Решение № 1077 от 27.1.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8836/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, едната от Агенцията по вписванията, подадена чрез пълномощник юрк.Чипова, а другата от [фирма], срещу решение 3099/19.06.2020г., постановено по адм.д. 9703/19 г. по описа на Административния съд София - град. С обжалваното решение е осъдена Агенцията по вписванията да заплати на [фирма] сумата от 307,50 лева, на осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ и е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 1007,50 лева, и Агенцията за вписванията е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1115 лева. С касационната жалба на Агенцията, отобстоятелствената й част следва, че решението се обжалва в осъдителната му част.Наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба [фирма] оспорва жалбата и иска отхвърлянето й по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 29.04.2020 година. С касационната жалба на дружеството се обжалва решението в отхвърлителната му част. От обстоятелствената й част следва, че наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска изцяло. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба Агенцията по вписванията оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено възражение, постъпило по делото на 28.07.2020 година. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК от страни по делото, всяка от която обжалва решението в неблагоприятната за нея част. По основателността им, Върховният административен съд приема следното: Правилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ, тъй като това следва от обстоятелствената част на исковата молба. Видно от съдържанието й е, че е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар и държавна такса, произтекли от незаконосъобразен отказ на длъжностно лице на ответника да извърши вписване на заявено обстоятелство, отменен от съда при оспорването му. Съдът е установил, че спрямо ищеца е издаден отказ на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, който е бил отменен с влязло в сила съдебно решение, а преписката е върната на Агенцията за ново произнасяне като са дадени указания. Съдът е установил също така, че в производството по обжалване на отказа ищецът е бил представляван от адвокат, за което е представено и пълномощно, в което е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, което е и заплатено. Съдът е установил и наличието на документ за внесена държавна такса в размер на 7,50 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е преценил иска като доказан по своето основание. За този свой извод, съдът се е позовал и на мотивите на т.р. 1/17г., постановено по т.д. 2/16г. на ОСС на ВАС. Съдът е приел наличието на причинно- следствена връзка между направения разход за адвокатско възнаграждение и незаконосъобразния отказ, приемайки че ангажирането на адвокат за правна защита, при обжалване пред съд е израз на нормалната грижа на лицето за собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени. По отношение на размера на претендираното обезщетение, съдът е преценил като основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът е посочил, че процесът по обжалването на отказа на длъжностното лице при Агенцията за вписванията е охранителен, с ниска правна и фактическа стойност, а предоставената правна помощ се изразявала в изготвяне и подаване на жалба. Наред с тези обстоятелства, съдът е съобразил минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в едноименната наредба, преценявайки, че размерът на обезщетението следва да е съобразен с минималния размер за този вид охранителни производства, а именно 300 лева. С оглед изхода на спора, съдът се е произнесъл и по претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото. За производството пред него съдът е присъдил разноски в размер на100лева-адвокатски хонорар, като до този размер е приел, че претенцията е основателна, а не до пълния направен от 1000 лева. Съдът е присъдил и разноските на ищеца, направени във връзка с обжалването на предходно прекратително определение по делото, които е установил, че са в размер на 1015 лева. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява решението по иска в осъдителната му част като неправилно. Неправилен и в противоречие на закона е изводът на административния съд, че за разноските, направени в съдебното производство по чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, лицето, което ги е направило може да бъде обезщетено по реда на чл.1 ЗОДОВ при благоприятен за него изход. Производството по чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е охранително, както правилно е посочил и първоинстанционния съд в решението си. В тези случаи приложима разпоредбата на чл.541 ГПК, която разпорежда, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. При това законодателно решение, недопустимо заобикаляне на закона би било, за тези разноски лицата да бъдат обезщетявани по реда на чл.1 ЗОДОВ. По тези съображения, решението на административния съд по иска в обжалваната му осъдителна част следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли изцяло. С оглед изхода на спора следва да се отмени решението и в частта, в която на дружеството са присъдени разноски. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд