Решение № 12916 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12419/2014 г.

Решение № 12916 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12419/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Албена Кирова, против Решение № 1960 от 01.08.2014 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1185 по описа за 2014 г., с което по жалба на "Тръст Строй Инвестмънт" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, ул. "Ал. Стамболийски" № 44, ет. 3, ап. 1, представлявано от управителя Соня Ангелова Бахчеванова, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 251303711/03.12.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 61/21.03.2014 г. на директора на Д"ОДОП"Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното дружество са установени задължения за лихви по невнесени дължими авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 5 082,40 лв. и дирекцията е осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на разпоредбите на чл. 83, ал. 1; чл. 83, ал. 2, т. т. 1 и 2; чл. 86, ал. 1 и чл. 88 ЗКПО. поддържа, че възприетото от съда експертно заключение противоречи на разпоредбата на чл. 91 ЗКПО. Иска се отмяна на решението, постановяване на ново по същество и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Тръст Строй Инвестмънт" ООД, чрез адв. Красимира Кънчева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС Варна е бил посоченият РА в частта му, с която са начислени лихви в посочения размер за данъчен период 2009 г. върху невнесена авансова вноска в размер на 31 535 лв. Ревизиращите са взели предвид, че за 2008 г. ревизираното дружество не е дължало авансови вноски, защото е завършило 2007 г. на загуба, а поради приключването на 2008 г. с декларирана данъчна печалба от 860 045,39 лв., по правилото на чл. 86, ал. 2 ЗКПО /в приложимата му редакция/ авансовата вноска за м. април се определя по формулата в посочената разпоредба и е в посочения размер, а невнасянето й в срок поражда процесното задължение за лихви. За да отмени РА в обжалваната част, първоинстанционният съд, като е взел предвид безспорното и доказано обстоятелство, че за процесната 2009 г. ревизираното дружество е приключило на загуба, е приел, че задължението за внасяне на авансови вноски за корпоративен данък не е самостоятелно и зависи от годишния финансов резултат, а начинът на изчисление на авансовите вноски не превръща това акцесорно задължение в главно. След като ревизираното дружество не дължи корпоративен данък за процесната година, то не дължи и лихви върху невнесени авансови вноски. Решението е правилно. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗКПО, при намалени авансови вноски над допустимото, в който случай дружеството е приключило с печалба и дължи корпоративен данък, който надвишава с 10% дължимите авансови вноски, се дължат и лихви. По чл. 89, ал. 5 ЗКПО лихви по ал. 1 върху авансови вноски се определят по ЗЛВДТДПДВ и се изчисляват от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на годишния корпоративен данък, но не по-късно от 31 март на следващата година. В случай на загуба корпоративен данък не се дължи и по чл. 89, ал. 5 ЗКПО лихви не се дължат върху невнесени в срок авансови вноски, когато корпоративен данък не се дължи. По правилото на чл. 89, ал. 5 ЗКПО лихви върху авансови вноски при недължим корпоративен данък не могат да бъдат изчислени. Този извод следва и от чл. 91 ЗКПО, според който, когато се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от дължимите авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването. От цитирания текст следва, че при недължимост на корпоративен данък не се дължат и авансови вноски. Следва също, че авансовите вноски са свързани с дължимия за годината данък и ако корпоративен данък не се дължи не се дължат и авансови вноски, а внесените през годината са недължимо събрани и следва да бъдат върнати по чл. 129, ал. 6 ДОПК с лихви. В случая, в РА не се търсят недължимите авансови вноски, а само лихви, които предвид акцесорния им характер и чл. 89, ал. 5 ЗКПО също не са дължими. В случая, не се дължи корпоративен данък, който е главното вземане, поради това не се дължат и авансови вноски. За недължими авансови вноски лихвите не се дължат, тъй като лихвите са акцесорно задължение, което има правния режим на главното задължение за корпоративен данък и за авансови вноски по него. В РА неправилно са определени лихви върху недължимо задължение за авансови вноски. Така е прието и в цитираното от ответника по касационната жалба Решение № 3681 на ВАС от 14.03.2012 г. по адм. д. № 2896/11 г. Решението като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 лв. адвокатски хонорар. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение