Решение № 7199 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15441/2009 г.

Решение № 7199 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15441/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Александров Белчев против решение № 305 от 8.10.2009 г. по адм. дело № 281/2009 г. на Кюстендилския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му против заповед № 357 от 17.12.2008 г. на областния управител на област Кюстендил за одобряване плана на новообразуваните имоти за местностите "Караджа бунар", "Галевица", "Могилата" и "Зад вакуумната фабрика" в землището на град Кюстендил относно имот № 86.159. Позовава се на противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че за да бъде вписан в регистъра на собствениците, жалбоподателят следва да е с трансформирано право на ползване в право на собственост. Счита и наличие на спор за собственост за разликата над 501 кв. м. от процесния имот. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по две жалби от различни лица с различно качество и по отношение на различни имоти. Обединяващото е само, че са насочени срещу една и съща заповед. Първата жалба е подадена от Иван Донев Йосеф, Кристина Кирилова Пороманска и Цветанка Донева Иванова и касае новообразувани имоти № 86.167 и № 86.157, както и част от имот № 86.159 в местността "Караджа бунар". Съдът е разгледал спора по същество и с решението си е отменил заповедта на областния управител по отношение на имоти № 86.157 и № 86.167, като я е върнал със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В тази част решението, като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. Втората жалба е подадена от Георги Александров Белчев в качеството му на ползвател и касае новообразуван имот № 86.159 в същата местност. Възраженията са, че той е предприел всички необходими действия за признаване правото му да придобие собствеността върху имота. Въпреки това имотът е записан в регистъра към плана вместо на него, на неидентифициран собственик. Като доказателство за надлежно предоставено право на ползване е представил удостоверение № 50/8 от 5.02.1969 г. Предмет на ползване е изоставена земя от държавния поземлен фонд с площ от 450 кв. м., съставляваща парцел II-15 при описаните съседи. Отделно от това е установил, че още през 1992 г. е подал молба за признаване право да закупи предоставения му за ползване имот. На 20.09.1005 г. е изготвена оценка. Липсват обаче данни тя да е съобщена на ползвателя и стойността не е заплатена. В хода на образуваното съдебно производство е установено от представеното удостоверение № 29 от 15.06.2009 г., че на 5.01.1998 г. ползвателят отново е поискал признаване право да закупи имота по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото не е представена заповед на кмета по § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г., нито се твърди издаване на такава. През 2009 г. Георги Александров Белчев за трети път е поискал да се изготви оценка, но този път на новообразуван имот № 86.159, която да заплати. От допуснатата съдебно-техническа експертиза е установено, че новообразуваният имот е с материализирани граници на място. По начина си на трайно ползване е лозе и овощна градина и се ползва от жалбоподателя. В плана на новообразуваните имоти е с площ от 501 кв. м., като в регистъра към плана е отразен неидентифициран собственик. От разликата му над 501 до 900 кв. м. е образуван с плана нов имот № 86.158, записан на Красимир Любомиров Петров. При тези данни по делото, съдът е приел на първо място, че по отношение на ползвателя е започната, но недовършена процедура на трансформация правото му на ползване в право на собственост. Поради това не би могъл да претендира отреждане на имота за него и вписване в регистъра към плана, като собственик. На второ място е приел наличие на спор за собственост между него и лицето, записано като собственик на същия имот. По тези съображения е счел жалбата на Георги Александров Белчев за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. Видно от разпоредбата на чл. 28, ал. 10, т. 5 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти се отреждат такива на ползватели с признато право на придобиване на собствеността. Такова право се установява с протокол на комисия и заповед на кмета на основание § 62, ал. 2 и 3 от ПМС 456/1997 г. Безспорни и категорични са данните по делото, че касаторът е предприел на два пъти процедура по признаване на това му право, като ползвател да придобие собствеността върху имота, но тя не е довършена. През 1992-1995 г. не е заплатена определената с оценителен протокол оценка. През 1998 г. не е издаден протокол на комисия по § 62, ал. 2, респ. заповед на кмета по ал. 3 от ПМС 456/1997 г. Поради това той не попада сред категорията ползватели, на които задължително по закон следва да се отреди имот с плана на новообразуваните имоти, като те се впишат в регистъра към плана. Всички възражения в касационната жалба за пълно доказване на качеството му на ползвател са неотносими към производството по изготвяне и одобряване плана на новообразуваните имоти. Процедурата по трансформацията е започната, но не е доведена до край към момента на издаване на заповедта за одобряване плана на новообразуваните имоти. Поради това жалбоподателят не би могъл да претендира отреждане на имот за него. Заповедта на областния управител в частта й, касаеща процесния новообразуван имот № 86. 159 е законосъобразна. Като е отхвърлил жалбата срещу нея, поради неоснователност, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение