Решение № 3291 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12954/2018 г.

Решение № 3291 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12954/2018 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производство е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. С решение № 4483 от 03.07.2018 г., постановено по адм. д. № 2093/2018 г., Административен съд – С. град, първо отделение, 38-ми състав, е отменил Заповед за налагане на ПАМ № 0322695/12.02.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. С.. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Тончев в качеството му на директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. С., чрез пълномощника му юрисконсулт А. Тафров. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - С. град е неправилно като постановено в нарушение на закона и съдопроизводствените правила, както и необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени решението и вместо него да постанови такова по същество на спора, с което да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповедта за налагане на принудителна административна мярка № 0322695/12.02.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. С.. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество " Е. Б." - ЕООД – гр. С. не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С обжалваното решение Административен съд – С. град е отменил Заповед за налагане на ПАМ № 0322695/12.02.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. С., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – пекарна "Едис бейк", находяща се в гр. С., ж. к. "Стрелбище", ул. "Н." ....., стопанисвана от "Едис бейк"-ЕООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от седем дни. Изложени са мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните норми. Съдът е възпроизвел и нормата на чл. 186, ал. 1, б. "в" ЗДДС, като е посочил, че в случая не е спорно, че на 13.01.2018 г. дружеството не е отпечатало пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, поради което са налице формалните предпоставки на посочената разпоредба. Прието е, че независимо от това процесната заповед се явява незаконосъобразна поради допуснато нарушение при издаването й на принципа на съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Мотивите на решаващия съд в тази насока могат да бъдат сведени до следното: нормата на чл. 6, ал. 2 АПК разпорежда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава; при извършената проверка е установено само едно нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредбата № Н – 18/2006 г.; след като нарушението е констатирано за пръв път и от него не е установено да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за срок от седем дни не би могло да се определи като съразмерно; тази продължителност на срока засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагане на адекватни на нарушението мерки; неоправдано би било да се засяга в по-голяма степен от необходимото стопанския оборот, който е източник на доходи в бюджета, особено при липса на констатирани конкретни вреди за фиска; целите на принудителните административни мерки са дефинирани в чл. 22 ЗАНН и са свързани с предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и отстраняване на вредните последици от тях, извън легитимните цели е превъзпитанието на нарушителите, като по аргумент на чл. 12 ЗАНН осъществяването на тази цел е функция на административното наказание и не би могло да мотивира налагането на ПАМ. На отделен ред са изложени аргументи, че по сега действащата нормативна уредба отпечатването на отчети от паметта на фискалното устройство е последната мярка за отчитане на оборотите, като пълното и точно отчитане на публичните задължения е гарантирано от задълженията на данъчните субекти да въведат фискални устройства, да изградят дистанционна връзка с НАП и да предават данни за оборота по данъчен терминал. Изведен е извод, че отпечатването на отчетите е предвидено с цел да се улеснят органите по приходите при извършване на проверки и ревизии, а не да се подобри отчетността или да се избегне укриването на оборот от продажбите, поради което оспорената принудителна административна мярка, предвид нейната тежест и обстоятелствата, при които е наложена, се явява неправомерна. Решението на Административен съд – С. град е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора е за неправилност на обжалваното решение на административния съд поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд не правилно е приел, че не са налице законови предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка, като на отделен ред са развити оплаквания относно тълкуването от първоинстанционния съд на разпоредбите на чл. 25, ал. 4 и 6 и чл. 39, ал. 1 от Наредба № 18/13.12.2006 г. относно отпечатването на КЛЕН. По направеното оплакване настоящата инстанция приема за установено следното: Цитираната по-горе заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, което не е отпечатало пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Установено е от извършената проверка, че на 13.01.2018 г. търговецът не е отпечатал пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалното устройство. На това основание заповедта за ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС във връзка с чл. 39 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Неоснователни са оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд не е изследвал релевантните за спора факти и е формирал необосновани правни изводи. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, след като налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, то оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 7 дни на нестационарен обект, който осъществява търговска дейност само по Коледните празници, не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено и обстоятелството, че считано от 01.01.2019 г. разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС, на каквото основание е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ, е отменена. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ, Административен съд – С. град е постановил едно правилно решението, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,