Решение № 654 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2010 г.

Решение № 654 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иванка Атанасова Кънчева срещу решение № 31 от 25.11.2009 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което е уважена жалбата й и на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е издадено задължително предписание на Николай Стефанов - при постигане целите на поддържания интернет сайт за взаимопомощ и при обработването на лични данни във връзка с постигане на тези цели да се спазва принципа на пропорционалност на обработваните лични данни, включително и по отношение на тяхното разпространение като действие по обработването им. В жалбата си Кънчева излага твърдения, че обжалваното решение не дава възможност да предяви съдебен иск за присъждане на финансово обезщетение, тъй като било извършено повърхностно проучване и нарушителя не бил посочен с трите му имена. Излага възражения относно интерпретацията на фактите, включително неточно посочване името на фирмата, която управлява. Не прави искане за отмяна на обжалвания административен акт. В съдебно заседание процесуалният й представител заявява, че поддържа жалбата, както е предявена и претендира разноски. Ответника не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни "Супер хостинг.БГ" ООД и Николай Стефанов не вземат становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, намира подадената жалба за недопустима. Производството пред административния орган е започнало по жалба на Кънчева срещу публикуване на професионален доклад за въвеждане на строеж в експлоатация, в която към КЗЛД са отправени следните искания - кой е модератора и кой стои зад името MOZO, по какъв начин е получен материалът от модератора и кой му го е предоставил; да се установи кога е публикуван в интернет пространството докладът; продавал ли се е докладът, защото имало цена от 10 лв.; нарушени ли са правата й съгласно ЗЗЛД и Закона за авторските права; незабавно да се спре ползването на материала; да се потърси задължително наказателна отговорност на нарушителя. По повод на жалбата КЗЛД в рамките на правомощията си по чл. 10 от ЗЗЛД извършила проверка и въз основа на установените данни приела, че в случая има нарушение по този закон и се произнесла с решение, с което на основание чл. 38, ал. 2 дала задължителни преписания на нарушителя. От изложеното следва, че така постановеното решение е в полза на жалбоподателката, при което с оглед разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК същата не разполага с право на жалба. Съгласно цитирания законов текст право на оспорване на административния акт имат гражданите, чийто права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай нито едно от хипотезите на този законов текст не са налице. Обстоятелството, че лицето, извършило нарушението не е посочено в решението с трите му имена дава възможност на жалбоподателката да поиска допълването му по реда на чл. 62 АПК. Ето защо настоящият състав счита, че следва да бъде отменено протоколно определение от 08.11.2010 г., с което е даден ход по съществото на спора, като жалбата на Кънчева следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 АПК Върховния административен съд, пето отделение