В. Христов, с което упълномощава Х. Христов да подаде заявление за издаване Акт за категоризация и да го представлява пред дирекцията. Освен това съгласно налично пълномощно по образувани и приключили административни преписки, същият е упълномощен да представлява В. Христов само пред ОСЗ Тунджа-Ямбол, съответната Община, вкл. и пред Дирекция "ДМТ, Служба по геодезия, картография и кадастър, Служба по вписванията, Районен съд, и то във връзка с промяна на начина на трайно ползване на имота от водоем в земеделска земя. Така формулираното основание за отказ категорично не съответства на указанията на касационната инстанция при предходното разглеждане на делото. При положение че административният орган е установил, че подаденото заявление не удовлетворява нормативните изисквания, същият е следвало да уведоми заявителя за нередовността и да му предостави възможност да отстрани недостатъците, при това с изричното указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на адм. производство, а не да откаже издаването на акт за категоризация. Освен това като мотиви за отказа е посочено и че през календарната 2021 г., по подадено заявление с вх. ПО-11-4/02.02.2021 г. в ОДЗ - Ямбол, от В. Христов, чрез Х. Христов, за издаване на акт за категоризация на същия имот, вече е бил постановен отказ. В този случай обаче органът, при наличието на предходен отказ следва да процедира по различен начин, а именно - да остави без разглеждане подаденото заявление. Останалите мотиви за издаване на административния акт са идентични с тези, за които съдът е приел, че не установяват относимите факти и обстоятелства, независимо че в хода на съдебното производство са били събрани надлежни писмени доказателства, включително и заключение на вещото лице по допусната СТЕ, от които е видно, че в липсват данни за наличие на водоем или други водни течения или водни площи и процесният имот не се е ползвал за водоем. Доказателствата, че към момента на постановяване на отказа в поземления имот няма водоем не се опровергават от обстоятелството, че графичната част на ОУП не е била променена и имотът там е нанесен в син цвят, при положение, че според действащия ОУП, поземлен имот 87374.72.657 /нов идентификатор 87374.72.103/ е земеделска земя обработваема земя нива с възможност за преотреждане. Противно на твърденията на касационния жалбоподател фактът, че в имота липсва водоем не се оборва и от съдържанието на представения отговор 94-1998 от 24.09.2021г. от МЗХГ, дирекция Поземлени отношения и комасация. Предвид изложеното, мотивите на органа не удовлетворяват изискването за съответствие на административния акт с дадените в съдебните решения задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Директорът на ОДЗ Ямбол не е отстранил констатираните нарушения от първата, съответно и от касационната инстанция, а се е задоволил да преповтори първоначално изложените съображения във вече отменения отказ, което е в нарушение на чл. 35 АПК. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизпращане на препис от уточняващата молба на жалбоподателя с вх. 1478 от 31.05.2022 г. Молбата е депозирана в съда повече от месец преди проведеното на 08.07.2022 г. открито съдебно заседание, поради което страната е разполагала с възможността да се запознае своевременно с нея, ако е проявила нужната процесуална активност. Освен това, видно от съдържанието на молбата, жалбоподателят не е изложил нови съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ, а единствено е направил уточнението, че подадената жалба срещу мълчаливия отказ следва да се счита и срещу изричния такъв. Ето защо правото на защита на административния орган не е било засегнато. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделениеq